Руските военни самолети, които излитат от новата авиобаза в Сирия, убедиха западните критици да забравят за своето намерение да свалят сирийския президент Башар Асад, но друга група негови противници смятат намесата на Москва по-скоро за провокационна, отколкото за полезна, пише The Guardian.
Регионалните държави тайно, но достатъчно ефективно насочват пари, оръжие и друга помощ за бунтовническите групировки, които допринасят за постижения в борбата срещу силите на Дамаск. По такъв начин те инвестират огромни средства в конфликта.
В седмицата, когато Русия проведе няколко десетки операции, тези страни дадоха ясно да се разбере, че са настроени да свалят Асад толкова сериозно, колкото Москва възнамерява да го подкрепя.
"Асад няма бъдеще в Сирия", заяви министърът на външните работи на Саудитска Арабия Адел ал Джубейр само няколко часа преди първите бойни полети на руските самолети в Сирия. След това той поясни, че ако сирийският президент не се оттегли от поста си в рамките на споразумението за смяна на политическия режим, то страната му ще реагира на това с прилагането на военна сила, "което също ще доведе до сваляне на Башар Асад".
Като се отчита, че според някои данни в резултат на първите бомбардировки са загинали 39 души, перспективата за ескалация на конфликта между привържениците на Асад и неговите противници ще се обърне в катастрофа за обикновените сирийци.
"Намесата на Русия е сериозен неуспех за тези държави, които поддържат опозиционните сили, особено за държавите от този регион – Катар, Саудитска Арабия и Турция – и те с голяма вероятност ще провокират мощна ответна реакция под формата на контраескалация", смята Джулиен Барнс-Дейси, старши научен сътрудник на Европейския съвет по международното дело.
Според аналитиците Саудитска Арабия ясно е изразила своята позиция по отношение на гражданската война в Сирия. "От началото на вълненията в Сирия Рияд настоява, че Башар Асад трябва да се оттегли. Няма никакви основания да се смята, че Рияд ще промени своята позиция", казва Мохамед Аляхя от Центъра за изследване и изучаване на исляма в Рияд.
"Рияд и регионалните му съюзници добре разбират, че ескалацията от страна на Русия и Иран само още повече дестабилизира региона и води до продължително кръвопролитие", добавя той.
По думите на аналитиците Рияд се е съсредоточил върху оказване на помощ на бунтовниците в Южна Сирия, докато Турция и Катар според някои съобщения оказват подкрепа на бунтовниците на север, включително на консервативни групировки като Ансар ал Шам.
Тази групировка в сътрудничество с клона на "Ал Кайда" "Джабхат ан Нурса" наскоро е сключила споразумение за прекратяване на огъня в северната част на страната. Нейните успехи в боевете с правителствените сили според мнозина са станали един от факторите, довели до началото на кампанията на Русия и направила ги една от първите мишени на руските самолети.
"Вероятно бъдещите опити ще бъдат съсредоточени в подсилване на ефективността на големите коалиции, координации и сътрудничество между най-влиятелните и ефективни групировки в Сирия", смята аналитикът Али Бакир.
Опасенията, че правителството на Асад може да падне, оставяйки след себе си опасен вакуум във властта, накарали съюзниците да поддържат стремежа към политически преход и помощ за бунтовниците, но кампанията на Русия променила плановете им.
"Саудитска Арабия, Катар и Турция тясно си сътрудничат на високо ниво. По въпроса за Сирия между тях се наблюдава практически пълно разбирателство", добавя Бакир.
"Засега остава неясно колко средства и влияние тези регионални държави са готови да използват в конфликта - казва Барнс-Дейси. – Дали Саудитска Арабия ще се опита да реши въпроса по радикален начин, включително предоставяйки на бунтовниците по-сложно оръжие, което дълго време им е отказвано?"
"Новият крал на Саудитска Арабия Салман демонстрира желание да действа доста по-кардинално и да вземе решението на проблемите в собствените си ръце. Ако Саудитска Арабия сметне, че ситуацията излиза извън нейния контрол и че иранците консолидират своите позиции в Сирия, реакцията ѝ може да се окаже доста по-силна."
Но тези държави едва ли ще изпращат свои войски в Сирия – и не само защото много от ресурсите им са задействани в Йемен.
"Военната роля на Саудитска Арабия ще се заключава в ескалация – смята аналитикът Хасан Хасан, автор на книгата "ИДИЛ: армията на терора отвътре" (Isis: Inside the Army of Terror). – Това няма да е пряка заплаха за сигурността. В случая с Йемен хората за много години са свикнали към хегемонията на Саудитска Арабия, за разлика от Сирия, където на първо място стои Иран."
"Най-добрият начин да отвърнат на интервенцията на Русия е още повече да активират бунтовниците и да увеличат обема от помощ за тях, за да могат те да отвърнат на ескалацията и да създадат баланс на места – допълва аналитикът. – Тогава Русия ще разбере, че нейното напредване в Сирия си има граници, и ще измени своя поход. Но регионалната борба за влияние между Саудитска Арабия и Иран няма да ѝ остави практически никаква възможност да излезе от играта."
Чиновниците в Саудитска Арабия са силно притеснени, че американците могат да се откажат от своята стратегия за сдържане на Иран след подписване на юлското споразумение, предвиждащо свиване на иранската ядрена програма в замяна на отмяна на международните санкции.
"След подписване на това споразумение напрежението започна да расте – казва Джейн Кининмонт от международния институт Chatham House, – Саудитска Арабия усеща, че САЩ и цялата международна общност не възнамеряват нищо да правят с това, затова ѝ се налага да излезе на предна линия в борбата по сдържане на Иран."
В този контекст Рияд вероятно е изпитал известно облекчение във връзка с интервенцията на Русия, тъй като влиянието на Москва може малко да снижи влиянието на Иран.
"Има ли тук някакъв компромис? Колкото повече има Русия, толкова по-малко има Иран. Смятам, че именно в това се опитва Русия да убеди Саудитска Арабия, за да не възприема случващото се изключително в негативен план", казва Даниъл Леви, директор на програмата по Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет по международни отношения.
Но като цяло по думите му рисковете, възникващи в резултат на ескалацията, излизат извън границите на Сирия. "Степента, която сега достига конфронтацията между Техеран и Рияд в редица горещи точки на региона, предизвиква сериозна тревога – твърди Леви. - Кой сега може да поеме върху себе си ролята на посредник в деескалацията?"
"Американците сега не са в положение да го направят, както и руснаците, а Саудитска Арабия и Иран не са готови да общуват помежду си. Сега не остава практически никой на висшите нива на съответните страни, който би могъл да води такива преговори. Това представлява сериозна опасност."
