Април месец е особено горещ в Ирак. На фона на масови протести, избухнали през последните няколко седмици, властите в Багдад най-накрая постигнаха пробив в опитите си да разрешат един проблем, който в продължение на година предизвикваше противоречия и дори сблъсъци в района между Багдад и бивши бастион на Саддам Хюсеин, Тикрит. Един малък град напомня за множеството въпроси, които често се пренебрегват в светлината на борбата срещу „Ислямска държава“. И ако за нас, тук в Европа, подобни събития са маловажни, то в Ирак и целия регион те са от първостепенно значение – не само за целостта на една държава, но и за борбата срещу групировката „Ислямска държава“.
Първият от въпросите е проблемът с разселените и напусналите домовете си хора.
Управителят на провинция Салахадин, Раед ал Джабури, съобщи дългоочакваната новина: хората от град Ятриб ще могат да се завърнат по домовете си след постигнато споразумение със съседните племенни общности. Сделката, подкрепена от ръководителите на сунитската духовна общност, ще позволи завръщането на над 70 000 души, прогонени от родните си места по време на няколкото военни офанзиви, на които стана свидетел тази част от Ирак.
При кампанията на „Ислямска държава“ преди две години, много райони на Ирак останаха безлюдни, тъй като населението им избяга или беше преселено. При атаката на правителството срещу „Ислямска държава“ се случи повторно разселване, а мнозина не бяха допуснати до домовете си под предлог, че са помагали на джихадистите.
Смесицата от религиозно и племенно напрежение в района, попречи на жителите на Ятриб да се завърнат отново в домовете си. Съседните общности обвиниха жителите на малкия град, че подпомагат „Ислямска държава“, когато джихадистите завладяват провинция Салахадин през лятото на 2014 година. Не са само обвиненията – общностите изискват от жителите на Ятриб да платят 10 милиона долара като компенсация за убитите от „Ислямска държава“. Въпреки намесата от страна на правителството, премиера Хайдар ал Абади и лидерите на Хашд ал Шааби, алиансът от проправителствени шиитски милиции, племето Ал Сауд настоява, че семействата от Ятриб трябва да платят сумата, а не правителството.
Този епизод подчертава един сложен проблем, свързан с разселените в Ирак хора, предимно сунити, в контекста на офанзивата срещу „Ислямска държава“. Всъщност, това е един от многото въпроси, възпрепятстващи успеха срещу джихадистките сили. И правителството в Багдад, и в кюрдското управление в Ербил, заявиха пред западните си партньори, че няма да приемат избягалите от териториите на „Ислямска държава“, а за причини са посочвани различни извинения – от финансово положение до съображения по сигурността.
Последните самоубийствени атаки в различни райони на Ирак, бяха приписани на разселени хора. Основният довод е, че те, които живеят в сунитски райони, попаднали под контрола на джихадистите, подкрепят „Ислямска държава“ и когато организацията е изтласквана, местните жители помагат за повторната поява на „Ислямска държава“. Това убеждение довежда понякога или до принудително изселване, ръководено от местните милиции, или до забрана на избягали хора да се завърнат по домовете си. От своя страна, сунитите обвиняват правителството и милициите в опит за осъществяване на демографска промяна.
И така цикъл, който се повтаря от 2006 насам… А от това печели най-вече „Ислямска държава“.
Ако има добър момент, в който да се поставят тези въпроси на масата за дискусии, то това е сега, когато САЩ и Ирак се подготвят за офанзива към Мосул – втория по големина град в Ирак, който от 2014 година е в ръцете на джихадистите. Проблемите на разселените лица и социалното напрежение придобиват застрашителни размери и биха могли да попречат сериозно на цялата кампания за изтласкване на „Ислямска държава“ – освобождаването на Мосул ще бъде тежка задача ако страната се тресе от политически, икономически и социални проблеми.
Въпросът, който стои от месеци насам е кой ще се бори срещу „Ислямска държава“ при Мосул? Може ли иракската армия да го направи? Ще бъдат ли включени шиитските милиции Хашд ал Шааби, въпреки нежеланието на местните жители да работят с тях? Ще има ли достатъчно сунитски сили, способни да водят битка и да контролират града след това? Дори председателят на иракския парламент Салим ал Джубури предупреждава в статия за The New York Times за участието на Хашд ал Шааби, позовавайки се на репресиите, извършени от милициите в друг град, доскоро държан от „Ислямска държава“, Рамади.
Друг важен въпрос е кой ще поеме цената за връщането на Мосул? В града има повече от един милион жители – по-голям от всеки друг град, държан от джихадистите. И ако проблеми съществуват в малки градове като Ятриб, можем да си представим възможните последици от бягството на хиляди хора, напускащи заради разрушението и неспособността на иракските власти да се справят с инатливите проправителствени милиции и местни племенни лидери, които виждат в сунитското население опасност.
И тук идва вторият голям проблем, който седи пред офанзивата срещу „Ислямска държава“ – напрежението между шиитските милиции, подкрепени от Иран, и кюрдските сили – важни елементи от стратегията срещу джихадистите, и едновременно с това таящи неприязън помежду си. За последните три дни близо 30 бойци загинаха при сражения между кюрдите и шиитските милиции в Северен Ирак. В района на градчето Туз Хурмато двете сили отново се сдърпаха помежду си, когато според местните власти шиитски милиции са атакували къщата на командир в кюрдската армия.
Дом на шиити и сунити туркмени, както и на араби и кюрди, Туз Хурмато е етнически смесен град в близост до богатия на петрол град Киркук - едновременно оспорван от иракското правителство и правителството в Иракски Кюрдистан.
Въпреки че „Ислямска държава“ на практика е на прага на града, кюрдите са против въоръжаването на туркмените и арабите, след като кюрдските бойци поеха контрол върху региона от иракското правителство през миналото лято. Нарастващото разделение, което заплашва да се превърне във въоръжен конфликт между шиитските милиции и кюрдските сили, е точно подобие на онова, което проницателните джихадисти от „Ислямска държава“ използваха в миналото – религиозно и етническо разделение и фаворизиране, придружено от корупция по етажите на властта, вакуум в управлението и вътрешни борби, създало благотворна почва за развитието на крайни групировки. А Киркук със своите залежи представлява апетитна хапка.
С тези два важни проблема – връщането по домовете на разселените от сблъсъци хора и конфронтацията между шиитски милиции и кюрдски сили – офанзивата срещу Мосул може да се превърне в много трудна задача. В бързината си да постигнат резултати, партньорите отвън - като САЩ и Русия - забравят често, че на масата седят много важни за самия Ирак въпроси, които продължават да бъдат неразрешени и от които, впрочем, се възползват самите джихадисти.
