В първите месеци на 2022 г., когато Москва започна да се готви за военна кампания срещу Украйна, Русия и Западът бяха във финансов конфликт с ниска интензивност. Вашингтон предупреди Москва какво ще стане при военни действия на Русия в Украйна. Мащабът на руската офанзива през февруари беше изненада за почти всички и провокира мащабен западен отговор под формата на санкции, пише американското издание 19FortyFive.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Руската подготовка
Русия се готвеше за санкции. В годините, предшестващи започването на военните действия, нейната централна банка беше натрупала 600 милиарда долара в резерви, половината от които се държаха в САЩ, ЕС, Великобритания и Япония. Москва можеше да използва тези средства за намеса на валутните пазари и поддържане на курса на рублата, както и за закупуване на оръжия от чуждестранни производители.
Държавният дълг на Русия беше много нисък, което улеснява обслужването и поемането на нов дълг, ако обстоятелствата на въоръжен конфликт го изискват.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
И тя създаде алтернативна система за международни плащания (МИР), която позволява на нейните банки да продължат процеса на сетълмент с някои клиенти, дори ако те са прекъснати от системата SWIFT.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Очевидно Москва разчиташе на остър и мимолетен конфликт, но разбираше, че с военните си действия ще провокира Запада да наложи санкции. Тя се надяваше, че една бърза победа и перспективата за повишаване на цените на петрола и газа ще доведат до облекчаване на режима на санкции, преди те да ѝ нанесат сериозни и трайни щети.
Веднага след началото на инвазията Русия въведе капиталов контрол, за да предотврати по-нататъшното му изтичане, а също така значително увеличи лихвените проценти. Това даде на притежателите на рубли стимул да не се отказват от руската валута и ги затрудни дори и да искат да го направят. Русия предприе по-нататъшни стъпки за защита на рублата, като задължи руските износители да конвертират 80% от печалбите си в твърда валута в рубли. Това увеличи търсенето на рубли и осигури на държавата достъп до чуждестранна валута.
Москва вярваше, че руските енергийни ресурси са твърде важни за Европа, за да бъдат напълно отрязани, и че по този начин ще запази възможността да получи западна валута. Русия започна да изисква купувачите на нейните енергийни ресурси да плащат за газ и петрол в рубли, а не в долари. Това принуди чуждестранните купувачи да купуват рубли, което засили стойността им.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
И накрая, Москва забрани на брокерите си да продават руски ценни книжа, притежавани от чужденци. По този начин тя гарантира запазването на чуждия инвестиционен капитал в страната.
Действията на Запада
Кампанията на Запада доведе до налагането на санкции по мащаб и разнообразие, невиждани досега в световната финансова история. Веднага след началото на инвазията САЩ, ЕС, Великобритания и Япония всъщност замразиха 300 милиарда долара валутни резерви, които Русия държеше в чужбина.
Санкциите обаче позволиха на Русия да използва блокираните резерви за плащане на лихви по държавния дълг и това предотврати неизпълнението. Западните държави въведоха икономически мерки срещу хиляди лица, компании и неправителствени организации. Сред санкционираните бяха хора, свързани с правителството, както и лица и организации, свързани с обкръжението на Владимир Путин.
Западът също конфискува имущество на руснаци, свързани с режима - яхти и други луксозни стоки на олигарси. Много държави се присъединиха към санкциите, включително Япония и Южна Корея, които преди това избягваха тази практика.
При започване на военните действия някои големи руски банки бяха отрязани от платежната система SWIFT. За тях стана по-трудно да извършват международни разплащания. Най-голямата в страната Сбербанк първоначално не беше изключена, но след Буча и тя също попадна в списъка със санкции. Срещу Газпромбанк не бяха наложени санкции поради значението ѝ за международните енергийни пазари - само срещу нейни служители.
Нов финансов инструмент за натиск беше ограничаването на цените на петрола, чиято цел е да лиши Русия от възможността да продава петрол над установения ценови праг. По този начин може да се намалят щетите за световната икономика от недостига на петрол и в същото време да се ограничи способността на Русия да печели от действията си. САЩ и ЕС се договориха за таван на цената от 60 долара, което е значително по-ниско от световните цени на петрола.
Икономическата война ще продължи
Така Москва и Западът влязоха в титанична битка за руското финансово бъдеще, както и за бъдещето на цялата световна финансова система. Това ще има широки последици както за Русия, така и за други страни, въпреки че ефектът няма да е незабавен и ще бъде по-сложен, отколкото са се надявали инициаторите на санкциите.
Превод: Ганчо Каменарски
