Докато Израел бомбардира Газа, всички са заети да дават съвети или да критикуват една от воюващите страни. Ернесто Гали дела Лоджия, журналист от вестник Corriere della sera, се противопоставя на палестинците, докато други ги защитават. Никой не стига до сърцевината на проблема, което изисква изследване на реалните сили, оформящи конфликта.
На първо място, палестинците никога няма да имат своя собствена суверенна и независима държава със столица в Източен Йерусалим, тъй като не е изпълнено необходимото, макар и недостатъчно условие за изпълнение на резолюциите на ООН. Това условие е балансът на силите: на по-слабата страна трябва да се даде възможност да получи нов лост, за да предизвика доминиращата страна. Просто казано, палестинците нямат силата да застрашат съществуването на Израел и ще имат все по-малко и по-малко от тях в бъдеще.
Второ, държавите, които някога са „захапали“ Израел, са загубили зъбите си. Сирия, Ирак, Йемен и Ливан, раздирани от граждански войни, сега са черни дупки. Египет и Йордания са постигнали мирен договор с Израел и двете зависят от Белия дом за икономическа и военна помощ. Историята на Саудитска Арабия се движи в обратна посока от войната с Израел, а Палестинската национална власт на Махмуд Абас на Западния бряг на практика няма сила за влияние. Още: "Спасете децата на Газа": Протестиращи прекъснаха речта на Блинкен в Конгреса (ВИДЕО)
Ролята на терористите
Хамас харчи един милион долара годишно за оръжия, в сравнение с 23,4 милиарда долара, които Израел е похарчил за своята армия през 2022 г. Хизбула с около 150 хиляди ракети би трябвало да може да постави Израел на колене, но не може, защото американски военни кораби са насочени към територията му. Ако Хизбула започне да обстрелва Израел, САЩ ще открият огън по Хизбула. Ракетите на Иран могат да нанесат някои ограничени щети, но Израел разполага с ядрени бойни глави и страхотни военновъздушни сили.
Остава Tурция. Ердоган може да помогне на Хамас, но не може да насочи оръжията си към ембарговата Газа. Затова си представете, че Турция директно атакува Израел, а Нетаняху заплашва Турция с ядрено оръжие. Турция може да попадне под ядрения чадър на Пакистан, но ядрен сблъсък между Анкара и Тел Авив през Исламабад изглежда като научна фантастика, въпреки че хипотезата се обсъжда от някои висши американски генерали, пише Il Fatto Quotidiano.
Нека стигнем до същината на въпроса: палестинската борба за суверенна и независима държава със столица Източен Йерусалим е завинаги загубена, освен ако Европейският съюз не отвори отново дебата, използвайки единствените две оръжия, с които разполага.
- Първото е да се въведат санкции срещу Израел: 4 хиляди палестински деца, убити за три седмици, позволяват прилагането на тези мерки.
- Второто е да се представи заповед за арест на Нетаняху от Международния наказателен съд в Хага: 8 хиляди палестински цивилни, убити за 3 седмици, оправдават и тази мярка. Нетаняху, чиято подкрепа в страната е най-ниска за всички времена, почти сигурно ще загуби властта. Още: Отговорност и вина: Ролята на САЩ за войната между Израел и Палестина
Но ЕС не иска да взема конкретни решения относно спазването на международното право в Палестина, той иска само реторика. От друга страна, обширни исторически източници доказват, че ЕС и САЩ винаги са работили за унищожаване на палестинците в полза на израелския колониализъм. Палестинците са "червенокожите" на Израел. Какво друго бихте очаквали от министър на вътрешната сигурност като Итамар Бен-Гвир, който е пламенен почитател на Барух Голдщайн, клането в джамията в Хеброн през 1994 г.? ЕС говори много за палестинците, за да прикрие бездействието в подкрепа на израелската окупация под поток от думи.
Превод: Ганчо Каменарски