Мосул е иракски град, който е под обсада през по-голямата част от последните 10 години. Последните успехи на бойците от групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) са само кулминацията на продължилия почти едно десетилетие постоянен терор. Иракското правителство обаче няма техническата възможност да се противопостави. Това казва в коментар за "Ал Джазира" Фирас Ал-Атракчи, иракски политически анализатор и преподавател в Американския университет в Кайро, предаде БГНЕС
Многобройни екстремистки групировки водят безнаказана война срещу иракските власти в Мосул и други градове в провинция Нинава. Кюрди, араби, туркмени, асирийци и язиди страдат от беззаконието и липсата на сигурност в града.
По времето на американската окупация, когато американските военни можеха да освободят даден град от ислямистите, имаше миг спокойствие, докато екстремистите не се завърнат отново. Това бе смъртоносна и скъпа игра на котка и мишка, която САЩ и иракските им съюзници загубиха.
След 2007 година ситуацията се влоши. Сунитските племенни бойци, известни като бригадите Ал-Сахуа, с подкрепата и благословията на американските военни отблъснаха силите на Ал Кайда от провинция Анбар. Ключовата дума тук е отблъснаха, а не надвиха, защото екстремистите просто се преместиха на друго място.
Въпреки гаранциите в Зелената зона, която е международна територия в Багдад, Ал-Кайда никога не бе победена в Ирак. Провинция Нинава предложи стратегическа опора за терористичната организация. Провинцията има лесен достъп до Сирия и Турция, населението е предимно сунитско, а напрежението между араби и кюрди може също да бъде използвано. Нещо повече, Ал Кайда в Ирак, която се преименува на Ислямска държава в Ирак (ИДИ), може да извършва стратегически операции в провинция Анбар като част от цялостна стратегия са връщане на контрола над провинцията.
Гражданската война в Сирия е много удобен момент. Благодарение на гафовете на Саудитска Арабия и на САЩ във войната срещу сирийския президент Башар Асад се дава чудесна възможност за разрастване на ИДИ. През първата година от войната в Сирия ИДИ реши да сложи ръка и върху Леванта, което говори за навлизане в Ливан. Групировката започна да се нарича Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).
В периода 2012-2013 г. в Мосул имаше по-добри условия за сигурност, тъй като бойците на ИДИЛ извършваха операция в Сирия. С всяка първоначална победа срещу Асад ИДИЛ набираше популярност, военно оборудване, финанси и най-важното - млади мъже с желание да се запишат в редиците им. Сега редиците им се връщат обратно в базите в Нинава и Анбар в Ирак. Това няма да бъде трудно заради липсата на сигурност по границите.
Армията на премиера Малики губи битката в Анбар. Затова не е изненадващо, че ИДИЛ иска да възвърне контрола си над Мосул. В продължение на години ИДИЛ тероризира хората в Мосул. Имамите в джамиите, които не се подчиняват, са екзекутирани. Магазините, в които се продава алкохол или стоки от Запада, са бомбардирани. По домовете се раздават флаери жените да бъдат облечени прилично. Художниците са заплашвани и предупреждавани да рисуват само пейзажи или ислямски мотиви.
В Нинава започна кампания срещу християните, язидите и други малцинства. Военните бази бяха атакувани, а университетските служители, съдии, държавните служители и дори работниците на електрическите компании са убити. Смъртността сред цивилните граждани е изключително висока.
ИДИЛ използва и пропаганда в социалните мрежи, за да разпространява посланието, че който не се подчини, ще бъде обезглавен. Заколен и обезглавен. Стотици видеоклипове със страшно съдържание циркулират в интернет в продължение на години. Горките военни от иракската армия, основно шиити, разположени в Нинава, гледаха как техни другари са обезглавявани пред камерата. Новините за много изоставени през тази седмица армейски бази не трябва да бъдат изненадващи.
Вината е на правителството в Багдад, което е неспособно или не иска да има сигурност в Нинава. Системните поражения на тренираната от САЩ иракска армия срещу бойците на ИДИЛ в комбинация с неуспешната политика след парламентарните избори през 2010 година създадоха точните условия за колапса на националната сигурност.
Кюрдите също могат да се включат, ако го планират правилно. През последните няколко години кюрдските бойци наложиха подобие на сигурност в Мосул и останалата част от провинция Нинава. Когато иракската армия пое действията по сигурността, нещата бързо се промениха. Арабските сунити в Мосул не се довериха на армията така, както се довериха на кюрдите, с които винаги е имало дипломация и взаимна полза.
Кюрдите почти не скриха вярата си, че Мосул може да стане част от тяхна бъдеща независима държава. Преди години влиятелните арабски племена заплашиха с война с всякакви средства, ако Мосул бъде част от Велик Кюрдистан. Оттогава не се е променило много. Много от влиятелните племенни лидери и семействата им са търсени от ИДИЛ за "сътрудничество" с Багдад. Накрая лидерите може да се обърнат към кюрдите за най-добрия вариант за подобие на стабилност в Нинава.
Това може да е добре дошло за кюрдите. В момента кюрдите са в конфликт с властите в Багдад заради твърденията за незаконна продажба на петрол, добиван от кладенци в автономния кюрдски регион. Кюрдите могат да отблъснат Багдад, ако съюзят силните и добре тренирани кюрдски войници с ИДИЛ, за да завземат Нинава и Мосул. Това ще бъде скъпо. Иракчаните още помнят разрушенията във Фалуджа през 2004, 2005 и 2014 година, когато силите на правителството опитаха да изтласкат ислямистките екстремисти.
Провалът да се унищожи ИДИЛ има много последици. Правителството в Багдад може да се срине, ако влиятелните политици се обърнат срещу Малики, който не може да наложи сигурност в столицата, да не говорим за останалата част от страната.
Продължителният контрол над Анбар, вероятно и Мосул в дългосрочен план може да се превърне на практика в разделяне на страната и да насърчи други провинции, като Басра и Кюрдистан, да изоставят идеята за федерализъм и да се отцепят. Това, което е по-опасно, е, че контролираната от ИДИЛ провинция Нинава може да окаже натиск на град Киркук, който е като буре с барут, чакащо да бъде запалено.
