Точно преди месец (22 януари) Actualno.com публикува материал под заглавие „От Балканите до Балтика: НАТО и Русия ще "отработват" началото на Трета световна война”. В него се информира за пролетно-летните учения на НАТО Defender Europe 2021 на източната граница на Алианса и на Русия заедно с Беларус през септември на командно-щабните учения „Запад-21”.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
През 2021 г. двете гигантски военни машини НАТО и Русия заедно с Беларус ще се устремят една към друга, съобщи изданието svpressa.ru. Сблъскването ще бъде предотвратено с разликата във времето – НАТО ще тръгне на изток през май-юни, Русия ще потегли на запад през септември.
С какво са опасни тези учения?
По сходен сценарий най-вероятно ще започне една планирана Трета световна война: САЩ с НАТО ще отработват защита на източния си фланг от Русия, а Москва и Минск ще тренират учебно отговаряне с контраудар.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Това е съвсем уместен повод се върнем към забравената вече и от съвременниците „Втора Карибска криза” в Източна Европа през ноември 1983 г., едва не довела до ядрена война. Заради провокационни действия на НАТО край границата на Източна Германия, Съветският съюз приведе в бойна готовност почти 100 самолета с ядрено оръжие. Неотдавна порталът The Drive съобщи, че Държавният департамент на САЩ е разсекретил нови документи за кризата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
За катализатор тогава послужиха ученията Able Archer (Опитен лъчник), започнали на 2 ноември в Европа. По сценарий Алиансът отработи ядрена атака по страните от Варшавския договор. За сериозността на тези военни игри допринесе участието на британския премиер Маргарет Тачър и на германския канцлер Хелмут Кол.
Международната обстановка към този момент беше пределно напрегната, затова ръководството на Съветския съюз допусна, че под прикритието на учения НАТО се подготвя за истински удар.
Според разузнаването на Запада, командните пунктове по цяла Източна Германия са окомплектовани с усилени групи. Вечерта на 2 ноември по сигнал за тревога 16-та съветска въздушна армия преминава в повишена бойна готовност. Тя разполага с изтребително-бомбардировъчни дивизии със самолети МиГ-27, Су-17 и Су-24. На тях е възложено да нанесат ядрени удари по летища на НАТО, ракетни бази и други важни цели.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Освен 16-а въздушна армия, командващият ВВС на СССР маршал Павел Кутахов привежда в повишена готовност и 4-а съветска армия в Полша, в чиито полкове има по една ескадрила профилирана за ядрени удари.
Според разсекретените документи, самолетите с ядрено въоръжение са приведени в 30-минутна бойна готовност, а екипажите са инструктирани „да унищожават цели на противника на първа линия”.
Според американското разузнаване с ядрени бомби били въоръжени 8 ескадрили, тоест около 96 самолета. За самото оръжие има малко информация. Към 1983 г. МиГ-23, МиГ-27, МиГ-29, Су-17 и Су-24 можели да носят тактически ядрени бомби РН-40 и РН-41. Например мощността на РН-40 е около 30 килотона – два пъти повече от бомбата Little boy (Малчуган), хвърлена от САЩ над Хирошима.
Неотдавна са публикувани документи със свидетелски показания на генерал-лейтенант Леонард Х. Перутс, който тогава бил помощник на началник-щаба на разузнаването на ВВС на САЩ в Европа (USAFE). Перутс си спомнил как по време на „паниката” контактувал със своите началници, включително с командващия USAFE Били Минтър. Той попитал Перутс как оценява създадената ситуация в Източна Германия и получил отговор: „...недостатъчно доказателства за оправдаване на нашата реална бойна готовност”.
После Перутс признал, че с оглед на новите информации за състоянието на съветските войски ставал все по-обезпокоен. „Ако аз тогава знаех това, което научих после, не съм уверен какъв съвет бих дал” – признал той. Перутс счита, че е отговорил правилно и не е препоръчал ескалация от страна на НАТО. Едва после той започнал да разбира колко сериозна била ситуацията.
Събитията от 1983 г. продължават и сега да служат като отрезвяващо напомняне за опасностите от балансирането по ръба на ядрената война.
Подготвил: Ганчо Каменарски
