По всичко личи, че в случай на ядрен конфликт, Москва би искала да попълни своя арсенал и да разшири възможностите да сложи край на цивилизацията, пише Себастиен Роблин в статия за американското списание The National Interest.
На 22 май 2018 г. руската подводница "Юрий Долгорукий" се плъзна под вълните на Бяло море в Северния ледовит океан. Люковете на подводницата, разположени в горната част по протежение на корпуса ѝ, се отвориха и водата се изля в огромните ѝ резервоари. След няколко секунди започна нещо подобно на изригване на подводен вулкан.
Четири ракети с дължина 12 метра се появяваха една след друга от кълбата дим. За миг изглеждаше, че са на път да паднат обратно в морето, но след това горивото в техните двигатели се запали и те се издигнаха високо в стратосферата. Четирите ракети прелетяха над територията на цяла Русия и кацнаха на тестова площадка на полуостров Камчатка, на около 5700 км от мястото си на изстрелване.
Подобно на подводниците с балистични ракети (т.нар. атомни подводни крайцери със стратегическо предназначение), които са използвани от САЩ, Китай, Франция, Обединеното кралство и Индия, основната цел на подводниците от проекта "Борей" е невероятно зловеща: унищожаване на вражески градове, дори ако други ядрени сили са унищожени по време на първия ядрен удар.
Всяка от 16-те ракети "Булава Р-30" в подводница обикновено носи 6 отделни единици с тегло 150 килотона, които са разделени и могат да поразяват отделни цели. Това означава, че една подводница от проекта "Борей" може да порази обекти – населени места и военни бази, разположени на до 9000 км разстояние, и носи ядрени бойни глави, които са 10 пъти по-разрушителни от бомбата, пусната над Хирошима.
Подводниците от проекта "Борей" са най-модерните в своя клас, които са на разположение на руските ВМС. Те са предназначени да заменят съветските подводници клас "Делта". В годините на Студената война те бяха по-шумни от западните, следователно по-уязвими и по-лесно откриваеми, отколкото подводниците на западните противници.
Този проблем най-накрая беше признат през 80-те години на миналия век, когато СССР успя да закупи в Япония и Норвегия технологията, необходима за създаването на многоцелева подводница на проекта "Щука" (класификация на НАТО - Shark), която отговаря на спецификите на американските многоцелеви подводници от клас "Лос Анджелис".
Разработването на концепцията за проекта "Борей" започва през 80-те години на миналия век. След разпадането на СССР Русия, поради недостатъчното финансиране, решава да намали разходите, като модифицира подводниците клас "Щука" в нови "Борей".
Строителството продължи в Северодвинск, а водещата подводница "Юрий Долгорукий" (кръстена на руския княз, основал Москва) беше пусната на вода през 2008 г. и въведена в експлоатация 5 години по-късно, през януари 2013 г.
Основната цел на подводницата е да остане незабелязана достатъчно дълго, за да успее да използва ужасяващата си огнева мощ. Реализирането на тази концепция стана по-лесно благодарение на атомните електроцентрали, инсталирани на лодките, което им позволява да останат под вода в продължение на няколко месеца.
За тази цел подводниците по проекта "Борей" са създадени в съответствие с по-високите изисквания за стелт, отколкото подводниците от проектите от съветското време, и имат по-голяма способност да избегнат среща с враг, който подозира къде се намират.
Гладкият 170-метров корпус на подводниците от клас "Борей" се счита за по-характерен за подводниците в западния стил, отколкото за тези от клас "Делта". Корпусът, както и системите и механизмите вътре в гигантската машина, чиято водоизместимост (под вода) е 24 000 тона, са покрити с гума, поглъщаща звука.
Атомната електроцентрала OKF-650B, монтирана на подводница "Борей" и с мощност 190 мегавата, е оборудвана с помпа и реактивна задвижваща система, която ѝ позволява да бъде изключително тиха при почти максимална скорост под вода от 50 възела. Явно това е причината подводниците да са по-тихи и да могат да останат невидими при по-високи скорости от подводниците от от клас "Охайо" например, оборудвани с винтов двигател.
За да се предпази от вражески кораби и подводници, са инсталирани 533-милиметрови торпедни апарати и 6 пускови установки за изстрелване на средства за противодействие. В случай на опасност за сравнително малък екипаж от 107 души, на руската подводница се монтира спасителна капсула.
