„Войната се проточи дълго и това само по себе си е поражение за руснаците. Твърде малко уроци бяха научени от разпадането на Съветския съюз. Затова сега Русия трябва да бъде унижена“ – това пише в свой коментар за агресията на Кремъл в Украйна руският професор и автор Сергей Радченко.
Той е роден на остров Сахалин, но учи в САЩ, Хонконг и Великобритания. Радченко е историк, специализиран в изследването на Студената война, историята на ядрените оръжия, външните политики и политиките на сигурност на Русия и Китай. Преподава в Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ. Има издадени няколко книги за Съветския съюз.
В коментар за британското списание „The Spectator“ професорът казва, че войната на Владимир Путин срещу Украйна се точи дълго и Русия е изправена пред съвсем реалната перспектива да претърпи поражение. Предстоят още трудни седмици и месеци за Киев, в които няма как напълно да се изключи възможността за опасна ескалация на военните действия. Но Путин не успя да постигне първоначалните си цели (б.а. - превземането на столицата) и сега изглежда, че няма да успее дори с по-скромната задача - превземането на Донбас.
Унижението на Русия в Украйна носи редица ползи, не на последно място за самата Москва. От години чуваме, че на Русия трябва да ѝ се угажда, защото в противен случай тя ще се възмути, че е загубила статута си на велика сила. Говори се, че разпадането на Съветския съюз е било ужасна катастрофа, от която обидените и озлобени руснаци не са успели да се възстановят. Затова трябва да бъдат уважавани и да стоят с гордо вдигната глава. Не дай си Боже да бъдат унижени, защото кой знае какво ще направят тогава, пише с ирония Сергей Радченко.
Той става пряк свидетел на разпадането на СССР през 1991 г. и го определя като „травмиращо преживяване“. Настъпи бедност, мизерия, хаос и крайнодесен отпор, пише историкът. Бесни националисти се събраха под своите реваншистки знамена. И тогава Русия нахлу в Чечения в брутален опит да възстанови накърнената си гордост, като обуздае непокорните сепаратисти в региона. А ние гледахме и съчувствахме, защото, разбирате ли, руснаците имаха основателна причина да негодуват - те загубиха Студената война.
И все пак през 1991 г. много руснаци имаха усещането, че СССР не дотолкова е бил победен, колкото се е сгънал под собствената си тежест. Твърде много хора отказваха да приемат, че съветският колапс е резултат от години лошо икономическо управление и имперска гордост - и затова търсеха предатели. Михаил Горбачов беше поставян на преден план заради своята наивност, пък дори и злонамереност. В играта по прехвърляне на вината някой трябваше да поеме отговорността за неволите на Русия - предателят Горбачов, пияницата Елцин, хищните олигарси и, разбира се, коварните западни съветници, които винаги са работили за разрухата на Кремъл.
От хаоса и слабостта през 90-те изникна Владимир Путин, който обеща да върне реда и силата. Злоупотребата с власт, корупцията, нарушаването на човешките права и ерозията на демократичните институции бяха толерирани от Путин в името на обещанието за сила. Русия може и да е била бедна, корумпирана и авторитарна, но той беше възприеман като инвеститор в армията и като човек, възвръщащ "величието" на Русия. А доста руснаци винаги са били привърженици на величието. Те биха продали и последната си риза за това обещание, пише Радченко.
Всяка година, както и тази, в Русия на Путин се провеждат паради по случай Деня на победата. В миналото те бяха грандиозни събития. Движеха се танкове, летяха самолети. А войниците крачеха в унисон по Червения площад, докато застаряващият диктатор ги гледаше. Мразех тези милитаристични прояви, които имаха толкова малко общо с празнуването на победата над нацизма и много повече със спонсорираното от държавата "величие", продължава историкът. Необходимо беше съзнателно усилие, за да се изчисти отровата на милитаризма - усилие, което твърде много руснаци просто не желаеха да направят, дори и да признаваха проблема.
Сега Украйна отвори голяма зееща дупка в наратива за „величието“ на Русия. Москва е бедна, корумпирана и авторитарна, вече знаем също, че е слаба и жалка. "Величието" на Русия се разпадна в оргия от убийства и изнасилвания, извършени от бруталните окупатори в Украйна. Осквернен от кръвта на невинните и победен в честна битка, тиранинът беше надвит. Крайно време е. Благодарим ти, Украйна, че поднесе това горчиво лекарство. Русия имаше голяма нужда от него, продължава Сергей Радченко.
Той смята, че Москва се нуждае от „достойно унижение“. Нужно ѝ е смирено да признае влошеното си положение и вината. Нужни са ѝ бавни, мъчителни усилия за възстановяване на доверието у онези, които е наранила. Русия не научи този урок през 90-те години на миналия век. Трябва да го научи сега, смята историкът.
Според него истинското величие не се крие във военните паради, нито в обещанията за отприщване на ядрен Армагедон. Истинското величие се крие в приемането на миналото и в желанието грешките да се поправят, в ангажимента да се изгради по-добро бъдеще в страна, която може да стане известна с училищата и болниците, а не с танковете и ракетите си.
Истинският източник на руското унижение винаги е била самата Русия - нейните арогантни, автократични управници и шовинистичното население, което робски им се кланя, пише Радченко. Поражението на Москва в тази несправедлива, престъпна война срещу Украйна може да помогне за промяна на вътрешния наратив в посока приемане на страната като такава, каквато е в действителност, а не каквато напразно се е преструвала, че е. Едва тогава Русия ще може най-накрая да постигне мир със себе си и със своите съседи, смята руският историк.
