След отмяната на карантината ще има нови карантини – такава е горчивата истина за коронавируса. Това пише в статия за руския вестник “Московский Комсомолец“ журналистът Михаил Ростовски, цитиран от Агенция „Фокус“.
Наскоро един от бившите премиери на Русия ми изпрати забавен клип на телефона си: анимационна котка, в състояние на лек шок, се вози в колата и се смее като луда. Всичко това беше озаглавено: „Първата разходка след карантината“. Смеейки се много, разбрах, че посланието на моя познат не е само шега. Бързото излизане от състоянието на ограничителни мерки, което се появи на хоризонта, ще донесе на гражданите не само радост и весел смях. Напускането на карантината ще бъде дълго, болезнено и най-вероятно не окончателно.
Възможно е през следващите години животът ни да бъде подложен на депресивен ритъм: премахване на ограничителни мерки - увеличаване на броя на новите случаи на коронавирус - въвеждане на нов набор от ограничения. Въведен в Москва в края на март, режимът на всеобщата самоизолация агонизира и пред очите ни се превръща във фикция. Нормалността (или по-скоро аномалии под формата на задръствания, познати ни доскоро), все още не се е върнала. Но омайните картини, наблюдавани в самото начало на самоизолацията като напълно празни булеварди, също са нещо от миналото.
Официалните ограничителни мерки скоро ще започнат да остават в миналото в руската столица. На ниво официални изявления и полуофициални разговори, това се мотивира от готовността на здравната система да приеме голям брой пациенти с коронавирус, необходимостта на икономиката да „диша“ и невъзможността да се държат хората затворени. Но освен тези три причини, има и четвърта причина, която не е скрита, но не е особено подчертана. Все повече експерти стигат до разочароващо заключение: коронавирусът ще „откаже“ да се ограничи до рамката на 2020 г. и ще остане с нас за по-дълъг период.
Вирусолозите-любители, в каквито поради остра необходимост се превърнаха много руски граждани, продължават да говорят за коронавирус, използвайки термините „пик“, „плато“ и „спад“. Но в експертните кръгове без кавички напоследък прозвуча още една научноподобна дума - солитон. Според определението от речника, солитонът е „структурно стабилна единична вълна, разпространяваща се в нелинейна среда. Солитоните се държат като частици: когато взаимодействат помежду си или с някои други смущения, те не се разрушават, а продължават да се движат, запазвайки структурата си непроменена". Тъй като хората с хуманитарно образование като мен разбират малко от това определение, ще дам по-очевиден пример. Един от видовете солитон е цунамито - гигантска вълна, която измества всичко по пътя си.
Какво общо има всичко това с коронавируса? Ето какво. Според изследователи от университета в Минесота, цитиран от The New York Times, именно терминът "солитон" най-добре описва как най-вероятно коронавирусът ще продължи да се държи. Според тези прогнози: „Трябва да сме готови поне за още 18-24 месеца на значителна активност на новия коронавирус с епидемични огнища, които периодично ще се появяват в различни географски райони.“ Естествено, всякакви прогнози в настоящата ситуация са опити за осветяване на нощното небе със запалка. Но нека в интерес на чистотата на експеримента да мислим логично „човек трябва да се надява на най-доброто и в същото време да се подготви за най-лошото“.
Какви изводи прилага тази логика за Русия и нейната столица? Според мен има няколко такива извода. Карантината ще бъде отменена – и с много голяма вероятност ще бъде въведена отново. И след това отново отменена – и отново въведена. Това е дългосрочна прогноза. И ето как изглежда краткосрочното. Тъй като окончателната победа над коронавируса в близко бъдеще не може да се очаква, не бива да очакваме лавинообразно възстановяване на потребителската и икономическата активност след постепенното отменяне на сегашната част от ограниченията. Например в Китай, където подобна отмяна отдавна е факт, много големи търговски центрове, според очевидци, все още са наполовина празни. Разбира се, руснаците не са китайци. Имаме собствена гордост и собствени правила, значението на които често се свежда до липсата на каквито и да било правила. Но точно като китайците и всички останали, ще трябва да се приспособяваме към живота в условия на много дълга извънредна ситуация. Сигурен съм, че такова приспособяване е възможно. Сигурен съм, че дори ще даде тласък на много важни технологични открития и пробиви (поздрави към Никита Михалков и Бил Гейтс).
Но адаптирането към новите реалности ще бъде много болезнено във всякакъв смисъл. За това няма да изпадаме в прекомерна еуфория заради предстоящата отмяна на ограниченията, въведени в края на март. Само „пощальонът винаги звъни два пъти“. Коронавирусът може да "звъни" три пъти и четири пъти и толкова пъти, колкото иска.
