В Москва вчера започна Руската енергийна седмица. Това събитие се провежда ежегодно от 2016 г. и дейностите му са изцяло фокусирани върху въпросите на енергетиката - текущо състояние и планове за по-нататъшното развитие на руската петролна, газова, въглищна, нефтохимическа промишленост, ядрената и хидроенергията, алтернативните източници и което е най-същественото, разработването на стратегии за енергоспестяване и енергийна ефективност.
В първия ден от събитието в речта на руския президент Владимир Путин се откроиха няколко показателни момента. На тях внимание обръща Сергей Савчук за РИА Новости.
Първата теза. Повишаването на цените на газа в Европа е резултат от недостиг на електроенергия, а не обратното.
Съвършената и абсолютна истина, която обаче за незапознатия гражданин остава дълбоко скрита под дебел пласт от едностранчиви и манипулативни публикации. Рекордният скок в цените на синьото гориво в Европа се случи един месец преди началото на отоплителния сезон, тоест той бе причинен изключително от недостиг на електроенергия. В същото време трябва да се разбере, че в абсолютно изражение европейските страни не са започнали да консумират повече, тъй като по време на пандемията не са построени значителни промишлени съоръжения. Това означава, че секторът просто се връща към обичайните отпреди пандемията обеми на производство.
Търсенето на газ също не е скочило радикално. Статистическите данни на Евростат съобщават, че ако през 2016 г. на базата на природния газ в Европейския съюз са били генерирани 500 гигаватчаса електроенергия, то до 2019 г. тази цифра едва е достигнала 600. Налице е планов и постепенен растеж, особено като се вземе предвид масовия отказ от въглищата (съответно 700 и 450 гигаватчаса).
Вижда се, че провалът се случи по време на възстановяването на икономиката, когато изведнъж стана ясно, че на запад от Смоленск просто няма достатъчно запаси от основните ресурси - от мазут до въглища.
Втора теза. Прокарва се идеята, че високите цени се дължат на заиграване от страна на доставчиците на суровини, но тези хора просто не разбират какво говорят. "Газпром" продава по дългосрочни договори и Германия получава руски газ не на 1000-1500 долара, а на 300 долара.
Това е още един факт, който е изключително неудобен за западния свят и гарантирано ще бъде заметен под килима. През последните години "Газпром" е в ролята на крещящ в пустиня - Москва настойчиво предлагаше на всички потенциални купувачи да сключат дългосрочни договори, които да гарантират непрекъснати доставки в необходимия обем. Но Европа с хитра усмивка се носеше след идеята за спотови договори, които уж трябваше да направят цената за купувача още по-ниска.
Когато Германия, Франция, Австрия и други промишлени локомотиви на Европа започнаха да връщат в строя своите предприятия, се оказа, че собствените им запаси от газ, нефт и въглища не са достатъчни и търсенето е в пъти по-голямо от предлагането. Съгласно законите на свободния пазар, цената на оскъдните и стратегически важни ресурси съответно литна до небето и няма намерение да се върне към стойностите си от пролетта. Победители се оказаха тези, които бяха послушали руснаците. Когато Германия подписа дългосрочен договор за доставка на газ, всички се надпреварваха да я критикуват, а неотдавнашното споразумение с Унгария се превърна в истински международен скандал, като Украйна дори се опита да блокира транзита за унгарците в знак на протест.
Но шампионът по далновидност беше Австрия. По това време, все още заемащият длъжността канцлер Себастиан Курц, заяви още при първите санкции рещу Русия след обединението с Крим, че страната му ще изгражда отношения с Москва, водейки се от собствените си интереси. В резултат на това австрийската OMV през 2015 г., в разрез със западната солидарност, подписа рекордно дълъг договор. Съгласно неговите условия доставките на руски газ ще се извършват до 2040 г. и то на фиксирани цени.
Трета теза. Русия ще достигне рекордни доставки на газ за световния пазар до края на годината. Тя е увеличила доставките на газ за Европа с 15% и ако партньорите поискат, е готова да ги увеличи с колкото те пожелаят.
Путин даде възможно най-прозрачния намек на всички заинтересовани: нека се споразумеем, защото кризата се случи, наред с други неща, и защото доставчиците на американски втечнен газ напуснаха европейския пазар. Неприятен за мнозина, но неоспорим факт е, че Русия - и само Русия - може да гарантира енергийната сигурност на Европа. Както американските търговци, така и доставчиците на втечнен газ от Катар при първото покачване на цените отново ще пренасочат своите превозвачи на газ към Азия. Нищо лично, това просто е търговия.
Резултатите от първото полугодие сочат, че доставките на американски втечнен природен газ за азиатските пазари са се увеличили с 67%. Всеки ден Китай, Индия, Япония и Южна Корея употребяват 84 милиона кубически метра внесен втечнен природен газ и тази цифра расте, докато ЕС има само 70 милиона и тенденцията е към намаляване.
Четвърта теза. Запасите на Русия са неограничени.
Тук веднага идва наум вече христоматийната фраза на Путин "На дърва ли ще се отоплявате?", казана по време на икономическия форум в Берлин през 2010 г. Тя стана още по-актуална днес, когато, например, Великобритания харчи 800 милиона паунда годишно за закупуване на дървесни пелети за бившите си въглищни електроцентрали.
Настоящите запаси от нефт в Русия се оценяват на 14,8 милиарда метрични тона, а доказаният обем на газ е 37,4 трилиона кубически метра, като през последното десетилетие тази цифра е нараснала с три трилиона единици. Подобна е ситуацията и с въглищата - само доказаните запаси от черно злато възлизат на 160 милиарда тона, което би било достатъчно на Русия за покриване на собствените ѝ нужди за 750 години. И тази оценка не включва прогнозните запаси на басейните Ленски и Тунгуска. Според приблизителните геоложки изчисления, в недрата на Сибир чакат още четири трилиона тона въглища.
Тук също трябва да се има предвид, че газът, нефтът и въглищата са не само гориво, но и основна суровина за химическата промишленост, която произвежда широка гама от продукти на тяхна база.
Пета теза. Ако се увеличи изпомпването през "Северен поток", тогава напрежението на европейския пазар на газ ще бъде намалено, но административните бариери пречат това да се случи. Украинският газопровод може да се спука, ако транзитът се увеличи, тъй като той, според различни оценки, е износен на 80-85%.
И отново сухи и неприятни факти. „Северен поток 2“ вече можеше да започне предварително изпомпване на технически газ, но бюрокрацията в Брюксел, пренебрегвайки здравия разум, по всякакъв възможен начин забавя въвеждането в експлоатация на жизненоважния тръбопровод.
Украинската газопреносна система наистина е в плачевно състояние - и това не е руска пропаганда. Последният технически одит на линията е извършен през 2015 г. от частна немска компания. Според резултатите още тогава износването вече е било 85% и според разчетите са необходими поне 12 милиарда долара, за да се приведе до стандартните показатели. През последните години Киев непрекъснато вземаше заеми от МВФ и яростно се бореше да запази руския транзит, той като получава от него около два милиарда долара годишно. Ясно е, че при такива печалби няма смисъл да се говори за модернизация.
Впрочем вчера, когато Путин произнесе речта си, отоплителният сезон в Украйна все още бе далеч от стартиране. Топла вода за отопление не се доставя нито в украинските училища, нито в болниците или други социално значими съоръжения. Причината е, че цената на реверсивния газ за Украйна се колебае около 980 долара, което е 2-3 пъти повече от предвидения бюджет. При това Киев, бързайки да спечели допълнително от високите цени, увеличи износа на газ за ЕС с три и половина пъти. Както може би се досещате, Украйна взема този газ от собствените си хранилища.
Позицията относно удължаването на украинския транзит след 2024 г. беше формулирана от Путин по много ясен начин – това е възможно, но ако бъде полезно за Русия. Към днешна дата Москва има първия Северен поток и Турски поток (а в резерв е Северен поток 2), има газопровода Виборг - Иматра до Финландия и недостатъчно напълнения полски участък по трасето Ямал - Европа. Изпомпваните днес 40 милиарда кубически метра са по-малко от една шеста от проектния капацитет и тази цифра може както да нарасне, така и да намалее. Топката недвусмислено е в украинската половина на терена - ако искате сътрудничество на отворен пазар, предлагайте интересни пазарни условия.
Шеста теза. До 2035 г. Русия очаква да увеличи производството си на втечнен природен газ до 140 милиона тона годишно, заемайки 20% от световния пазар.
Русия започна да втечнява газ сравнително късно. Първият такъв завод се появи на Сахалин през 2009 г., но през следващите десет години производството се утрои, възлизайки на 28 милиарда кубически метра. Разбира се, това е много малко – руските заводи в Арктика и Далечния Изток заемат едва 6% на износния пазар. Но Москва, на която САЩ практически подариха европейския монопол, вижда перспективите на други пазари, преди всичко, разбира се, в Азиатско-Тихоокеанския регион. Втечненият природен газ е удобен за къси търговски разстояния и позволява да се променят векторите на доставка, изпращайки гориво до Великобритания, както беше през зимата на 2019 г., или до Сингапур.
Увеличаването на производството до 140 милиона тона е съвсем реалистично - и това, между другото, е намек не само за допълнителни печалби за Русия, но и за Украйна. Ако Киев продължи да следва пътя на безумната русофобия, сегашните 40 милиарда кубически метра транзит може да станат още по-малко. Напълно възможно е да се заменят намалелите обеми доставки с втечнен природен газ, тъй като в Европейския съюз има много терминали за регазификация.
В заключение остава да се отбележи една от фразите в речта на Путин – „електричеството не се взема от контакта“. Това е пореден опит на руския президент да достигне до западните партньори. И да ги накара да мислят по-бързо.
Остава да разберем дали са чули думите му от другата страна на границата или от инат ще продължат напук на здравия разум да предпочитат да мръзнат.
Анализът е на Сергей Савчук, РИА Новости
