Докато ситуацията в Украйна се изостря, всяка от двете основни страни в конфликта, Русия и САЩ, представя своята гледна точка за развоя на събитията. Представяме ви анализ на РИА Новости как руската страна вижда тревожните новини за изостряне на ситуацията, идващи от бившата съветска република. Ето какво пише в материал на Виктория Никифорова от руската държавна медия:
"Докато западните елити "спасяват" Украйна от Русия, вдигайки немислим информационен шум в медиите, американската армия хладнокръвно върши работата си.
Бившият главнокомандващ на съюзниците на НАТО генерал Филип Брийдлав се оплаква от липсата на съвременни американски стратегически транспортни самолети и танкери в Европа. Те биха могли да дадат на НАТО превъзходство във въздуха, казва той. Превъзходство пред кого? Е, очевидно не пред Украйна - генерал Брийдлав просто планира война с Русия."
Нататък материалът твърди, че Брийдлав вече веднъж се отличил на този фронт. Когато бил командир на ВВС на НАТО през 2014 г., генералът преживял "най-удивителния блицкриг, който някога сме виждали в историята на информационната война", по думите му. Изглежда, че той възприема настоящата ситуация като шанс за реванш за тогавашната "хибридна" война, казва Никифорова.
Авторът на статията посочва и че, анализаторите от института Хъдсън, работещи за Пентагона, предлагат спешно да се поставят американски ракети със среден обсег по границите на Русия и да се изпратят войски на НАТО да заемат "коридора Сувалки". Но "коридорът Сувалки" се простира на 65 километра между Беларус и Калининградска област - от едната страна е Литва, а от другата Полша. Просто погледнете на картата – какво общо има Украйна с това, пита Никифорова.
Тя дава своя отговор: "Всъщност отдавна никой не се преструва. Действително Украйна няма нищо общо. Американците искат война с Русия. "Сдържането на руснаците" е просто учтив евфемизъм. Украйна, както и балтийските държави ще бъдат използвани от САЩ при необходимост. Територията е просто театър на военните действия, а населението - пушечно месо."
Плановете на американските военни ясно показват колко маловажни са техните т.нар. съюзници, продължава нататък статията на РИА. Според нея, същата Украйна, впрочем както и балтийските държави, в тези планове се споменават мимоходом в началото. После следват няколко традиционни думи за агресията на Русия, след това плавен преход към необходимостта от нейното "ограничаване" и "накрая да си дойдем на думата – много планове за военни действия".
През последните 30 години национализмът в тези държави се подхранва до такава степен, че местните жители вече не могат да видят нещо съвсем очевидно, което е буквално под носа им, казва Никифорова. Те могат да надуват националната си уникалност до небитието, но както и да си се представят самите те, за американците те завинаги ще си останат "руснаци", убедена е Никифорова. И продължава: Част от онази огромна нация, която контролира от векове сърцето на Евразия и никой никога не е успял да победи, когато е обединена. Но ако бъде разкъсана на части и хвърлена в междуособици - тогава вече може и да се пробва. Цели институти от експерти на Запад работят от десетилетия, за да измислят "суверенна националност" за народите, живеещи по границите на Русия. Подхвърлят им тази суверенност като мъниста на туземците. Само че плащането за тези мъниста е много скъпо, а днес Украйна е толкова обедняла, че няма какво да предложи на своите отвъдморски господари в замяна. И вероятно ще им се издължи с живота на своите граждани.
Начинът, по който спасяват Украйна от Русия нейните западни партньори е просто удивителен, пише Никифорова. Човек би си помислил, че пътят към мира са преговорите, разработването и спазването на споразумения. Но не, вие нищо не разбирате, различно е, продължава авторката. Американците изпращат ракети земя-въздух на украинците, англичаните - противотанкови ракети, канадците - специални части. Служителите на ЦРУ обучават украинските военни. И дори германците – германците! – се вписаха във всичко това. Те оказват медицинска помощ на украинските военни. "Слава на Украйна! Слава на героите!" викат бедните туземци. "Аха-аха", кимат с усмивка западните партньори и ги влачат към ръба на пропастта, е гледната точка на Никифорова.
Но ако наречем нещата с истинските им имена, пише Никифорова, това е бавна, но упорита окупация на Украйна от западните държави, начело със САЩ. Войната беше донесена точно до прага им и е подклаждана от заплахата от студ и глад.
Никифорова мисли и върху следния вариант: Ако си представим за секунда, че през 2014 г. Украйна се беше отказала да прави Майдан и бе останала в добри отношения с Русия, какво можеше да е сега? Най-малко 14 000 души, които оттогава загинаха в сблъсъците, днес щяха да са живи. Икономиката на страната нямаше да рухне, цената на газа щеше да е приблизително същата като в Русия - тоест близка до нула по днешните стандарти. Но пък украинците получиха "безвизов режим" в ЕС. Дали е разумна бизнес стратегия да го получиш, плащайки с живота на своите съграждани е отделен въпрос, изтъква авторката.
Никифорова настоява: Парадоксът е, че единствената страна в света, която наистина се интересуваше от Украйна - с нейната уникална атмосфера, песни и кнедли, с Шевченко и Довженко - беше Русия, пише в статията. За останалия свят това е непозната и неразбираема територия, която се отцепи по едно време от Русия и увисна някъде в миналото. "Изоставена", ничия земя. Просто е грях да не я окупираш. А отношението към местното население от страна на западните окупатори е като към някаква разновидност на флората и фауната, която ако се налага, може да бъде анихилирана без никакво угризение.
В заключение на анализа има следните думи: Американският режим неуморно плаши планетата с руската "инвазия" в Украйна. Белият дом, чрез Джен Псаки (говорителят на американския президент), дори определи дата: някъде през февруари. Но всъщност нахлуването на американски и европейски партньори в Украйна започна много по-рано – почти веднага след като страната придоби "независимост". И след 30 години под водачеството на западните партньори резултатът е наполовина стопено население и икономически срив – като цяло, колективно самоубийство, леко разтеглено във времето. И явно на западните партньори им е писнало и са решили да ускорят процеса.
Материалът завършва така: "Русия, разбира се, ще спаси своите. Но кой ще спаси украинците от тях самите?"
