Изслушванията в Сената по бюджета на Държавния департамент на САЩ се превърнаха в скандал. Вместо веднага да подадат на държавния секретар Майк Помпео поредния чек, сенаторите му устроиха своеобразен разпит с пристрастност, по време на който изискаха отчет за изпълнението на задачата за блокиране на "Северен поток 2", пише Иван Данилов в материал за руската агенция РИА Новости, цитиран от БГНЕС.
За да даде обстоен отговор, ръководителят на американската дипломация очевидно не разполагаше с аргументи, имаше усещането, че повече би му било от полза да вдигне белия флаг и да го размаха пред сенаторите, но се наложи да се ограничи със словесна констатация: “Направихме всичко възможно да уговорим европейците, на първо място германците, да се откажат от строителството на "Северен поток 2". Към днешна дата не сме постигнали успехи“.
Твърдата позиция на немското ръководство съвсем неотдавна беше потвърдена от германския външен министър Хайко Маас, който отговори на критиките на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс по въпросите за финансиране на НАТО и строителството на "Северен поток 2". „Нищо ново не се е случило. Не ни удивява и няма да сменяме нашите аргументи нито по въпроса на разпределяне на натоварването (по финансирането на НАТО), нито що се отнася до "Северен поток 2". Американските надежди, че смяната на ръководството в партията на Ангела Меркел ще създаде необходимите условия за отказ от "Северен поток 2" също не се оправдаха.
Анегрет Крамп-Каренбауер, наследничката на Ангела Меркел, каза през февруари: "Северен поток 2" за мен, както и за други, естествено, не е този проект, който поддържам с цялото си сърце. Само че основополагащите решения вече са приети, проектът не трябва да се връща назад“. При това тя подчерта негативно отношение към главния (и всъщност единствен) инструмент на американската дипломация: “Заплахата със санкции не е най-добрият начин на общуване между приятели и партньори. САЩ преследват собствените си икономически интереси, което е напълно законно. Но Вашингтон трябва да се вслуша в отговора на Германия: ние се занимавамe с диверсификация, имаме и други източници на доставки". Майк Помпео очевидно е чул немската позиция и засега няма как да възрази.
Впрочем държавният секретар все пак получи бюджета си, макар напоследък Държавният департамент да няма много постижения. "Северен поток 2" се строи, ЕС отказва да се присъедини към санкциите срещу Иран, Мадуро все още е на власт във Венецуела, а за създаването на широка антикитайска коалиция, която е така необходима на администрацията на САЩ, американците могат само да мечтаят. Дори и най-шумният американски успех напоследък – арестът на Джулиан Асандж, по-скоро е постижение на американското финансово министерство, а не на американската дипломация. На 11 март Международният валутен фонд (в който американците и техните съюзници си запазват голямото влияние) реши да отдели на крайно непопулярния (и не особено компетентен) президент на Еквадор кредит от 4,2 млрд. долара – и само месец по-късно Асандж се оказа арестуван по искане на американските власти.
Трябва да се отдаде дължимото на американския държавен секретар – Майк Помпео обеща на сенаторите да продължи да се бори на европейския фронт, наистина вече за достигането на доста по-скромни цели. Всъщност те би трябвало да зарадват официален Киев: "Работим с тях (европейците), за да видим има ли някакъв път, който да ни позволи като минимум да осигурим транзита на газ през Украйна".
Добрата новина за Украйна е, че достатъчно влиятелен представител на администрацията на Доналд Тръмп поне на ниво декларации подчертава желание за работа по запазването на някакъв газов транзит от Русия за Европа през дадената територия. Лошата новина е в това, че от изявлението на Помпео следва, че Държавният департамент на САЩ не разполага с каквито и да било инструменти да принуди Германия за осигуряване на този „сценарий минимум“. Самият Помпео, говорейки за това, не създаде впечатление да е уверен в положителния резултат от своята „работа с европейците“. Ако назовем нещата с истинските им имена, ще се поучи следната схема: Държавният департамент ще моли германското правителство да спаси Украйна, а германското правителство ще помисли необходимо ли му е това или не, и ако да, то в какви рамки и при какви условия.
Германски официални лица, включително и Ангела Меркел, нееднократно са заявявали за необходимостта от запазване на транзита на газ през Украйна, но има един важен нюанс: те не са говорили с конкретни числа и не обещават, че нивото на натовареност ще осигури рентабилността на украинската газопреносна система (ГПС), която не се отличава с висока технологична ефективност. Ако се действа по „остатъчен принцип“, тогава на собствениците на украинската ГПС напълно вероятно ще се наложи да търпят загуби, което едва ли ще помогне на Киев да преодолее загубата от няколко процента в БВП и значителна част от доходите във валута, които има сега, но ще престане да получава след завършване на строителството на „Северен поток 2“.
Най-важното е, че при всеки случай Киев ще бъде лишен от възможността „да взима за заложник транзита“. Т.е. повторението на „газова война“ вече няма да бъде възможно, тъй като ще изчезне възможността за блокиране на значителни количества руски газ за европейските потребители поради наличието на алтернативен маршрут. Ако се вгледаме в същността на газовия конфликт между САЩ и Русия, то пред Вашингтон стоят две цели: запазване на възможността за официален Киев (фактически – за Вашингтон) да се шантажира Москва с блокиране на доставките на руски газ за Евросъюза и да се запазят валутните доходи от транзит на руски газ за Киев, еквивалентни на около три на сто от украинския БВП. По очевидни причини от геополитическа гледна точка за американците първата задача е много по-важна и тя вече се провали. По груби сметки е провалена и втората задача, но Държавният департамент се опитва в един загубен мач все пак да вкара „гол за престиж“, запазвайки за Киев макар и остатъци от парите за транзит.
Впрочем дори и при максимално съдействие от страна на Германия, е висока вероятността доходите от остатъците за украински транзит да не стигнат до украинския бюджет. Защото даже мениджърите на „Нафтогаз“ признават, че е желателно украинската ГПС да бъде продадена на стратегически западни инвеститори. Шефът на националната акционерна компания „Нафтогаз Украйна“ Андрей Коболев неотдавна заяви: “Необходимо ни е да привлечем чуждестранни компании към управлението на украинската ГПС и да си поделим с тях доходите и приходите в замяна на инвестиции, в замяна на придобиване на дял, в замяна на поддръжка на Запад, на енергийна ефективност, на много неща“.
Не е изключено след година на държавния секретар на САЩ да му се наложи да обяснява на сенаторите една забавна ситуация: как стана така, че всички пари от газовите остатъци, за които така се е борила американската дипломация, се окажат в джоба на някой от европейските партньори на „Газпром“? Това би бил много справедлив край на „газовата война“, която Вашингтон разгърна против Москва.
Само че по-вероятният вариант за развитие на събитията все пак ще бъде постепенното превръщане на украинската ГПС в скрап, в което може да се намери като ирония на съдбата, така и истинска историческа справедливост.
