Решението на френския президент Франсоа Оланд да включи в конституцията клауза за лишаването на хора с двойно гражданство, които са осъдени за тероризъм, от френската им националност може да доведе до раздор между левицата и държавния глава, който в перспективата на президентските избори през 2017 година вече гледа вдясно и към центъра.
Идеята за лишаване от националност, която всички считаха за погребана, ще бъде внесена в парламента за гласуване. И ако пресата и министърът на правосъдието Кристиан Тобира малко се поувлякоха, като обявиха изтеглянето на мярката, президентът и неговият близък антураж никога не са имали такова намерение.
Раздор ли е това? От 2012 година насам левицата не е изживявала толкова бурни моменти. Сега ставаме свидетели на истински поврат, и то не социално-либерален, а междупартиен. Държавният глава вече не говори на своя лагер, а се позовава на общественото мнение. Подготвяйки кандидатурата си за 2017 година, той вече се представя като представител на „обединена Франция”, „надпартиен” и дори рискува да навлезе на територията на десните.
Мярката за лишаване от националност, която за всеобща почуда вчера не бе изтеглена, не е особено харесвана. Причината за това е, че в основата й лежи идея на крайнодясната партия „Национален фронт”. Левицата е погнусена, задушава се, чувства се предадена. Според Мартин Обри мярката означава да бъде поставено под съмнението „правото на гражданство по месторождение”. Според Арно Монтбур идеята е „в разрез с устоите на републиката”. Ева Жоли бе най-сурова – „Това правителство вече не е ляво”, каза тя. Според нея Оланд „ще загуби душата си и изборите през 2017 година”. Даниел Кон-Бенди дори предложи на президента да се яви като кандидат на десницата. „Да се продължава в тази посока, е истинска лудост”, възмущава се Сесил Дюфло, която изостави предложението си за създаването на „коалиция на промяната” между Зелените, комунистите и социалистите.
Оланд подготвя правителство на националното единство за втория си мандат
Как президентът може да бъде убеден да отстъпи? По всичко личи, че е сложил кръст на левицата и сега подготвя преразпределяне. Той наблюдава с интерес какво се случва в Испания около гражданските движения „Подемос” и „Граждани”. „Оланд подготвя правителство на националното единство за втория си мандат. Знае, че ако бъде преизбран при съревнование с Марин льо Пен, няма да е с онези 82%, които Ширак получи през 2002 година. Вероятно осъзнава това”, казва източник от левицата.
И наистина, Оланд предава послания на Франсоа Байру чрез Манюел Валс, който подчерта, че фактът, че през 2012 година социалистите не подадоха ръка на „Демократичното движение” е първородният грях на кабинета. „Оланд разбра, че има нужда от центъра. Байру обаче е инатлив като магаре”, отбелязва източник от Елисейския дворец. Някои вече предвиждат и невероятни обрати. „Ако Оланд получи слаби резултати на първия тур на президентските избори, ще видите, че ще предложи премиерското място на Байру”, казва политически ветеран. Сеголен Роаял направи същото през 2007 година. Дотогава обаче Оланд и Валс няма да се опитват привличат министри от опозицията, а да изграждат мостове. Ветеран от социалистите тълкува ситуацията: „За някои символични закони имаме нужда от междупартийно мнозинство. Видяхме, че половината депутати от „Съюза за народно движение” и две трети от центристите поискаха да подкрепят закона Макрон”.
Le Parisien
