Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Разделяй и владей: Стратегията на Русия в Черно море

12 декември 2020, 12:16 часа • 9931 прочитания

Каква е оптималната стратегия за установяване на контрол над Черно море за Русия? Разделяй и владей.

Изводът за оптималността на стратегията „разделяй и владей“ е направен въз основа на резултатите от военната игра, проведена от американския изследователски център RAND (RAND Corporation).

Центърът наскоро публикува резултатите от симулациите, проведени през 2018 г., за да проучи вероятната стратегия на Русия в Черноморския регион, както и реакцията на НАТО. Ученията показаха, че най-добрата стратегия за Русия би била тактиката „разделяй и владей“, която ще й помогне да се предотврати създаването на коалиция, която може да оспори руското господство в Черно море.

„За Русия е по-лесно да постигне целта си за разделяне на региона, отколкото за Съединените щати да го обединят“, каза ми политическият анализатор на RAND Аника Бинендийк.

В продължение на столетия Черно море е буре с барут, тъй като Русия, Украйна, Турция, Румъния и други страни са водили там борба за влияние. Но през последните години Русия установи мощно военно присъствие в стратегически важния Черноморски регион, който тя счита за собствено владение. Освен всичко друго, Москва отне Крим от Украйна, разположи допълнителни кораби и ракети в региона и започна тормоз срещу кораби на НАТО. Миналия месец вдигна по тревога изтребители за прихващане и ескорт на американски разузнавателен самолет, летящ над Черно море.

От гледна точка на Москва обаче за нея ситуацията също е заплашителна. Бившите съветски сателити Румъния и България се присъединиха към НАТО, докато независима Украйна и Русия станаха врагове. Сега западните експерти призовават НАТО да създаде постоянна групировка от сили в Черно море.

RAND е подготвила сценарий на игра, в който различни отбори действат като черноморските държави и САЩ.

Действието се развива между 2020 и 2025 година. Предпоставката е, че НАТО се опитва да разшири морското си присъствие в Черно море, докато Румъния укрепва военните връзки с бившата съветска република Молдова. В отговор Русия следва многовекторна стратегия, агресивно разширявайки изключителната си икономическа зона в Черно море и осъществявайки информационни атаки и кибератаки срещу Румъния. Напрежението достигна своя връх, когато руски щурмови самолет Су-24 в бръснещ полет прелита над американски миноносец и удря кораба, убивайки няколко моряци.

Играта позволява на всеки от отборите да избере различни опции и да ги следва. Това са икономически стимули, опити за убеждаване на потенциални приятели, кибервойна, изпращане на войски, учения и мерки за сплашване на врага.

По този начин американският екип даде предпочитание на военно-политическия натиск за ограничаване на руското влияние. Той създаде Черноморска работна група за осигуряване на свобода на корабоплаването, проведе допълнителни военни учения с черноморски съюзници и използва Конвенцията от Монтрьо, която регулира преминаването на военни кораби през Босфора, за да предотврати влизането на руския флот в Средиземно море.

Задачата на Съединените щати беше улеснена от факта, че според условията на играта Русия искаше да избегне войната с всички средства. "Всички играчи от руския отбор бяха най-загрижени от евентуална неконтролирана ескалация, която може да доведе до военен конфликт с НАТО и САЩ," се казва в доклада на RAND.

Но проблемът за Съединените щати беше, че Русия не трябваше да воюва, за да постигне целите си. Играта показа, че Москва е способна да използва стратегия на моркова и тоягата, за да разбие всяка антируска коалиция в Черно море. И има опасения, че тя може да го направи без използването на сила.

Москва имаше различни възможности за действие, включително неявен военен натиск. Това предполага преследване на кораби на НАТО, мирно плаващи през Черно море, както и разполагането на допълнителни ракети в Крим. Кремъл може също да използва ефективна комбинация от икономически стимули и действия от сивата зона, като кибератаки, информационна война и дори изнудване на политици със заплахата от дискредитиращи ги материали.

Такъв богат арсенал от инструменти позволи на Русия да адаптира стратегията си към апетитите и слабостите на всяка черноморска държава. Руският екип предложи на Турция и България редица стимули: на турците - срещи на върха, съвместни военни учения и разузнаване в Сирия, а на българите - евтин газ. Отношението към други страни беше по-твърдо. Румънците получиха информационна война и тормоз срещу търговските си кораби; Украйна - блокадата на Азовско море за риболовния флот и Грузия - военни учения в исконните грузински територии, окупирани от Русия.

В тази игра този подход на моркова и тоягата има смесени резултати. Румъния, Украйна и Грузия не се поддадоха на руския натиск. Но Турция и България се подведоха: отказаха да участват във флотилията на НАТО в Черно море, благодарение на което Русия постигна частична победа.

Най-важен извод беше следният: в никакъв случай не трябва да се подценява значението на Турция; трябва да се насърчава паметта за конфликтите й с Русия. „В крайна сметка резултатът от играта зависи главно от отношенията между Русия и Турция“, заключи RAND. „Руските стимули, особено обещанието за продължаване и разширяване на сътрудничеството в Сирия, както и потенциални загуби поради отказ от съществуващо сътрудничество, накараха турците сериозно да се замислят за целесъобразността на подкрепата за групата на НАТО. Двустранните действия на турския и българския екип по сближаване с Русия – това вече е лошо. А продължителното колебание на България, която не смее публично да подкрепи инициативата на НАТО, допълнително отслаби регионалното единство. Всичко това, според условията на играта, попречи да бъде оказано координирано и последователно противодействие срещу Русия. "

За по-голяма яснота трябва да се каже, че военната игра се провежда от западни експерти и следователно тя отразява възгледите на Запада за възможните действия на Кремъл. Това обаче ясно показва защо Наполеон предпочиташе да се сражава с коалицията, вместо да участва в нея.

„Ученията нагледно показаха степента, до която целенасоченото използване на невоенни източници на мощ и влияние от страна на Русия може да елиминира необходимостта да се поеме рискът от открит военен конфликт с НАТО“, заключава РАНД. "Играта показва, че за Русия е много по-лесно да подкопае регионалното единство и решимост за единен отпор на руските планове, отколкото за коалициите да формират и поддържат такова единство."

 

* Автор: Майкъл Пек, сп. „Форбс”, превод: БГНЕС

Любов Павлова
Любов Павлова Отговорен редактор
Новините днес