Във връзка с руската инвазия в Украйна страните от НАТО обявиха рязък растеж на разходите за отбрана. Алиансът си постави за цел да увеличи разходите поне до 2% от БВП. Седем държави достигнаха крайъгълния камък миналата година, но около половината от страните членки, предимно източноевропейските сили и наскоро присъединилата се Финландия, заявиха, че очакват да постигнат целта до 2024 г. Правителството на японския премиер Фумио Кишида също реши да увеличи разходите за отбрана и свързаните с тях бюджети до 2% през фискалната 2027 година.
"Ще създадем най-силната армия в Европа". През февруари полският министър на отбраната Мариуш Блашчак изрази силния си ангажимент към тази цел. Той планира да увеличи числеността на армията от 160 до над 300 000 души и да закупи 360 американски танка Abrams, както и 1000 южнокорейски танка K2.
ОЩЕ: Полша изпреварва Германия като военна суперсила №1 в Европа, но Берлин няма нищо против
Считайки, че е под заплаха от страна на Москва, Варшава оглави кампания за изпращане на оръжия в Киев след началото на конфликта. Тя увеличи военните си разходи от 2,4% от БВП миналата година на 4% тази година.
Трите балтийски страни, разположени в непосредствена близост до Русия, също изграждат своя военен потенциал. Литва очаква да надхвърли 2,5% тази година, докато естонският премиер Кая Калас призова цифрата да бъде увеличена до 3%. В Източна Европа Чешката република и България също обявиха, че се стремят да достигнат желаните числа до 2024 г.
Съкращаване след Студената война
До края на 80-те години на XX век, по време на Студената война, разходите за отбрана на западноевропейските членки на НАТО бяха 3-5% от БВП. След края на Студената война разходите за отбрана и за военния контингент започнаха да намаляват, но ситуацията се промени след началото на руската инвазия в Украйна миналата година.
След Студената война Германия също намали военните си сили и поддържаше разходите за отбрана ниски, на около 1% от БВП. Въпреки това тя все пак промени своята предпазлива позиция и се превърна в основен доставчик на оръжия за Украйна. Очаква се военните разходи да останат на 1,6% от БВП през 2023 г., но министърът на отбраната Борис Писториус е уверен, че те трябва да надхвърлят 2% в бъдеще.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в навечерието на срещата на върха на Алианса през юли подчерта, че 2% трябва да се считат за минимум, а не за максимум, и призова страните да увеличат военната тежест в бюджета.
Проблеми с доставките
Междувременно експерти твърдят, че има проблеми, които не могат да бъдат решени само с увеличаване на бюджета. Доцентът по международна сигурност в университета "Кейо" Мичито Цуруока отбелязва, че в Германия, например, съкращенията на военния бюджет намаляват от десетилетия използването на оръжия, намалява и производственият капацитет. Дори Берлин да реши да закупи оборудването, доставката му ще отнеме време.
Япония, която поддържа разходите за отбрана на около 1% от БВП, също може да се сблъска с проблеми при закупуването на оборудване поради опасения относно отслабването на военната индустрия. Цуруока подчертава, че Япония е изправена пред заплахи от Китай и Северна Корея, които разширяват военните си сили, но не разполага с необходимото оборудване. Според него, ако Токио започне да трупа запаси от оборудване в отговор на заплахи, разходите няма да могат да бъдат задържани на ниво от 2% от БВП.
Разходите за отбрана на страните от НАТО
През 2006 г. НАТО се опита да обърне тенденцията след Студената война за намаляване на военните разходи в страните членки, като най-малко 2% от БВП да бъдат инвестирани в отбраната. През 2014 г., когато Русия анексира полуостров Крим, Алиансът си постави за цел да надмине това ниво след 2024 г.
Разходите за отбрана на Япония са около 1% от БВП, но миналия ноември правителството на Кишида обяви, че те ще достигнат 2% през фискалната 2027 година.
Японски поглед: САЩ тръгна в икономиката си по съветски модел, за да опази господството си
Източник: Hokkokku Shimbun
Превод: Ганчо Каменарски
