През нощта на 3 май два дрона атакуваха Кремъл - работната резиденция на руския президент Владимир Путин, който се издирва от международния наказателен съд в Хага.
Какво точно се случи в нощта на 3 май 2023 г. в небето над Москва?
Първият дрон
Дронът идва от страната на Замосковоречието (т.е. южно от Кремъл) и се взривява над купола на Сенатския дворец. На едно от публикуваните видеа се вижда как няколко секунди по-късно се появяват искри и дим, вятърът го отнася към Спаската кула. Часовникът на кулата показва 2:27 ч.
Вторият дрон
Вторият дрон се взривява почти на същото място в 2:43, т.е. 16 минути по-късно. Към този момент край Кремъл осветлението е изключено. Вторият дрон идва от изток.
В официалното съобщение от Кремъл се казва, че дроновете са "изведени от строя" т.е. свалени от руската ПВО. Но това не е така, тъй като и двата дрона се взривяват над купола на Сенатския дворец в непосредствена близост един от друг. Самото официално съобщение идва в ранният следобед на деня.
Drone attack against Kremlin pic.twitter.com/7SdpFad2Li
— actualno.com (@ActualnoCom) May 3, 2023
Половин ден е нужен на руските власти да оповестят за инцидентите.
В 14:27 ч. телеграм-каналът на ТАСС публикува пост, в който се казва, че общината забранява полетите на дронове над Москва. Минута по-късно РИА Новости публикува същото съобщение с линк към профила на Сергей Собянин. Ограниченията за дронове са в сила от май 2022 г. Причините за съобщението не се уточняват.
В 14:35 на сайта на Кремъл се появява съобщение на пресцентъра на президента. В него се казва, че "киевският режим" е направил "опит за нанасяне на удар с дронове" по резиденцията в Кремъл на президента Путин. Самият президент не е пострадал. Две минути преди излизането на съобщението първият абзац от него се появява в телеграм-канала на РИА Новости.
Независимо от това, че Кремъл съобщава за "липсата на щети" в следствие на атаката, вечерта на 3 май се появява снимка, на която ясно се вижда, че е повреден куполът на Сенатския дворец.
От Кремъл заявиха още, че възприемат атаката като "планирана терористична акция и покушение срещу президента" и подчертаха, че изборът на датата не е случаен, тъй като скоро на Червения площад ще се проведе парада за 9 май, "на който се планира присъствието и на много чуждестранни гости." Руските власти заплашват, че "руската страна си оставя правото да предприеме ответни мерки там и където сметне за необходимо."
ОЩЕ: Русия се оплаква: Украйна опита да удари Кремъл (ВИДЕО)
Руските власти определят случилото се като "терористичен акт", а "оправдаването на тероризма" в Русия е престъпление.
Какви са дроновете, атакували Кремъл?
Това не е известно. Украинските власти отричат да са свързани с атаката. Според съветника на украинския президент Михайло Подоляк събитията са част от подготовката на Русия за "мащабна терористична провокация в близките дни."
Ако все пак се разгледа версията, че атаката е организирана от украинските специални служби или проукраински партизани вътре в Русия, то те биха имали два начина да доставят дрон с експлозиви до Кремъл.
Първият - атака от територията на Украйна с дронове с далечен обсег. Украинските въоръжени сили (ВСУ) неколкократно са нанасяли удари с модернизирани реактивни дронове от съветските времена "Стриж". Главното им достойнство е високата скорост - до 1100 км/ч. Предполага се, че при модернизирането си те са получили възможността да летят по цели на ниска височина, което усложнява задачата на ПВО да бъдат свалени.
В конкретния случай, вероятно е използван по-бавен дрон. Анализ на двата видеозаписа позволява да се установи скоростта на втория дрон - тя е от 30 до 35 метра в секунда (108–126 кч/ч).
Украйна разполага с такива дронове собствено производство. Моделът UJ-22 Airborne на "Укрджет" беше представен още през 2021 г. Той може да преодолее разстояние от 800 км (от Кремъл до украинската граница са 500 км). Но до момента не е имало съобщения за това, че този вид дронове може да бъдат натоварени с бойна глава. Главният недостатък на този дрон е високата му забележимост.
Вторият възможен инструмент е дрон, пуснат от територията на Москва. В този случай вероятно става въпрос за FPV дрон, които нямат GPS приемник. Те по-трудно могат да бъдат заглушени и прехванати. Най-големият им недостатък е малкият радиус на действие и сложността на управление. Тази версия не е много вероятна, защото от видеозаписа се вижда, че за атаката е използван голям дрон (няколко метра дълъг и широк), т.е. едва ли е възможно подобна машина да бъде пусната от центъра на Москва.
Ако все пак за атаките са използвани FPV дронове (управляват се като "пилотът" гледа през инсталирана на дрона камера) това говори за грешки на руското контраразузнаване, а ако са такива с далечен обсег - то Русия явно допуска грешки, свързани с организацията на ПВО по важни направления. В последния случай единственото, което може да утеши руските власти е неголямата мощност на бойната глава на дроновете.
Имало ли е реална заплаха за Путин?
Кабинетът на руският президент действително се намира в Сенатския дворец. Наскоро той заяви, че в Кремъл има свой апартамент, в който той "напоследък прекарва много време, работи и нощува често."
Според източници на Медуза това не отговаря на истината. Путин много рядко е в Кремъл, само по "официални поводи" и през деня. Той предпочита да работи от резиденциите си в Ново-Огарево и Сочи, но не и да остава в Москва през нощта.
Според официалните съобщения на 2 май Владимир Путин е бил в Санкт Петербург. На 3 май на сайта на Кремъл се появи съобщение за среща с губернатора на Нижни Новгород, провела се в Ново-Огарево. Не е ясно дали срещата се е провела по-рано.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че в момента на атаката руският президент се е намирал в резиденцията си в Ново-Огарево.
Защо руските власти нарекоха атаката "покушение" срещу президента"
Очевидно се преследват пропагандистки и вероятно дипломатически цели. Според една от конвенциите на ООН всяка държава има право на международна защита. Това означава, че всички страни, ратифицирали конвенцията (в това число Русия и Украйна) трябва да: предотвратят престъпление срещу лица с международна закрила, да се опитат да привлекат заподозреният към отговорност, ако има подозрения, че престъпникът е гражданин на тази страна.
Независимо от това, че Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за ареста на Путин, той остава действащ президент на държава и лице с международна защита. Затова Русия може да поиска да се проведе заседание на Съвета по сигурност към ООН и да приеме резолюция с осъждане на нападението над Кремъл.
Оценка от САЩ: Дроновете над Кремъл са руска инсценировка (ВИДЕО)
