През последните три месеца групировката „Ислямска държава“ (ИД) започна координирана кампания за „износ на терор“ в Европа. През Ница до убийството на свещеник в Нормандия, джихадистите правят всичко възможно, за да нанасят удари. В тяхната идеология това се нарича „пренасяне на бойното поле“.
В своите съобщения, организацията твърди, че след като „кръстоносците нападат халифата“, то тогава „техните граждани трябва да изпитат същото“. Бомба за бомба, смърт за смърт, ужас за ужас. Така накратко звучи идеологията им спрямо нанасянето на удари по цели в Европейския съюз.
Но те не се ограничават само до ЕС. Малко преди започването на олимпийските игри в Рио, джихадистките онлайн канали публикуваха редица съобщения, свързани с игрите. В канала на джихадисткото списание Inspire, те заявиха: „Трябва да изпитат удара върху себе си заради войните, които носят срещу мюсюлманите. Ударете ги по време на олимпийските игри – това ще ги заболи. Удряйте ги както можете и с каквито материали намерите, и винаги казвайте защо сте извършили атаката – за да знаят, че делата им имат последици. И нападайте само представителите на онези държави, които атакуват мюсюлманските земи – избягвайте неутралните страни, защото те не са наши врагове.“
Полицията в Бразилия арестува най-малко 5 души, за които се смята, че са планирали атаки по време на игрите в Рио. Никак не малък брой, но властите се притесняват от размаха на комуникационните канали – само в групата на Inspire има над 2000 души, до които са достигнали тези послания. Ако премахнем стотина агенти на служби, изследователи и журналисти, успели да проследят комуникацията, можем да кажем, че 1900 души са успели да прочетат написаното.
Властите в Европа също реагираха. Броят на въоръжените полицаи в Лондон и като цяло във Великобритания се очаква да нарасне значително. Онова, което се виждаше досега предимно по улиците на Тунис, Египет или Пакистан, сега може да стане реалност и Европа с видимото присъствие на въоръжена до зъби полиция. Обществените обекти като площади, сгради на институции и храмове, са цели, които трудно биха се защитавали. Наличието на въоръжени патрули ще намали времето за реакция при терористично нападение, без прекомерни ограничения на свободите. Но събитията насочват разговора и към нещо друго.
Наличието на въоръжени сили по улиците на Европа може да ограничи жертвите на тероризма. Но това е средство за справяне със симптомите, а не причината. Полицията не може да спре т.нар. мъченичество, което е в основата на подобен тип атаки. Разпространението на радикалната идеология, наличието на хаос и възможност за трениране на бойци, са едни от основните причини.
Във Великобритания, например, има големи мрежи от радикали, част от глобални джихадистки движения за повече от 20 години. През 90-те години на миналия век, когато Алжир влиза в кървава гражданска война, мнозина джихадисти се местят в Лондон и Париж. Докато САЩ, Великобритания и Франция използват тайни затвори в Близкия изток и Северна Африка, защото в ЕС мъченията са забранени, европейските правителства приемат радикалите, смятайки това за начин да държат под напрежение неприятелски правителства. Един от тези хора е Умар Осман, по-известен като Абу Катада ал Филистини – един от най-важните джихадистки идеолози в света. Старите мрежи се съживиха, оказвайки помощ на 750 чуждестранни бойци от Британия да пътуват за Ирак и Сирия, за да се присъединят към „Ислямска държава“ и други радикални групи, които от 2012 до 2014 направиха всичко възможно да смажат опозиционните движения и в Сирия, и в Ирак, завземайки след това освободените пространства.
Покрай последните атаки – от Орландо в САЩ до Нормандия във Франция – се наложи тезата, че нападателите са т.нар. „вълци единаци“, вдъхновени от джихадистката идеология. Но това е капан. Отклоняването на вниманието в посока към вълците единаци, действа също в полза на „Ислямска държава“. Има все повече доказателства, че не става дума просто за вдъхновени от идеологията и пропагандата им нападатели, а за добре смазана машина, в която всеки има роля, координирана от амн ал харджи – отдел на ИД за чужбина, организиран по образа на тайните служби на Ирак при Саддам Хюсеин. Амн ал харджи съставят плановете за атаки, къде да се случат, кой да ги извърши. За разлика от конкурентната Ал Кайда, която опитва да предпази симпатизантите си, ИД иска извършването на колкото се може повече нападения за възможно по-малко време, независимо от цената.
За нападателя в Ница френската полиция заяви, че не е имало комуникация между него и „Ислямска държава“, но разследването показва, че атаката е добре планирана и е изисквала ресурси, които самият нападател не е имал. Тезата, че е „вълк единак“ отклони вниманието на властите от разкриването на мрежата, стояща зад атаката. Още по-интересен е случаят с бомбаджията в Ансбах, Мохаммад Далийл. Според седмичното издание на „Ислямска държава“, „Ал Наба“, той е таен агент на организацията от 2006 година и влязъл в Европа сред като бил ранен в началото на 2013 година. Според същото издание, Далийл е конструирал бомбата си три месеца и е бил в постоянна връзка с представител на ИД в Сирия. Нивото на централизирана координация от лидерството на ИД, за съжаление беше пренебрегнато като значимост при анализа на атаката. Подценяването на директната роля на организацията в атаките в Европа има смъртоносни последици. Това се видя най-ясно в серията от пропуски на френската полиция около нападението в Париж през 2015 година. Полицията така и не успя да намери връзки между няколко идентични инцидента, които имаха един и същи почерк и носеха знаците на организирана мрежа.
Движението на чуждестранни бойци ще се окаже трайно предизвикателство за сигурността и в бъдеще, като ИД вече се ангажира сериозно да примамва все повече британски граждани. Веднъж обучени в Сирия или Ирак, те могат да бъдат връщани в родните си държави, където да изграждат допълнителни мрежи. Редица интервюта с бивши членове на ИД показват, че групировката има стабилна структура извън териториите, които контролира, особено активна в Европа и САЩ. Това е двойна тактика, която много вероятно ще се изплати в един момент. Властите трябва да признаят още един важен проблем – връзките между джихадисти и организираната престъпност. Почти всички нападатели, които ИД използва, са с криминални досиета, провинили се, без личен живот и отритнати от общността. Все повече излизат доказателства и за контактите между картелите в Южна Америка и Ал Кайда в Западна Африка при преноса на оръжие, наркотици и придвижването на чуждестранни бойци. Ето защо, една от първите крачки на европейските правителства трябва да е удар по престъпните групи на своя територия. За съжаление, както е случаят в България, често политици прикриват криминална дейност за лична облага и това спира разследвания срещу мафиоти. Последният такъв много нашумял случай е с операцията на испанската полиция срещу канал за трафик на антики, който снабдява джихадистите с финансови постъпления от продажба на артефакти в Европа, но в редица балкански държави разследванията бяха спрени, включително в България, за което писах в колонката си в Actualno.com в началото на 2015 година.
Най-вероятно унищожаването на структурите на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия ще остави мрежите в Европа, но ще ги лиши от нужните полета за обучение. Ключовият компонент от това е стабилизиране на Сирия, което да предотврати възстановяването на ИД. Падането на Асад и създаването на временно правителство, което да представлява и кюрдските формации, ще обедини силите на терен срещу терористичните организации и особено срещу „Ислямска държава“. Към момента липсата на адекватни политики и подкрепата за Асад въпреки всичко, коства много – не само цивилни жертви, но и подкрепата на редица опозиционни бойци, които обръщат поглед към радикални групи, които така или иначе унищожиха голяма част от активистките кръгове и движения в Сирия под мълчаливото съгласие на международната общност. Мълчанието на западни държави подхранва разказа на „Ислямска държава“ за световната конспирация срещу мюсюлманите и сунитите, които само „халифатът“ може да защити. Бездействието и съобразяването с Асад дава легитимност на радикалните групи, които търсят симпатизанти за удари с безпрецедентна скорост. Най-пресният пример е ситуацията с военната формация Южен фронт, която е част от Свободната сирийска армия и оперира в провинция Дараа. Натискът върху бойците от страна на Командния военен център в йорданската столица Аман, създаден от САЩ, Великобритания и Йордания, да се бият единствено срещу „Ислямска държава“, но да не закачат сирийската армия, доведе до разцепление и срив на доверието. В последствие, около 200 бойци се присъединиха към Нусра (в момента ДжабхатФатах ал Шам) и „Ислямска държава“.
Атаката в Ница в средата на юли се случи две седмици преди извънредното положение във Франция, наложено след атентатите в Париж през ноември 2015 година, да бъде вдигнато. След Ница срокът му беше удължен с шест месеца. Това не само създава опасения относно злоупотребата с върховенството на закона, но също така е важно да се спомене, че извънредното положение не попречи на атаката в Нормандия да се случи. Премиерът на Франция заяви, че Франция ще трябва да живее с тероризма. Да, реалността е такава. И именно заради това са нужни устойчиви решения, а не перманентно състояние на паника.
Автор: Руслан Трад
