Група, нарекла се "Полша за Доналд Тръмп", е обявила събитие в социалната мрежа "Фейсбук" събитие, за да приветства Доналд Тръмп във Варшава. Из града са разлепени плакати, рекламиращи пикник по повода, спонсориран от няколко държавни компании. Има съобщения, че от членове на управляващата партия "Право и справедливост" е искано да доведат по 50-тина свои познати на планирана президентска реч, за да може Тръмп да почувства топлото полско приветствие. Всъщност, подобни усилия са най-вероятно ненужни: възбудата на полското проамериканско, про-Тръмп и антимигрантско общество относно посещението е истинска и те най-вероятно ще се съберат по-многочислени във Варшава отколкото бяха американците на встъпителната реч на Доналд Тръмп във Вашингтон през януари 2017 г.
Посещението на Доналд Тръмп преди срещата на високо равнище на Г-20 в Хамбург се смята в Полша за дипломатически преврат. Донякъде така е честно: посещението ще съвпада със срещата на Инициативата на трите морета - усилие за развитие на сътрудничество между източните страни членки на ЕС, установено преди по-малко от година от полския президент Анджей Дуда. Постигането на посещение на президент толкова скоро след встъпването му в длъжност е истински ПиАр триумф за малката регионална група, чиито съвкупни икономики съставят по-малко от 10% от БВП на целия ЕС.
Не може да се отрече, че някои членове на полското правителство също така гледат на посещението на Тръмп - неговата първа спирка от едва втората му международна обиколка, откакто встъпи в длъжност, като на подразбираща се подкрепа и като шанс да навирят нос пред европейските елити, базирани в Брюксел и в другите столици на Западна Европа. (Срещата се провежда по-малко от месец, след като ЕС стартира правна процедура срещу три страни членки: Полша Унгария и Чехия заради нежеланието им да приемат бежанци и се провежда на фона на настоящата вражда на Полша с френския президент Еманюел Макрон, който наскоро разкритикува Източна Европа, че третирала ЕС като супермаркет.) И именно заради това полският ентусиазъм за Тръмп не само, че не е на място, но е и опасен.
Американските президенти са открили, че възползването от разделенията в Европа е полезно за САЩ, особено защото подкопава колективните интереси на Европа.
Идеята за "Нова Европа" бе термин, изкован от правителството на Джордж У. Буш. Когато САЩ решиха да нахлуят в Ирак през 2003 г. терминът бе използван от министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд да отличи и да похвали солидарността на новите страни членки на НАТО - 13-те страни, които изпратиха писмо за подкрепа на американската политика в Ирак, които включваха Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Латвия и други, от колебанието на старите съюзници на САЩ Германия и Франция. Това определено от САЩ различие между Стара и Нова Европа не само, че посочи проблеми в отношенията на сигурност между ЕС и САЩ, но и създаде сериозни дипломатически напрежения пред решението за разширяване на Европейския съюз в следващите месеци. Тогавашният френски президент Жак Ширак по това време заяви, че в този момент неговите съевропейци са "пропуснали възможността да замълчат".
В годините след това междуевропейската политика само стана още по заплетена. Континентът сега е нашарен с малки групирания като Инициативата на трите морета и от по-големи регионални съюзи като Вишеградската четворка, Бенелюкс, Северния съвет. Другите страни виждат в тези регионални съюзи шанс да се отслаби европейската позиции и потенциал на световната сцена, възползвайки се от разделенията. Китай, например, е развил собствен формат 16+1, който събира заедно страни членки и страни извън Съюза от Централна Европа, включващ, сред другите, Полша, Унгария, Сърбия и Беларус. Пекин вижда възможност да подкопае единството на ЕС предлагайки инвестиционни фондове към определени държави, гладни за нови пътища към просперитета. Междувременно Русия въоръжава културата, за да раздели европейските разделения. Наскорошно проучване от изследователския център "Политически капитал", базиран в Будапеща, достигна до извода, че Кремъл нарочно разгръща идеи за "традиционното" общество, за да посее разделение между Източна Европа и нихилистичния и декадентски Запад. Подхранването на тези разделения за вътрешнополитически цели е нещо, от което всички лидери на Стария континент трябва да се притесняват.
Европейското посещение на Тръмп само ще подчертае настоящите разминавания в мнението. Посещението ще бъде такова на резки контрасти: той ще си тръгне от Варшава, където ще бъде посрещнат от тълпи последователи и сърдечни срещи и ще пристигне в Хамбург, където най-вероятно ще бъде посрещнат от източни протести, и където германският канцлер Ангела Меркел обещава разговорите да са трудни.
Би било едно на ръка, ако рисковете на посещението на Тръмп са съпътствани от шанса да бъдат балансирани от големи потенциални ползи. Но всъщност Полша и Централна Европа могат да постигнат малко от САЩ в момента. САЩ вече увеличиха своето военно присъствие в региона с около 900 войници, разположени на полска земя, дори повече от броя първоначално обещан от администрацията на Барак Обама. Терминалът за втечнен природен газ в Свиноуйсце - стратегически важен обект, позволяващ по-голяма независимост в региона - съвсем наскоро отбеляза пристигането на първата си доставка от САЩ и очаква по-нататъшни пратки от, сред другите и Катар. Полша най-вероятно ще се възползва от възможността да подкрепи скорошните санкции, които бяха предложени от Сената на САЩ срещу изпълнителите на проекта "Северен поток-2", както и срещу другите важни руски предприятия, но и това всява разкол: предложението бе осъдено от Германия и Австрия, чиито компании и икономики биха били негативно засегнати.
Това посещение, с други думи, е единствено упражнение по ПиАр за двете страни, където наяве ще излезе съвсем малко нещо от значение: Тръмп ще се завърне триумфално на континента пред приветстваща го тълпа, след като миналия път се спотаи след като загуби двубоя с ръкуването срещу Макрон. Полското правителство ще демонстрира, че има други правителства, и то големи, които споделят неговия скептицизъм за бежанците, както и мъничко публичност за регионалната инициатива за сътрудничество като бонус.
Без съмнение, обаче, този жест на добра воля от затруднената американска администрация едва ли ще компенсира липсата на добри отношения с Брюксел. Полската икономика зависи от ЕС, не само заради големите инвестиции, които се стичат от Брюксел (и които значително надминават мащаба на американския план "Маршал" за Европа след Втората световна война). Нейният основен търговски партньор е ЕС: Германия представлява 26% от износа, Чехия 6,7%, Великобритания 6,5%, Франция 5,2%. Износът към САЩ възлиза на едва 2,5-3% според данни на Харвард. Полските закони се подготвят от Европейската комисия и са гласувани от Европейския парламент в Брюксел. Докато НАТО може би е източник на "твърдата" сигурност на Полша - това, което я защитава от потенциални агресори, ЕС формира гръбнака на "меката" ѝ сигурност: подкрепа срещу икономическия и ресурсен натиск от Русия. Най-лошото нещо, което Варшава може да направи, веднъж след като цялата церемониалност и шум след президентското посещение приключат, е да приеме мъничкото внимание от Белия дом като разрешение да стане дори по-дръзка в своите борби в близост до вкъщи.
Авторът Войтех Прибилски е полски политически анализатор, специалист по въпросите, свързани с ЕС и отношенията му с Полша.
Foreign Policy
