Противопоставянето на границата между Беларус и Европейския съюз може и да е криза, свързана с мигранти, но не е миграционна криза. Това е геополитическа криза и е важно да започнем да я наричаме така, пише Елизабет Браун* в „Политико“.
Започнете с числата. По данни на Организацията на обединените нации в момента 26,6 милиона души по света се считат за бежанци (други 51 млн. са вътрешно разселени.) Най-голям брой бежанци - 3,7 млн. души, са настанени в Турция, следвана от Колумбия, Уганда, Пакистан и Германия; а в Аруба, Кюрасао, Ливан и Турция се пада най-голям брой бежанци на 1000 местни жители. По време на бежанската криза през 2015-2016 г. общо 2,5 млн. души са подали молба за убежище в ЕС.
Сравнете тези числа със събитията, които се развиват на европейските граници на Беларус: До края на август около 4000 мигранти са влезли нелегално в Литва от Беларус; 2100 са влезли в Полша, а през следващия месец правителството на Латвия съобщи, че повече от 1000 мигранти са се опитали да влязат нелегално в страната.
Смята се, че оттогава насам броят на успешните преминавания е нараснал до хиляди, а само през октомври над 5000 мигранти са преминали в Полша, след което са продължили към Германия. Когато неотдавна германската медия „Тагесшау“ посети туристическа агенция в иракския град Ербил, един от служителите каза на журналистите, че около 20 души на ден искат организиране на пътувания до Беларус за себе си и за семействата си, в резултат на което всяка седмица се уреждат 500-700 билета.
Въпреки че това са значителни числа, малко вероятно е общият брой на мигрантите, които се опитват да влязат в ЕС през Беларус, някога да достигне 2,5 милиона. Всъщност броят им е толкова малък, че някои се осмеляват да твърдят, че виновниците за тази ескалираща криза всъщност са Латвия, Литва и Полша.
Източните страни от ЕС - както гласи тази версия на мислене - са толкова загрижени за няколко хиляди мигранти, които влизат в техните страни, и не ги допускат до тях, че карат мигрантите да прекарват нощи на студа от беларуската страна на границата. Защо не могат просто да отворят границите си, както направи Германия през 2015 г.?
Ето защо: Противопоставянето на границите на Беларус с нейните съседи от ЕС и НАТО не е миграционна криза, а криза на нарушаване на границите. Мигрантите на границата са използвани от враждебно правителство, което се опитва да навреди на НАТО и ЕС.
Когато ЕС забрани полетите от и до Минск от въздушното пространство на ЕС, след като Беларус извърши авиационно пиратство, за да задържи опозиционния журналист Роман Протасевич през май, Лукашенко веднага потърси отмъщение. Но какво може да се направи, ако си лидер на държава с население под 10 милиона души, активни въоръжени сили от около 45 000 души и БВП на глава от населението под 20 000 долара, изправен пред обединената мощ на НАТО и ЕС?
Използвате хибридни мерки.
Разбира се, скоро след инцидента с Протасевич Лукашенко заплаши, че ще "наводни ЕС с мигранти и наркотици". Изглежда, че се е спрял на мигрантите, но използването на наркотици би свършило същата работа. Лукашенко не действа от загриженост за иракчаните, сирийците или афганистанците. Целта му е да демонстрира, че правителствата на Латвия, Литва и Полша са неспособни да опазят границите си.
Лукашенко иска да покаже, че тези правителства - които са просто удобни мишени, защото са съседи на Беларус - не са в състояние да изпълнят основната задача на всяко правителство: да поддържат реда в своите страни и да предпазват гражданите си от различни рискове и заплахи.
Опитите да се посее съмнение в съзнанието на западните граждани относно техните правителства не е нова тактика. Например по време на издирването на подводница в Стокхолмския архипелаг през 2014 г. шведските военноморски сили имаха незавидната задача да се опитат да открият предполагаем нарушител в изключително сложни води. И трябваше да го направят, което беше придружено от слухове, разпространявани от руски медии.
Целта на пропагандата беше да убеди поне едно значително малцинство от шведите, че техните въоръжени сили са аматьори - лесна задача, като се има предвид, че малко обикновени граждани са запознати със сложността на лова на подводници - и че е безсмислено да се инвестира повече в армията, тъй като тя независимо от това ще направи бъркотия със защитата на страната.
А сега помислете за последиците, ако предвид развитието на ситуацията по границата с Беларус гражданите на Латвия, Литва и Полша загубят вяра в способността на правителствата си да опазят границите им. Ако трите държави дадат знак на своите граждани - а оттам и на Беларус и на останалия свят - че не владеят собствените си граници, това ще бъде открита покана за Беларус да атакува тези граници, използвайки не само повече мигранти, но и различни други средства, а съюзникът на Беларус Русия също да опита подобна тактика.
Огромна трагедия е, че мигрантите преживяват ужасни дни и нощи, заседнали на границата без помощ или подслон, опитвайки се да напуснат Беларус - но истинската трагедия е, че 26,6 милиона души са бежанци. И те се нуждаят от нашата помощ. Примамването на хора в мизерията в отдалечените беларуски гори не е помощ. Това е просто използването им като геополитически пионки.
*Елизабет Браун е старши сътрудник в American Enterprise Institute
