През последните 26 години, откакто Дейтънското споразумение сложи край на кървавата гражданска война в Босна, международната общност - или по-точно Европейският съюз и Съединените щати - се намира в дългогодишно затруднение. Това коментира в "Политико" Айвор Робъртс*. Предполагаше се, че Дейтън ще бъде суперлепилото, което ще създаде нова единна държава от враждуващи дотогава етнически частици. Но на всеки няколко години ни се напомня, че лепилото не се държи.
В момента отново се намираме в такава криза, тъй като преговорите за членство на страните от Западните Балкани са в застой, а Милорад Додик, политическият лидер на босненските сърби, заплашва да се оттегли от общите държавни институции - включително армията - и де факто да се отдели от босненската държава. Но този път може би гледаме само края на Дейтън и пренебрегваме основната причина.
Не дълго след изявлението на Додик Кристиан Шмидт, наскоро назначеният върховен представител за Босна и Херцеговина - пост в ООН, на който са дадени изненадващо силни губернаторски правомощия, за да следи за изпълнението на Дейтънското споразумение - хвърли вината директно върху Додик.
В доклада си до Съвета за сигурност на ООН Шмид отбеляза, че Босна е изправена пред най-голямата "екзистенциална заплаха в следвоенния период", ако международната общност не ограничи сепаратистките действия на босненските сърби. Той също така призова (и получи) удължаване на срока на действие на малките военни сили на ЕС в региона.
Важно е обаче да не се пренебрегва фактът, че заплахите на Додик дойдоха и като пряк отговор на решение, взето от отиващия си предшественик на Шмид, Валентин Инцко. В последните дни от 13-годишния си мандат Инцко реши да наложи закон, според който отричането на клането в Сребреница да е геноцид се наказва с до пет години затвор.
Нека спрем за момент, за да сме съвсем наясно: клането от юли 1995 г. с право е потвърдено от Международния съд и ООН като геноцид. Нищо не може и не трябва да намалява тежестта на престъплението.
Но след решението си Инцко каза две интересни неща. Първо, той каза, че е знаел какви ще бъдат последиците от решението му - т.е. как ще реагира Додик. И второ, той каза, че решението му да обяви отричането на геноцида за престъпление просто привежда Босна и Херцеговина в съответствие с европейските норми.
По първия въпрос Инцко по същество казва, че според него си е струвало да се предизвика най-големият конфликт в Босна след войната, за да бъде приет този закон - с което, като човек, който е бил свидетел на жестоката война в Босна и участник в преговорите, довели до Дейтън, ми е трудно да се съглася.
Що се отнася до втория въпрос - всичко това е добре. Логично е страната да се съобрази с нормите на ЕС, защото скоро ще стане негов член - само че няма да стане.
Тазгодишната среща на върха за Западните Балкани, която се проведе в очарователното словенско имение Бърдо при Краню, на практика сложи край на надеждите за скорошно присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС. ЕС подслади хапчето с безвкусно окуражителни изявления и щедър икономически и инвестиционен план на стойност 9 млрд. евро. Но лидерите от региона и техните народи разпознават затръшването на вратата пред себе си, когато я видят.
Бърдо на практика сложи край на надеждите на цяло едно поколение, надежди, които първоначално бяха изразени на друга среща на върха в Солун през 2003 г. - това е преди осемнадесет години - когато официалната декларация гласеше: "Бъдещето на Балканите е в Европейския съюз." И именно смелостта на предложението на ЕС от 2003 г. даде възможност на регионалните политици да предоставят на своите хора точка на хоризонта, към която да се стремят.
Най-важното е, че за регион, в който етническите групи съвсем наскоро бяха разделени от нови граници, то обещаваше връщане към времето, когато тези граници нямаха голямо значение, превръщайки се в знак за различие, а не за разделение. Тази визия позволи на политиците да използват определени начини на поведение от иначе раздразнителните и нестабилни избиратели. Лишени от разказа за членството в ЕС след осемнадесет години очакване, тези политици вече нямат какво да обещават.
За Босна и Херцеговина перспективата за членство в ЕС обещаваше да разсее етническото противопоставяне, което продължава от подписването на Дейтън. И в това отношение Дейтън е огромен успех: той запази мира - постижение, което мнозина смятаха за невъзможно. Освен това страната успя да утвърди босненската идентичност, с която повечето хора се гордеят.
И все пак реалистите винаги са признавали, че Дейтън е добър начин да се сложи край на войната, но лош начин да се изгради държава. Има много причини, поради които той не успя, но една от важните е, че Дейтън, за разлика от предишните мирни споразумения, които предлагаха многоетническа кантонална структура, всъщност закрепи разделянето на Босна на два етнически блока с висока степен на автономия в една обща децентрализирана държава.
Високопоставени представители, най-вече покойният лорд Ашдаун, се опитваха да ревизират Дейтън през годините, като създадат по-силен център, и през годините босненските сърби се съпротивляват с мотива, че не за това са се подписали. По този начин е имало и има постоянен конфликт между централизиращите стремежи на върховния представител и настояването на босненските сърби за децентрализация.
През осемнайсетте години след Солун Босна и Херцеговина се примири с търканията между етническите групи в очакване, че членството в ЕС е в ход. Но ЕС не може да има и двете възможности. Той не може да налага властно европейските норми чрез неизбран губернатор, ако тези европейски норми не водят до никъде.
За разлика от тях президентът на САЩ Джо Байдън разглежда Босна и Косово като недовършени дела и вече даде знак, че САЩ са готови да се включат в разрешаването на тези дългогодишни кризи. В Държавния департамент той разполага с изключително опитен екип от балкански експерти и вече изпрати един от тях, интелигентния и приветлив Гейб Ескобар, в Босна, за да потуши пожара, като бързо измъкне водещата роля от хлабавата хватка на европейците.
Необичайно е, че на САЩ се падна да потушават криза в самата Европа. Този епизод нанесе огромни щети на престижа и авторитета на ЕС, а САЩ не са единствената световна сила, която ще се намеси в този вакуум.
Ако ЕС е толкова загрижен за мира и стабилността в Босна, колкото твърди, че е, той трябва да спре да се бори със симптомите на проблема и да се заеме с причината, като предостави на Босна и други страни от региона ясна пътна карта, която ще възнагради трудния избор с членство.
Може би един ден ще открием, че лепилото е подействало.
*Айвор Робъртс е бил посланик на Великобритания в Югославия, Ирландия и Италия и е бивш президент на Тринити Колидж, Оксфорд.
