След избора ѝ начело на ЕК, Урсула фон дер Лайен налага по-мек тон спрямо Полша по темата за върховенството на закона. Нов стил на управление ли е това или отплата за вота на полските консерватори в нейна полза? Този въпрос поставя Deutsche Welle в свой материал.
Европейската комисия постави ултиматум на Полша - в рамките на два месеца полското правителство трябва да преработи определени законодателни разпоредби в съдебната система. По-конкретно, в момента полските съдии могат да бъдат подложени на дисциплинарни разследвания и наказания заради съдебните им решения, включително и ако поискат становище от Съда на Европейския съюз в подкрепа на своята юрисдикция. Според договорите на ЕС, това е изконно право на всеки съдия. Ако правителството не промени спорното законодателство, Европейската комисия ще настоява Съда на ЕС да предприеме мерки срещу Полша. Тази заплаха дойде от Брюксел в сряда, 17 юли. Няколко дни по-късно посланията от Берлин звучат вече много по-помирително. Пред "Зюддойче Цайтунг" бъдещата най-важна жена в ЕС, избраната за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за повече разбиране спрямо източноевропейските държави като Полша. “Всички трябва да осъзнаем, че целта ни винаги ще бъде пълното върховенство на закона, но никой не е съвършен”, заяви Фон дер Лайен.
Диалог, а не наказание
През 2017 г. Европейският съюз откри т. нар. процедура за нарушение срещу Полша. Европейската комисия смята, че съдебната реформа на полското дясно правителство застрашава върховенството на закона. Като най-крайна мярка страната би могла да загуби правото си на глас в ЕС. Оттогава Варшава и Брюксел са в конфликт. "Имаме нужда от повече дебат по същество", отбелязва Фон дер Лайен в интервюто си пред "Зюддойче цайтунг". По този начин тя задава нов тон на общуването с Полша: диалог и разбиране, вместо заплахи и наказания
Милан Нич, изпълнителен директор на Центъра за източноевропейски изследвания "Роберт Бош", е съгласен с нейната позиция: "Разбира се, трябва да очакваме, че всички държави от ЕС ще спазват върховенството на закона, но дебатът за Полша понякога е леко пресилен". Дори и да няма съвпадения на мненията, и двете страни трябва да се отнасят с уважение едни към други.
"Ако търсим диалог, не бива да започваме със заплахи от самото начало", заявява Урсула фон дер Лайен по повод продължителната дискусия в ЕС по темата. Настоящият председател на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер предложи изплащането на европейски средства да бъде обвързано с върховенството на закона. За Фон дер Лайен, това обаче е "само крайна мярка".
Полските политици реагират по различен начин спрямо изявленията на Фон дер Лайен - в зависимост от това дали са част от правителството или от опозицията. "Това е шанс за споразумение", смята заместник-министърът на външните работи Шимон Шинковски. Според него, Европейската комисия и другите европейски институции трябва да възвърнат репутацията си в полското общество." Политикът от опозиционната партия “Гражданска платформа” Богдан Борусевич вижда ситуацията по различен начин: "Изявленията на г-жа Фон дер Лайен ме безпокоят. Подозирам, че става въпрос за сделка“. Въпреки това политикът подчертава, че най-правилно би било отношението към всички страни в ЕС да бъде еднакво.
Нуждаем се от нов инструмент
Твърдият дипломатически курс на ЕК до този момент се оказа неуспешен. Единствено Европейският съд успя веднъж да убеди Полша да се откаже от своите намерения. През 2017 г. Съдът на Европейския съюз спря закон на полското правителство, който въвеждаше нова възрастова граница за съдиите. Тогава мнозина смятаха, че по този начин правителството иска да се отърве от неудобните критици на системата. След намесата на Съда на ЕС Варшава позволи на съкратените съдии да се върнат на работа. Според Милан Нич, достигнати са били границите на механизма на процедурата за нарушение, поради което сега "се нуждаем от нов инструмент".
Проблемите между ЕС и страни като Полша са много по-дълбоки. В Европа има пукнатини - между Севера и Юга поради икономически причини, а между Изтока и Запада - по скоро на емоционална основа. "В източноевропейските страни мнозина смятат, че не са напълно приети от останалите членки на ЕС“, посочва Милан Нич. Според него, това чувство е налице още от 2004 година. Тогава ЕС прие 10 нови държави-членки в общността си, сред които Полша и Унгария.
"В Германия все по-често се чува мнението, че разширяването на съюза става твърде бързо и новите страни-членки са доста по-различни от останалата част на Европа." Към това се прибави и миграционната криза от 2015 г. "В Европа настъпи разделение, което отрови политическите дебати", смята Нич, а стереотипите и негативните образи изпълниха пространството след 2015 година. Системата за наблюдение над върховенството на закона във всички държави от ЕС цели обаче именно да се избегне "впечатлението, че една част от Европа е фундаментално критична към другата".
Според зам.-министъра на външните работи Шимон Шинковски, изборът на Фон дер Лайен е шанс.
Отплата към Полша?
Новият подход на Урсула фон дер Лайен внесе свеж въздух в Брюксел. Но в контекста на избора й за председател на Комисията твърденията й будят подозрение. В крайна сметка бившата германска министърка на отбраната бе избрана само с девет гласа повече в парламента. Решаващ се оказа вотът на полската дясна партия “Право и справедливост” (ПиС) . Дали Фон дер Лайен иска да им се отблагодари, като налага по-мек тон спрямо Варшава?
"Настоящата политическа ситуация е благоприятна за Полша", заяви полският зам. външен министър Шинковски след изборите. Практически Фон дер Лайен бе избрана директно с гласовете на ПиС. Милан Нич, от друга страна, не вярва, че Фон дер Лайен ще следва угодна за Полша политика. Поради крехката си победа тя ще бъде под натиск от страна на социалистите и либералите в парламента. Порад липсата на мнозинство от основните партии тя ще трябва да работи заедно с останалите групи. "Пародоксалното е, че именно заради гласовете от Полша, тя ще продължи да настоява за спазване на върховенството на закона.", завършва Милан Нич.
