Призракът на Студената война се появи трайно в политическия дебат за бъдещето на Украйна, с опасения, че страната ще бъде разделена на две, както се случи на Корейския полуостров, предупреждава испанското издание El País.
Безизходицата на фронта – нито една от страните не може да наклони везните в своя полза на бойното поле – кара все повече политически фигури да говорят за възможността прекратяването на военните действия да доведе до появата на два противоположни лагера: „ свободна Украйна”, интегрирана в западния блок, и Украйна де факто под руски контрол. Така се случи със Северна и Южна Корея.
Краят на Втората световна война доведе до разделянето на Корейския полуостров, преди това окупиран от Японската империя. Частта, разположена на север от 38-ми паралел, трябваше да премине под контрола на Съветския съюз, а южната част на полуострова - под патронажа на Съединените щати. Още: Ние не умеем да живеем без война: Цялата руска история, обяснена от руснак (ВИДЕО)
След неуспешни опити за обединение през 1948 г. е провъзгласено създаването на две нови държави - комунистическа Корея и Корея, която става съюзник на САЩ. През 1950 г. Северна Корея нахлува в Южна Корея. Това провокира военна намеса на САЩ под егидата на ООН. Китай участва във военните действия на страната на Севера, а Съветският съюз му предоставя материална подкрепа. През 1953 г. е подписано примирие, според което двете страни временно спират военните действия, без да сключват мирен договор. Така продължава и до днес.
Корейският сценарий в украинския конфликт винаги се е чувал. Много анализатори говореха за това още през 2022 г. Едва тази година обаче страховете за разделянето на Украйна постепенно добиват реални очертания. През януари секретарят на Съвета за национална сигурност на Украйна Алексей Данилов предупреди: "Сега ни се предлага корейски вариант. Знам със сигурност, че една от опциите, които могат да ни бъдат предложени, е „38-ми паралел“.
Алексей Арестович, бивш съветник на президента Володимир Зеленски, отбеляза още през февруари, че страната може да се окаже в „ситуация, подобна на Северна и Южна Корея“. „И най-лошото е, че Западът също мисли така, а ние сме напълно зависими от него“, каза Арестович.
Забележките на Данилов и Арестович бяха направени преди началото на украинската контраофанзива през юни. В резултат на това надеждите за нейния успех, както сред украинското общество, така и сред съюзниците в НАТО, се оказаха силно преувеличени. Русия продължава да окупира 18% от украинската територия. Тези цифри остават непроменени от ноември, след последното настъпление на украинските въоръжени сили. Още: Британският главнокомандващ: Руската отбрана в Южна Украйна се оказа по-силна от очакваното
На 8 септември бившият президент на САЩ Джордж У. Буш повдигна темата за корейския вариант по време на речта си на годишната среща на групата Ялтинска европейска стратегия (YES) в Киев. В речта си Буш спомена възможността този конфликт, подобно на Корея, да разцепи страната и никога да не приключи официално. На въпрос дали Киев трябва да се откаже от някаква територия, за да постигне мир, Буш отговори, че това решение трябва да бъде взето от самите украинци. САЩ и други съюзници ще ги подкрепят, ако решат или ако искат да продължат борбата, добави политикът, пише още El País.
Задкулисни сделки
И Зеленски, и висшето командване на украинските въоръжени сили молят за повече време, молят за подкрепа в битка, която ще продължи години. Не всички международни партньори на Киев обаче са съгласни с това, призна го самият президент. Говорейки на заседание на Общото събрание на ООН на 19 септември, Зеленски заяви, че е „наясно с опитите за сключване на сенчести задкулисни мирни сделки“. Украинският президент се изрази още по-ясно в интервю, което даде на The Economist пак през септември тази година.
Зеленски призна също, че е забелязал промени в поведението на някои международни лидери, с които редовно се среща. „Имам интуиция, чета, слушам и гледам в очите им, когато казват „ние винаги ще бъдем с теб“. И виждам, че той или тя вече не е тук, вече не е с нас“, сподели той.
Полша беше един от най-силните поддръжници на Украйна в настоящия конфликт, но двустранен спор за вноса на селскостопански продукти предизвика скандал. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че не се планират нови доставки на оръжие за Киев извън вече договорените. Полският президент Анджей Дуда дори сравни съседната държава с отчаян човек, който повлича към смърт всички, които искат да му помогнат. "Все едно си имаме работа с давещ се. Всеки, който се е опитвал да помогне на давещ се, знае, че е много опасно, защото може да го повлече", каза Дуда.
„Постигане на траен мир“
Някои анализатори твърдят, че корейският вариант може да е най-лошият сценарий за развитието на Украйна. Основният защитник на тази теза е Стивън Коткин, сътрудник в института „Хувър” и един от най-известните експерти по история на Съветския съюз и Русия. Той твърди, че е дошло времето Украйна „не да спечели конфликта, а да постигне траен мир“. На 25 август Коткин даде интервю за War on the Rocks, една от най-авторитетните медии, анализиращи конфликта в Украйна. Според анализатора събитията на бойното поле доказват, че моментът на еуфория е отминал и руската армия „не се е разпаднала“. Още: Фронтът е извън Соледар. Какво готви Путин - сценариите на войната в Украйна
Според Коткин успехът за Украйна ще е в присъединяването към Европейския съюз и нов модел на сигурност - или в рамките на НАТО, или в рамките на споразумение за отбрана, подобно на това, което Южна Корея има със САЩ. „Това изисква ли цялата територия?“ – пита Коткин. Той не е сигурен, че това е възможно не само от гледна точка на военните ресурси, но и от гледна точка на социалната ситуация в териториите, окупирани от Русия с подкрепата на формирования от Донбас. "Повече от два милиона руснаци вече живеят в черноморския полуостров Крим, анексиран от Русия през 2014 г. Ако Крим бъде върнат, тези руснаци ще бъдат ли изгонени? Ще бъде ли извършено етническо прочистване, както беше в случая с татарите? В края на краищата, тези хора също са потенциален източник на бунтове."
"Южна Корея не притежава цялата територия, но след примирието е в безопасност", обясни Коткин на конференция на института "Хувър" през юли. "Това не е съвсем правилното решение, защото след него много семейства бяха разделени. Но Южна Корея сега е една от най-проспериращите държави в света. Украйна също може да следва този път."
Разделяне на Германия
Коткин не е сам в това мнение. По време на дебат, организиран на 8 септември от американската радиостанция NPR, водещи експерти споделиха същото мнение. Според Картър Малкасян, бивш съветник на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, „корейското примирие може да е най-доброто решение, въпреки че нищо не гарантира неговия успех“.
Джон Юн Лий, пенсиониран южнокорейски военен офицер и професор по политически науки в университета Норт Грийнвил, също се включи. „Това със сигурност е спорен въпрос, но след толкова дълго разделение, което доведе до културни, политически и икономически различия в Корея, може беше добър компромисен вариант.
Примерът на Германия също се използва широко за разбиране на бъдещето на Украйна. Има обаче значителни разлики, тъй като и двете Германии са създадени и признати в международен план, както и двете Кореи. Освен това не е имало въоръжен конфликт между Западна и Източна Германия. Германският пример се използва, за да се покаже, че въпреки окупираните от Русия територии, Украйна може да стане член на НАТО, както Федерална република Германия.
Малкасян повтори теза, с която са съгласни всички военни експерти, интервюирани от репортери на El País през последните месеци. „Преговорите ще бъдат възможни, след като боевете спрат поради изтощението на двете страни и огромния брой загуби“, каза той. Малкасян подчерта, че единственият път към мирни преговори в бъдеще е дългосрочната военна подкрепа от съюзниците на Киев от НАТО, тъй като „това е единственият начин Украйна да запази позицията си и да окаже известен натиск върху Русия“. Още: Украйна още не може да атакува масирано в Херсон - Forbes анализира защо
„Освен ако украинците не направят голям военен пробив и няма големи политически промени в Русия, и двете страни ще се окажат в същата ситуация като корейските сили през 1953 г.: задънена улица на фронтовата линия, която остава непроменена”, обобщава Малкосян.
Джон Фефър от Американския институт за политически изследвания, писа за това миналия август. От негова гледна точка, когато РФ и Украйна поради изчерпване на силите са принудени да преговарят, международната общност ще предложи примирие. Фефер обаче не е оптимист за края на военните действия. Първо, защото, за разлика от двете Кореи, границите на териториите, окупирани от Русия, не са признати от международната общност. И това може да се използва за дестабилизиране на ситуацията в Украйна. Освен това Киев „ще иска да убеди населението на териториите на изток да се обединят отново, за да станат част от просперираща Европа“.
Израелски модел
Има още една страна, която Зеленски счита като пример за подражание: Израел. В множество речи президентът е заявявал, че Украйна трябва да бъде милитаризирана, за да не живее под постоянна заплаха, и да има система за противовъздушна отбрана, която ще позволи на нейните градове да се развиват успешно въпреки редовните бомбардировки. Коткин критикува идеята за превръщането на Украйна „в държава-крепост“, защото „не допринася за постигането на траен мир“ и е малко вероятно да се впише в изискванията за членството в ЕС.
Ще успее ли Украйна да стане член на Европейския съюз в контекста на продължаващия военен конфликт с Русия? Украинският външен министър Дмитрий Кулеба отговори на този въпрос в интервю за El País през юли 2022 г.: „Кипър, част от чиято територия е окупирана от Турция, е член на ЕС. Европа е пълна с конфликти, които остават неразрешени", добави Кулеба. „Сигурен съм, че ако има желание да се намери политическо решение, тогава ще има начин Украйна да стане член на ЕС."
Автор: Кристиан Сегура
Превод: Ганчо Каменарски
