Дълбоките противоречия между световните и регионални сили поставят под въпрос принципите на международното право и неприкосновеността на националните граници. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на Четвъртия глобален форум „Изграждане на многополюсен свят“, който се провежда в столицата на Азербайджан Баку.
В изказването си държавният глава подчерта, че многобройните кризи по света са реална заплаха за мира и свободата и застрашават глобалната сигурност, както никога досега след края на Втората световна война. "Свидетели сме на изключително сложни взаимоотношения и на неспособността на международните и регионални институции да намират устойчиви решения на конфликтите", заяви Росен Плевнелиев.
Държавният глава подчерта, че Съветът за сигурност на ООН е легитимният орган за справяне с конфликтните ситуации, но е необходимо да се реформира, за да постигне по-голяма ефективност в работата си. „Надявам се, че светът не се е отправил към нова студена война, но за съжаление след кризата в Украйна сякаш сме в състояние на студен мир“, посочи президентът. Росен Плевнелиев отбеляза също така, че никой не желае война, но международната общност отново е свидетел на конфронтация и методи от епохата на студената война, на пропаганда, кибератаки и замразени конфликти.
Разрешаването на кризите чрез разпределяне на нови сфери на влияние и провеждането на „нова Ялтенска конференция“ ще бъде историческа грешка, заяви още президентът и подчерта, че световните и регионални лидери днес следват различни подходи и се стремят към постигането на различни цели. „Каузата на мъдрите политици е да модернизират своите държави и да образоват народите си“, посочи Росен Плевнелиев и призова да се даде път на дипломацията, а не на противопоставянето. Президентът заяви, че велики сили могат лесно да дестабилизират една или друга държава, но само гражданите могат да изградят и сплотят отново едно общество, а не намесата на „великите сили“. Смисълът на политиката не е в създаването на замразени конфликти, окупация на чужда територия или в прекрояването на граници, а в овластяването на гражданите, в създаването на толерантни, свободни и просветени общества, подчерта Росен Плевнелиев.
Кризите в Европейския съюз
Европа не може да се съхрани като „остров на стабилността“ в световния океан на нестабилност, отбеляза още държавният глава и посочи, че ЕС тепърва може да бъде застрашен от нови кризи през тази година – евентуалното напускане на съюза от Великобритания, надигането на националистическа и популистка вълна, продължаването на миграционния натиск. Европа може да изпадне и в морална криза, която да доведе до отказ от солидарност и да застраши споделените ценности на европейските държави, смята Плевнелиев.
Държавният глава определи като „оправдани и навременни“ провежданите в момента операции по границите на ЕС и в Средиземно море в подкрепа на хората, чиито живот е застрашен. „Не по-малко важно обаче, е да разграничим хората, които бягат от война, от мигрантите, които просто търсят по-добра икономическа перспектива. Европейските лидери днес разбират, че няма противоречие в това да пазиш добре на границите си и да спазваш човешките права и свободи“, отбеляза също така Росен Плевнелиев.
По думите на държавния глава държавите на Балканите, които са част от миграционните маршрути, формират първата защитна линия на Европа и се нуждаят от стабилност и просперитет, от толерантност и мирно съвместно съжителство между различните религии и малцинства. „Ние, българите, желаем границите в региона да паднат, а не да бъдат премествани. Провеждаме балансирана и принципна външна политика, стремим се към сътрудничество и приятелство с всички, защото всеки може и трябва да даде своя принос в подкрепа на мира и стабилността“, подчерта държавният глава. Президентът беше категоричен, че само чрез солидарност, сътрудничество и дипломация могат да бъдат преодолени общите предизвикателства.
Във форума в Баку участват държавни и правителствени ръководители от над 50 страни. След тях са президентите на Азербайджан, на Албания, на Грузия, на Черна гора, на Република Македония, на Босна и Херцеговина. Форумът е организиран от Международния център „Низами Ганджави“ и е посветен на проблемите на регионалната и глобална сигурност.
