"След Полша и България предложи СССР да не се счита за страна, освободила Европа от нацизма и обвини Москва, че е донесла на страните от Източна Европа половин век репресии. Защо съвременните поляци, българи и прибалтийци имат такава кратка памет", разсъждава писателят, публицист и член на Централния съвет на Руското военно-историческо общество Армен Гаспарян в материал за руския ежеседмичник „Аргументи и факти“, представен без редакторска намеса от агенция "Фокус".
Според мен, подобни обвинения бяха очаквани. Защото тези страни в голямото си мнозинство през 30-те години заемат диаметрално противоположна позиция. Всички те се заиграват с фюрера. Поляците мечтаят заедно с Адолф Хитлер да нападнат "азиатско-болшевишкия ад". Българите предоставят своята територия за работата на абверщеле – разузнаването на Третия райх. На територията на прибалтийските държави са разположени нацистки военни бази. Така че защо да се учудваме, когато потомците на загубилите искат да направят точно същото?
А що се касае до техните подскоци и гримаси по отношение на Русия... Според мен, ако Хитлер не беше унищожавал евреите, жителите на Европа отдавна щяха да са го реабилитирали. А освен това щяха да са доказали, че той е бил принуден да нападне превантивно азиатско-болшевишкия Мордор. Защото главното зло в световната история днес е Сталин. И рано или късно тази схема ще бъде реализирана. Вече има предпоставките за това. Мнозина не обърнаха внимание как през тази година в навечерието на 22 юни цяла редица западни медии писаха за това, позовавайки се на заявления, направени на 22 юни 1941 година от Фон Рибентроп, Хитлер и Гьобелс. Защото Хитлер за тях е свой, те го разбират.
Връщайки се към заявлението на България, искам да припомня, че преди две години те не поканиха Русия на празненствата по повод 150-тата годишнина от освобождението на страната от османско иго. Независимо, че това бе направено от руската армия под управлението на нашия изтъкнат генерал Скобелев. А през Първата световна война българите-братушки воюват срещу Русия.
Поляците още преди това се договориха, че действително хитлеровската окупация е била много трагичен епизод, но тя е продължила 6 години, а съветската – 45! При това те не споменават колко милиони са налели „съветските окупанти“ в икономката на Източна европа, че СССР е отделял огромни средства за Полша още през 1944 година, когато нейната територия е била току що освободена от немците. Както не обясняват и това, как е бил провокиран глада в Украйна през 1946 година, който самите украинци вече наричат „третия голодомор“. А тогава са гладували, защото самите гладувайки сме изпращали продукти на поляците. Тогава никой не си е мислел, че тази публика ще се окаже толкова неблагодарна. Но поляците няма да си спомнят за тази историческа истина. Защото всичко това вече не им е интересно.
