Рецесията в Европа е почти неизбежна, ако конфликтът в Украйна се задълбочи и Германия се поддаде на яростните призиви да изхвърли петрола и газа на Русия. В САЩ потребителските цени се покачват с темп, невиждан през последните 40 години, пише американският икономист Кенет Рогоф в изданието El Pais.
Наистина ли това е перфектната буря за глобалната икономика, когато Европа, Китай и САЩ изпадат в рецесия по едно и също време по-късно тази година? Рисковете от такава тройна рецесия се увеличават всеки ден. Рецесията в Европа е почти неизбежна, ако конфликтът в Украйна се задълбочи и Германия най-накрая се поддаде на яростните призиви да изхвърли петрола и газа на Русия. За Китай става все по-трудно да поддържа растеж на фона на драконовските блокирания заради COVID-19, които вече спряха живота в Шанхай, а сега заплашват Пекин. Всъщност е вероятно китайската икономика вече да е влязла в рецесия. В САЩ потребителските цени (инфлацията) се покачват с темп, невиждан през последните 40 години, а перспективите за "меко кацане" на цените без тежък удар върху икономическия растеж изглеждат все по-далечни.
И частни, и публични източници напоследък говорят за нарастващи регионални рискове в своите прогнози, но може да подценяват степента на взаимното им умножаване. Например, широко разпространените блокирания в Китай ще предизвикат проблеми в световните вериги за доставки в краткосрочен план, което от своя страна ще доведе до по-висока инфлация в САЩ и по-ниско търсене в Европа. По правило подобни проблеми могат да бъдат смекчени чрез понижаване на цените на суровините. Въпреки това краят на конфликта в Украйна все още не се вижда, следователно най-вероятно световните цени на храните и енергията ще продължат да растат при всеки сценарий.
Рецесията в САЩ, особено ако бъде предизвикана от повишаване на основните лихви от Федералния резерв, ще предизвика спад в глобалното търсене за внос и ще доведе до хаос на финансовите пазари. И докато рецесиите в Европа обикновено имат глобален ефект на потискане на търсенето, забавянето на икономическия растеж поради конфликт може драстично да промени доверието на бизнеса и финансовите пазари по целия свят.
Каква е вероятността за един от тези сценарии? Икономическият растеж в Китай отдавна започна да се забавя и само благодарение на късмета и общо взето компетентното макроикономическо управление беше избегната дълбока рецесия. Но нито едно макроикономическо управление, колкото и мъдро да е, няма да спаси положението, ако китайските лидери са взели грешно решение относно COVID-19.
Повечето азиатски държави вече са се отказали от стратегията "нулев COVID-19" и вече преминават към режим на справяне с COVID-19 като ендемична заплаха, като не го считат за пандемия. Но това не е така за Китай. Там правителството харчи огромни суми, за да превърне празните офис сгради в центъра на карантинни обекти.
Може би новите карантинни центрове са страхотна идея, тъй като позволяват надутият строителен сектор на Китай да бъде пренасочен в по-социално изгодна посока, вместо да трупа нови проекти след години на свръхзастрояване (както говори икономистът на Международния валутен фонд Юанчен Янг). Може би китайските лидери знаят нещо, което западните им колеги все още не знаят и е свързано с необходимостта от подготовка за следващата пандемия. В този случай създаването на карантинни центрове може да изглежда далновидно. Но най-вероятно Китай се бори с вятърни мелници, за да контролира вируса, който става все по-заразен, и тогава карантинните центрове ще бъдат голяма загуба на ресурси, а самите карантини ще бъдат безполезна мярка.
Рискът от рецесия в САЩ се повиши рязко и сега несигурността е главно за това кога ще настъпи и колко дълбока ще бъде. Всеки път има все повече съмнения относно оптимистичния сценарий, при който инфлацията пада от само себе си и следователно Федералният резерв няма нужда да повишава много лихвите. Нарастващите спестявания по време на пандемията, силното потребителско търсене и влошаващите се проблеми с веригата за доставки изглежда най-вероятно ще продължат.
Правителството на САЩ изглежда започва да затяга политиката си за стимулиране, което ще подхрани страховете от рецесия, дори ако тези мерки помогнат за намаляване на инфлацията. И ако стимулиращите програми продължат да се изпълняват с пълна сила, тогава работата на Федералния резерв ще бъде още по-трудна.
Що се отнася до Европа, последствията от забавянето на икономическия растеж в Китай и САЩ биха застрашили нейното развитие дори и без конфликта в Украйна. Военният конфликт обаче значително увеличи рисковете и направи Европа по-уязвима. Той вече показва слаб икономически растеж. Ако руският президент Владимир Путин прибегне до използването на тактическо ядрено или химическо оръжие, Европа ще трябва решително да прекъсне връзките си с непредвидими последици за икономиката ѝ и риск от нова вълна на напрежение, в резултат на което също ще бъдат наложени санкции срещу Китай. От друга страна, европейските правителства са подложени на силен натиск да увеличат значително разходите за национална отбрана.
Ясно е, че новите пазарни икономики и по-бедните развиващи се страни биха били силно засегнати в случай на глобална рецесия. Сигурно е, че дори страните износителки на енергия и храни, които досега се облагодетелстваха икономически от конфликта в Украйна поради високите цени, ще имат проблеми.
С малко късмет рискът от глобална рецесия може да намалее в края на 2022 г. Но засега има голям шанс рецесия да обхване Европа, САЩ и Китай и той само се увеличава. Срив в един регион ще увеличи вероятността от срив в други региони. Рекордно високата инфлация не улеснява нещата. Не е сигурно, че политиците и законодателите са в състояние да се справят със задачата, която скоро ще трябва да решат.
Кенет Рогоф е бивш водещ икономист в Международния валутен фонд и професор по икономика и публична политика в Харвардския университет.
Превод: Ганчо Каменарски
