Психологическият натиск на индивидуално ниво върху хората по време на пандемията за никого не е тайна. Тревожното обаче е и това, че сме свидетели на психологическа и морална криза в световните отношения. Дори и да не навлизаме в „колапсологията“, не можем да не признаем, че факторите на социалното разделение се влошават в целия свят. Ускоряване на свързаните с технологиите промени, промяна на работното място и професионалните практики, песимизъм относно унищожаването на околната среда, трайно неравенство, разпространението на онлайн омраза и, за капак, глобална пандемия. Народите са разочаровани и се съмняват в лидерите си. Би било изненадващо, ако това не се отрази на международните отношения, пише френското издание L’Opinion в материал, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
След откриването на коронавирус в президента Тръмп, уязвимостта на Съединените щати към всички тези явления (особено на фона на старите разделителни линии) буквално привлича погледите в дните преди изборите. Състоянието на нещата в Европа също не е обнадеждаващо. Краят на Запада и триумфът на далечните авторитаризми? Не, защото и в далечните географски ширини всичко не е толкова безоблачно. Натрупването на тези негативни фактори показва потенциала за обостряне на международната политика, ако всичко завърши със затваряне в себе си и конфликти. Но какво може да направи дипломацията срещу такава широко разпространена психологическа криза?
Западът е на ръба на нервен срив
Америка отново е изправена пред проблеми, каквито не е имала от периода 1968-1980 г., расови сблъсъци, студентски вълнения, Уотъргейт и войната във Виетнам. Никсън беше принуден да напусне, за да избегне процедурата за импийчмънт. Впоследствие Картър несправедливо създава впечатление за страна, която се проваля както в добри начинания, така и в цинични. Днес университетската „култура на премахване“ се превърна в най-добрия враг на расизма на Тръмп и Републиканската партия вече не се притеснява да защити на първо място президента, а не държавните институции. Страната гори, затваря се, губи доверието на съюзниците си и реагира на всичко с войнствено раздразнение. Тази тенденция беше очевидна дори в последните писания на Хънтингтън (Кои сме ние? Предизвикателства пред американската национална идентичност, 2004), в които той критикува нарастващата латинизация на Съединените щати.
Европа е дестабилизирана от тази ситуация в Америка, но преди всичко от собствените си различия, възхода на антилиберализма, уязвимостта към външни заплахи, трудните дискусии за имиграцията, исляма и идентичността и отдалечаването на обединяващия проект за споделен просперитет. Санитарната криза поставя правителствата на подсъдимата скамейка и на фона на множество препоръки може да породи остра социална криза, да идентифицира извършителите на мърлявостта (младежта?) И по този начин да увеличи разделението. Анонимните викове в социалните медии, които твърде бързо се изобразяват като авторитетни мнения, влошават и без това тежката обстановка.
Съмнения извън Запада
Въпреки това, подобно на СССР, който не се възползва от слабостите на Запада, Китай, Русия и други може да не се възползват от настоящите сътресения. Китайското общество вярва в бъдещето си, но точките на триене стават все по-силни (Хонконг, Синдзян, Тайван). Промяната в тона на САЩ наруши спокойния възход на страната и санитарната криза поражда скептицизъм. Какъв ще бъде резултатът от контрастната ситуация с нарастващата отвореност на Китай за света (туризъм, обучение в чужбина ...) и затворената политическа система, която формира строг технологичен контрол върху обществото?
Руското общество трябва да се справи със спада в икономиката и втвърдяването на политиката. Възникват въпроси относно стратегическото значение на подкрепата на режимите, които са подложени на всеобща критика (Асад, Лукашенко. Мадуро ...) или раздухването на въглените на западните болести с помощта на медиите, създадени за тази цел. Някои руски младежи имат въпроси за бъдещето си. Южна Америка се готви да се изправи срещу авторитарния популизъм (предимно в Бразилия) и неговите противници. Част от арабския свят протестира по улиците. Възниква нова Африка, която се противопоставя на наследството от миналото и изисква нов механизъм на действие. Индия, „най-голямата демокрация в света“, провежда все по-противоречиви политики. На Запад всичко е лошо, но останалият свят има достатъчно проблеми.
От морална към дипломатическа криза?
Когато няколко общества едновременно затънат във вътрешни противоречия, първият възможен сценарий включва нарастването на изкуплителната реторика. Тоест, конфронтацията на национализмите, които се опитват да намерят изход в чужбина. Пример за тази перспектива е търговската война между Вашингтон и Пекин. Тъй като няколко души около американския президент са били диагностицирани с Covid-19, може ли Доналд Тръмп (преди той усърдно омаловажаваше сериозността на епидемията) да представи „китайския вирус“ като умишлен удар за страната си?
Вторият сценарий предполага появата на „спасител“ в обществата, обзети от съмнения, който може да отведе хората от реваншизма към възстановяване. Рейгън успя да направи това в Америка през 80-те години, въпреки твърдостта на външната си политика. Същото се случи и с „първия Путин“ през 2000-те в Русия. Днес хората отчаяно търсят спасители.
Остава вариант с нова многостранна система, която може да привлече държавите да седнат на масата на световното правителство. ООН се опитва да постигне това с помощта на много организации, но кой друг го слуша, а не само критикува? ЕС би могъл да осигури подкрепа, но има ли необходимия капацитет, единство и доверие? Франция и Германия сключиха „съюз“ през 2019 г. за многостранност, но какви са шансовете му срещу „антилибералите“?
Обществата са в психологическа криза, която изисква дипломатическо решение, за да избегнем първата ескалация на дигиталната ера. Този отговор едва ли ще бъде единодушен, но съгласуваните национални инициативи могат да увеличат шансовете му за успех.
