През февруари 2003 г. Елиът Ейбрамс, американски служител, осъден за лъжа пред Конгреса за аферата „Иран-контри“, но помилван от президента Джордж Х.У. Буш, говори пред медиите за предстоящото нахлуване в Ирак, наредено от сина на Буш.
Тогава Ейбрамс твърди в своите забележки за "хуманитарното възстановяване",че шест приоритета са насочвали планирането на военната интервенция. Първият е да се направи опит за минимизиране на разселването и щетите върху инфраструктурата и прекъсването на услугите, а военната кампания трябвало да се опита да сведе до минимум въздействието върху цивилното население.
Това не се оказа така. Шестнадесет години, след като Буш стартира така наречената "война срещу тероризма", животът на милиони хора е обърнат с главата надолу, на „Ислямска държава“ (ИД) беше позволено да започне да гнои и да се разпространява, а Ирак е страна, изложена на опасност от разпадане. Нещо повече, неизвестен брой невинни цивилни бяха убити - от болести, при страшни изтезания, извършвани от местни и чуждестранни бунтовници, и от военната кампания, водена от САЩ и Великобритания, която Ейбрамс и други обещаха, че ще бъде хирургическа.
През последните дни САЩ отново бяха принудени да се обърнат към болезнения въпрос за цивилни жертви след публикуването на разследване от The New York Times, в което се установи, че противно на твърденията на Пентагона, един на всеки пет от коалиционните въздушни удари по цели на ИД в Ирак през 2014 г., е водел до смърт на цивилни граждани. Това число е било 31 пъти по-високо от това, която САЩ признават.
Пентагонът реагира на доклада и настоява, че се грижи много за подготовката и провеждането на военни удари и разследва всички претенции за цивилни жертви. Той каза, че 786 цивилни са били убити неволно от коалиционни удари, откакто започнаха операциите срещу ИД през юни 2014 г.
"Неволната смърт на цивилни е факт на война, която тежи на сърцата ни", заяви говорителят на Пентагона Ерик Пахън.
Запитан за общия брой цивилни, убити след нахлуването в Ирак през 2003 г., Пахън каза пред The Independent, че се съмнява, че може да осигури това число. Той насочи запитванията до операцията "Combined Joint Task Force Inherent Resolve"(така се казва операцията срещу ИД - бел. ред.). Нямаше незабавен отговор.
Истината е, че никой не знае колко цивилни са били убити в Ирак, откакто Джордж Буш и Тони Блеър започнаха инвазия, която беше продадена на света не просто като средство за свалянето на Саддам Хюсеин, а за залавяне на оръжията за масово унищожение, които се твърдеше, че е имал. Това е една от многобройните му трагедии.
Войските на САЩ и Великобритания поддържаха старателни статистики за войниците, убити в Афганистан и Ирак - 2280 и 4491 за САЩ, и 455 и 179 за Великобритания. И все пак никога не са се опитвали да направят цялостна оценка на смъртните случаи сред иракските цивилни или на убитите в други театри на бойни действия.
С течение на годините имаше различни опити да се измисли числото. Един от първите е Преброяване на телата в Ирак (Iraq Body Count, IBC), британски проект, който пресмяташе броя на жертвите на базата на медийни доклади. И все пак, както признават от IBC, числата се базират на информации в медиите, които сами по себе си са ограничени по обхват и подробности.
Два доклада, осъществени от Училището по обществено здраве Блумбърг към Университета „Джон Хопкинс“, използваха екстраполация на базата на епидемиологията и са публикувани в The Lancet. Първият, публикуван през 2004 г., изчислява, че най-малко 100 000 иракчани са били убити в резултат на войната. Вторият, публикуван през 2006 г., предполага, че числото е нараснало до близо 650 000. Британските и американските правителства критикуват констатациите, но тези, които са участвали в проучването, защитават методологията. През 2015 г. доклад на Лекари за социална отговорност показва, че общият брой може да е надминал един милион.
Истината е, че никой не знае. Това число може да бъде един милион, може да бъде два милиона.
И когато добавите цивилните жертви в Афганистан и на други места, където се е появила "войната срещу тероризма" - Йемен, Пакистан, Мали, Нигер, Сомалия и Филипините – играта става все по-пълна с предположения. На много от тези места дори не съществуват елементарни усилия, като опитите на IBC.
Едно нещо, което е толкова удивително за това, което беше казано през 2003 г., и това, което се казва сега, е езикът, използван от американските официални лица. Пахън, говорителят на Пентагона, подчерта, че всичко е направено, за да "се ограничи вредите срещу неучастващите в бойните действия и на гражданската инфраструктура".
През 2003 г. Ейбрамс обеща: "Надяваме се да обезсърчим изселването на населението - отчасти чрез информационна кампания и отчасти чрез усилия за бързо предоставяне на помощ и бързо възстановяване на обществените услуги".
А войната винаги е била мръсна, опасна дейност и хората не трябва да твърдят, че е нещо друго.
Анализ на Андрю Бънкомб за The Independent, цитиран от БГНЕС
