Темата за опасни за живота игри и предизвикателства в социалните мрежи сред деца и тийнейджъри отдавна е хем актуална, хем невидима. Не са малко вече и смъртните случаи след подобни предизвикателства, на които подрастващите се чувстват задължени да отговорят - било то за да се докажат или просто защото не намират начин да се измъкнат от капана, в който са хванати чрез заплахи и изнудване.
"Бягай или умри", "Изчезни за 24 часа", "Как да станеш фея" или "Групи на смъртта" са само част от плашещите "забавления", на които тийнейджърите могат да попаднат, докато сърфират в интернет. Този вид игри не само изправят косите на всеки родител, но и накараха властите в някои страни по света да се задействат с мерки и предупреждения за необходимостта от информационни кампании и затягане на контрола, за да се предпази здравето и живота на децата. В Русия, например, детският омбудсман Анна Кузнецова призова по-рано през годината полицейските органи да разследват играта "Бягай или умри". Обмисля се и разяснителна работа на специалисти с тийнейджърите по училищата.
"Бягай или умри" призовава за грубо нарушаване на правилата за движение, при което се създава опасна пътна ситуация, пряко застрашаваща живота на участника. Единствената цел е да докажеш "колко си готин". Ако се питате защо тийнейджърите поемат подобни рискове, вероятно отговорът се крие в неукрепналата им психика, в необходимостта да се докажат или да не бъдат отхвърлени от някаква общност. Това е обяснението и на психолози. "С растежа психиката на детето трябва да премине през етапа на индивидуализация, който ще отбележи трансформацията му в момче или момиче", казва руският психоаналитик Александър Седов. И добавя, че това е блед отблясък от обреда в миналото за превръщане на момчето в мъж чрез извършването на поредица от рисковани изпитания. Но тук го има и моментът, в който младият човек иска да заеме мястото си в групата, а "страхът, че може да бъде отхвърлен е много по-силен от страха от смъртта и нараняването", казва още той.
Друга игра, "Изчезни за 24 часа", предизвиква участниците да се скрият, така че никой да не ги намери в рамките на денонощието. Забранено е да се взема мобилен телефон или друго средство за комуникация.
"Как да станеш фея" приканва детето да отиде само през нощта на уединено място, за да се присъедини към избран елемент (Земя, Вода, Огън или Въздух). То има за задача да се добере до гора, езеро, река или друго място, където ще се срещне със стихиите – ветрове, огън и т.н.
"Red Rover" - при нея целта е със засилка да преминеш през хванати за ръце деца, които образуват "верига" и тя трябва да те спре. Резултатът много често е травми, включително счупени кости!
Но едни от най-опасните игри без съмнение са тези от суисициден тип, известни като "Групи на смъртта". Те са познати под различни наименования или комбинация от думи като "Тиха къща", "F57", "Самотен или син кит" и др., и за тях е изписано немалко с предупреждения към родителите да бъдат внимателни.
Разследвания само в Русия са установили поне 15 случая на загинали деца от 2015 г. насам, които са посегнали сами на живота си заради участие в подобни игри. След като бъдат привлечени към такива групи, в рамките на определен срок на тийнейджърите се изпращат различни задачи, включващи и самонараняване, а последното предизвикателство е самоубийство. Такива общности в социалните мрежи винаги са от затворен тип, което ги прави по-трудни за проследяване, но също и по-привлекателни в очите на подрастващите: "Бях поканен, значи аз съм избраният!".
Важен момент е, че при отказ да се продължи играта, участниците биват сплашвани и шантажирани. В някои случаи като част от правилата на играта те сами са предоставили адресите си, в други им се напомня, че са лесно проследими по IP адресите им и администраторите без проблем могат да стигнат до тяхното местонахождение, телефонен номер или списък с роднини. Тийнейджърът е информиран, че го наблюдават и ако задачата не бъде изпълнена, родителите или приятелите му ще бъдат първите, които ще пострадат.
Според психолози, ръководителите на подобни групи без изключение са хора с (не)съзнателни потребности да контролират другите, мания за величие, садистични наклонности, желание за управление на съдбите на други хора и удовлетворение от създаването на собствен култ и т.н.
Това за пореден път поставя въпросът за нуждата от родителски контрол на достъпа до мрежата или ползваните приложения. Но не само това. Всякакви забрани при повече желание от страна на тийнейджъра могат да бъдат заобиколени и затова остават абсолютно безсмислени, ако ние самите не научим децата си да използват всички предимства на Интернет без да се излагат на опасност. Задачата на родителя е да убеди детето, че сигурността му в интернет е преди всичко в негов собствен интерес.
Както и да се напомня едно привидно универсално правило, което за съжаление често дори възрастните забравяме. Анонимността и поверителността на информацията в интернет отдавна е илюзия. Всяка дума, всяка публикувана снимка, всяко действие в мрежата могат да бъдат използвани срещу някого.
И не забравяйте - изброените в материала игри далеч не са единствените. Има още много. Такива "игри" се спотайват в тъмните кътчета на интернет, които за родителите са необясними, но към децата им нерядко намират път...