"Всички глупави руснаци са мъртви." Така казаха украински официални лица през юли 2022 г., опитвайки се да обяснят защо руската армия изостави прекалено амбициозната стратегия и аматьорските тактики, които определяха поведението ѝ в първите седмици на военния конфликт в Украйна.
Може би още не беше дошло времето за тази шега. Руснаците продължиха да правят много глупости и да грешат. Но като цяло интуицията на украинците, проявена още през лятото, се оказа вярна: по отношение на общата военна стратегия Москва, очевидно, е станала много по-умна. Това пише в свой анализ за Foreign Policy проф. Бари Поузен*.
Ето какво добавя той:
Руските стратегически решения най-накрая започват да придобиват военен смисъл. Частичната мобилизация на резервисти, обявена от руския президент Владимир Путин през септември, 2022 година, подсили руските сили на фронта и ги уплътни. Кампания от ракетни удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна, която също започна през октомври, 2022 година, принуди Киев и неговите съюзници да насочат ресурси към защита на градското население на страната, което е изключително уязвимо в сурова зима без електричество. А изтеглянето на руските войски от Херсон през ноември, 2022 година, спаси значими руски боеспособни части от унищожение и ги освободи за действие другаде.
През юли, 2022 година украинският военен конфликт сякаш беше стигнал до задънена улица - и аз мислех така. Но предвид последвалите успехи на Украйна в Херсон и отвоюването на големи територии в Харковска област, тази оценка очевидно беше преждевременна. Все пак трябва да се отбележи, че Украйна постигна тези успехи в момент, когато руските сили бяха най-изтощени, а военното им ръководство най-слабо. Въпреки известните успехи на Киев, горчивата истина остава, че и тогава, и сега съотношението на загубите на руснаци и украинци според американски оценки е едно към едно (бел. ред. - тук авторът има предвид не убити войници, а загуби според класификацията на НАТО. Това означава убити, ранени, изчезнали по време на бойни действия).
Това не е конфликт, който лесно отива в полза на Украйна. По-скоро се превръща във война на изтощение, състезание, в което победата на всяка страна струва много скъпо. Дори неясните очертания на това бъдеще трябва да накарат Украйна и Русия да искат да избегнат по-нататъшното развитие на конфликта. Никоя от страните обаче не изглежда готова да преговаря, да не говорим за трудните компромиси, които биха могли да осигурят устойчиво споразумение.
Украйна и нейните поддръжници вероятно се надяват, че Русия ще се вразуми и просто ще откаже да продължи военните действия, но подобен изход изглежда изключително малко вероятен. Те също могат да се надяват на краха на Русия на фронта или у дома, но шансовете за всеки от тези сценарии също са много малки. И тук най-обещаващият курс за Съединените щати би бил да накарат и двете страни да седнат на масата за преговори, тъй като само Вашингтон има силата да го направи. Но той реши да не го прави. Така този военен конфликт продължава с трагични загуби на животи.
Свежи сили
Първоначалният план на Путин - да свали украинското правителство чрез нападение на специални и въздушнодесантни части - се провали. Руснаците се опитаха да спасят кампанията, като прехвърлиха голям брой танкове, артилерия, пехота и спомагателни части през границата, но и тези усилия се провалиха от постоянните украински засади.
Светът през 2022 година: Войната в Украйна - Давид бие Голиат с помощ от приятели
Докато надеждите на Путин за бърза и лесна победа се изпариха на бойното поле, жертвите и от двете страни се увеличиха. Изчисляването на броя на жертвите е трудно. Разузнавателната общност на САЩ публикува оценки, според които общият брой на жертвите (бел. ред. - отново, това са убити, ранени и изчезнали по време на бойни действия) е 100 000 руснаци и 100 000 украинци. Не е ясно как са получени тези числа, но от украинска страна те приблизително съответстват на 13 000 загинали военни, които официално твърдят украински служители (бел. ред. - Михайло Подоляк и Олексий Арестович, съветниците на украинския президент Володимир Зеленски), и корелират с броя на мъртвите и ранените, които американските войски са загубили в Ирак. Използвайки за база съотношението на американските жертви по отношение на убити и ранени в Европа по времето на Втората световна война, броят на украинските жертви (убити и ранени) вероятно е по-близо до 50 000. Като се има предвид мнението на официални лица на САЩ за приблизително съпоставими загуби на страните в украинския конфликт, руските загуби трябва да са в този диапазон - 50 000 до 100 000. Официално обаче към днешна дата (09.01.23) официалните украински данни за убитите руски войници сочат 111 760 убити руснаци.
ОЩЕ: Колко са загубите на украинската армия - съветник на Зеленски внесе яснота
Тъй като по-голямата част от загубите, както за Украйна, така и за Русия са от бойни армейски формирования, тази оценка означава, че всяка армия е загубила почти толкова боеспособни войници, убити или ранени, колкото е имало готови и разположени за бой в началото на конфликта. Вярно, леко ранените може вече да са се върнали на фронта или скоро ще се върнат (бел. ред. - точно това говори Олексий Арестович преди известно време: че в украинската армия има доста войници, които са леко ранени и се връщат на фронта, но при руснаците има проблеми от медицинско естество, заради които дори по-леко ранени не могат да се върнат, тъй като не получават навреме медицинска помощ и състоянието им се влошава дотолкова, че става негодни за фронта). Но дори ако този фактор действително отрича половината от загубите на всяка страна, тогава и украинците, и руснаците все пак са загубили безвъзвратно около половината от първоначалния личен състав на танковите и пехотните батальонно-тактически групи, ангажирани за непосредствени бойни действия в тази война. Това е сериозно намаляване на бойната мощ и от двете страни.
За да възстановят тази мощ, Украйна и Русия побързаха да попълнят редиците на своите въоръжени сили. Украйна успя да направи това относително ефективно. Това отчасти се дължи на присъствието на десетки хиляди украинци, които горяха да защитят страната си и доброволно отидоха на фронта още в първите месеци на конфликта. Но е вероятно истинският ас в ръкава на Украйна да са десетките хиляди опитни ветерани, които се бият в Донбас от 2014 г. и са привлечени в резерва на украинската армия, след като са завършили първоначалния си период на служба. Много от тях бяха използвани за привеждане на първоначалните сили на Украйна до пълна мощ в началото на руската инвазия, но някои вероятно останаха на разположение в резерв, за да заменят загинали и ранени войници през следващите няколко месеца.
В надпреварата за компенсиране на загубите на бойното поле Русия тогава беше в неизгодна позиция, тъй като Путин беше разположил в Украйна най-добрите си сили. В началния етап на конфликта руската армия, очевидно, е включила около половината от своите боеспособни формирования - около 40 бригади. Тези 40 бригади вероятно включват мнозинството от опитни руски войници. В повечето техни бойни части има голям брой наборници, които служат заедно с професионални контрактори, но Путин настоя да не се изпращат наборници на фронта. Така 40-те бригади, останали в тила т.е. на руска територия, бяха лишени от най-подготвените кадри.
Опитите за попълване на разредените бойни редове в началото на лятото се провалиха на бойното поле. Руските части отслабваха и командването трябваше буквално да взема части от един участък на фронта, за да укрепи друг участък. Украинците атакуваха, възползвайки се от слабата руска отбрана, особено около Харков, за да спечелят повече територия по време на офанзивата си в началото на септември. Тогава изглежда Путин си даде сметка, че има нужда от повече войници. Оттук е и заповедта му за мобилизация на руските резервисти, обявена в края на септември. Въпреки всички анекдоти за неопитни новобранци, некачествени казарми, неподходящо оборудване и ограничена подготовка, тази частична мобилизация изглежда напълно разумен отговор на оперативните и тактически проблеми на руската армия. Русия обяви планове за мобилизиране на 300 000 допълнителни войници и математиката тук изглежда дава доста добри отговори. Руската армия се нуждае от 200 000 нови войници, за да върне пълната сила на 40-те бригади в Русия, плюс 100 000 за попълване на убитите или ранените в боевете на фронта.
Докато някои от мобилизираните руски резервисти може да нямат високи военни умения, много изглежда ги притежават. Още преди инвазията руската армия обучаваше около 250 000 наборници всяка година и ги връщаше обратно към цивилния живот. Сигурно мобилизацията е засегнала много от тези хора. Трябва да се признае, че за да предотврати очертаващата се катастрофа, Русия първоначално изпрати на фронта смесица от обучени и необучени, компетентни и некомпетентни, без много преквалификация. Но около 200 000 руски военнослужещи вече са преминали или преминават обширно военно обучение в Русия и Беларус.
Американските разузнавателни агенции без съмнение правят всичко възможно, за да разберат дали тези руски усилия са ефективни. През 1982 г. междуведомствен меморандум за разузнаване заключава, че СССР могат да мобилизират резервисти, да ги преквалифицират и да ги подготвят за настъпателни операции за около месец. Ако настоящите усилия на Русия да обучава нови войници не са нещо повече от театър (в края на краищата руската армия е в по-лоша форма от съветската си предшественица), 40 свежи и сравнително добре обучени руски бригади трябва да бъдат готови за бой в рамките на няколко месеца. Какво ще правят руснаците с тези сили все още не се знае. Като минимум тези бригади ще укрепят отбраната на фронтовете и значително ще увеличат човешките и материални разходи на украинските усилия да върнат земите си в четирите украински региона, в които Русия влезе с военна сила - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области.
ОЩЕ: Путин си анексира земи от Украйна, но директна заплаха за ядрено оръжие не се чу
Умно отстъпление
Подобно на мобилизацията, изтеглянето на Русия от Херсон през ноември определено имаше смисъл от военна гледна точка. Както самият Путин отбеляза, фронтовата линия между руските и украинските сили беше дълга близо 1500 километра, а руските сили бяха силно разпръснати. Успешният украински пробив край Харков през септември скъси фронта, който Русия трябваше да защитава, до около 1000 километра. Но и това не беше достатъчно. Разумното военно решение беше да се изтеглят войските от Херсон и след дълго колебание Русия направи точно това. Фактът, че Путин е решил да предприеме нещо, което очевидно не е искал, показва, че той вече има повече доверие в своите военни лидери и че някои от тях дават разумни военни съвети.
Безспорно самият факт, че руските въоръжени сили трябваше да отстъпят, несъмнено разстрои Путин. Но руснаците извършиха една от най-трудните военни операции: те се оттеглиха по време на голяма украинска атака, без да понесат значителни щети, още по-малко унищожаването на силите им. Не беше никак малко постижение да се прехвърлят около 20 000 войници и по-голямата част от тяхното военно оборудване през Днепър, след като украинските въоръжени сили разрушиха ключови мостове. И дори докато бяха под внимателното наблюдение на разузнаването от Запада и Украйна, руснаците успяха да запазят елемент на изненада по време на Херсонската операция. До самия край изглежда никой в Украйна и НАТО не беше убеден, че руските войски си тръгват. Техните ариергардни части стояха в сплотена отбрана, макар да знаеха, че другарите им по-близо до реката вече преминават на източния бряг на Днепър и много трудно след това самите те ще могат да се изтеглят.
По някакъв начин руснаците дори успяха под силен огън да поправят повредени мостове, да изградят понтонни съоръжения и да използват фериботи, за да евакуират хората и оборудването си, защитавайки всички отстъпления от атаките на украинската армия. Макар и само чрез дарвиновия процес на естествен подбор, руската армия най-накрая намери някои компетентни военни стратези и командири на бойното поле.
По всичко личи, че руснаците сега се адаптират доста ефективно, за да защитават по-късия фронт, създаден от техните тактически изтегляния, и го правят с нови подсилени бойни части. Според различни данни, влючително сателитни изображения, руските войски усилено строят и оборудват отбранителни позиции по цялата дължина на скъсения вече фронт и изграждат мрежа от бетонни бариери и укрепени огневи точки. Те също така силно минират подстъпите към своите отбранителни линии, използвайки простите и изпитани с времето оръжия на руската армия. Повече екипирани части на по-къси фронтове и добре подготвени отбранителни позиции са компоненти на потенциално ефективна отбрана. Ако бойният дух на руснаците наистина не отслабне драстично и не се увеличат многократно случаите на дезертьорство и дори вътрешни бунтове, на украинците ще се наложи да се нагърбят с тежка и кървава работа по изтласкването на тези руски части от техните нови позиции.
Бомбардират, за да победят?
Накрая руснаците започнаха хитро и ефективно бомбардиране на украинската система за производство, пренос и разпределение на електроенергия. Атаките срещу енергийните мрежи на Украйна са особено ефективни и то не само защото могат да превърнат зимата в брутална борба за оцеляване на украинските цивилни. Тази кампания все още не е произвела абсолютно решителен ефект, но, както повечето стратегически бомбардировки, тя нанася значителни преки и непреки военни щети на врага.
Съвременните военни системи за противовъздушна отбрана, командване и разузнаване работят с ток и ако не могат да го получат от мрежата, трябва да използват генератори. Но извършването на този преход не е толкова лесно, колкото натискането на копче. И този преход може значително да намали производителността на тези системи. Освен това зависимостта от генераторите налага допълнителни изисквания към доставките на гориво за военната логистична система на Украйна. Междувременно топлинните емисии, генерирани от генераторите, добавят друга важна част от данните, които руското разузнаване може да използва, за да получи по-точна картина за дислокацията на украинските сили.
Руските бомбардировки също намаляват военния капацитет на Киев: украинците трябва да изразходват ресурси, за да се адаптират към атаките, и те вече превърнаха защитата на енергийната инфраструктура от въздушни удари във военен и дипломатически приоритет. Военнопромишленият комплекс на страната е силно зависим от електричеството, както и голяма част от железопътната система, която придвижва военно оборудване и военни товари.
Поради повредената електропреносна мрежа украинската армия и цивилните ще трябва да разчитат повече на дизелови влакове и дизелови генератори или да преминат към генератори, работещи с оскъден природен газ. Тези нужди ще отклонят още повече гориво, което иначе би могло да се използва за военни операции, или просто ще наложат допълнителни разходи на съюзниците на Украйна, които трябва да доставят горивото. Запада помага на Украйна да възстанови енергийната си система, доколкото може, въпреки постоянните атаки. Но от руска гледна точка това е добра новина, тъй като ремонтът изразходва ценни ресурси, които не могат да бъдат използвани за поддържане на бойните действия на фронта.
Най-смущаващото в руските бомбардировки е, че Москва знае какво прави. Руснаците поразяват нужните цели с относително малко оръжия и постигат непропорционално голям ефект. Докато американски и британски служители редовно предричат, че руската армия е свършила или е на път да свърши боеприпасите, руснаците очевидно успяват да ги намерят от някъде. Добре проведената кампания на Русия предполага, че нейните военновъздушни сили, които досега имаха малък успех, когато става въпрос за нападение срещу сухопътните сили на Украйна, са се поучили от миналите си грешки.
Няма светлина в края на тунела
Москва сега изглежда се е примирила с простата цел на своята военна операция: да задържи окупираните територии. И изглежда се е спряла на две нови военни стратегии за постигане на тази цел. Първата от тях, както показва изтеглянето от Херсон, мобилизирането на резервисти и изграждането на нови мощни отбранителни структури, е да се създаде плътна отбрана и да се накарат украинците да платят скъпо за всичките си усилия за връщане на окупирани земи. Второто, както показа кампанията от въздушни удари, е да се използва уязвимостта на украинската енергийна инфраструктура за отклоняване на ресурси от военните операции на фронта, което удължава конфликта болезнено за украинското общество и все по-скъпо за съюзниците.
Може би Путин се надява, че подобна стратегия в крайна сметка ще доведе Украйна на масата за преговори. Или може просто да очаква, че огромните разходи ще принудят Украйна постепенно да спре атаките си, без да си върне нищо от анексираните територии, а това ще доведе до нов замразен конфликт. Много малко хора знаят каква е общата руска военна стратегия в момента и дали изобщо има смислена такава. Възможно е последният период на разумни военни решения и тяхното компетентно прилагане да се окаже по-скоро моментен проблясък, отколкото установено правило. Най-озадачаващият въпрос в момента е дали усилията на Русия да обучи голям брой боеспособни части ще проработят. И остава въпросът дали Москва разполага или може да произведе или внесе оръжията и боеприпасите, необходими за още една година на интензивни боеве.
Руската инвазия изглежда еволюира от смяна на режима в Киев до превземане на украинска територия. Ако Кремъл може да продължи да взема военни решения, които са просто разумни, и да действа спрямо тях с поне достатъчна компетентност, за една година западните разузнавателни служби биха могли да преброят още 50 000 до 100 000 убити и ранени от всяка страна, а западните законодателни органи биха могли да обсъждат още 100 милиарда долара икономическа и военна помощ за Украйна. Засега има малък шанс дипломацията да промени тази траектория, защото и двете страни са силно политически ангажирани в този военен конфликт. Всеки смята, че победата е възможна, а поражението е немислимо.
Ако Съединените щати искаха, те биха могли да разработят дипломатическа стратегия за намаляване на нивото на максималистично мислене както в Украйна, така и в Русия. Но към днешна дата Вашингтон не проявява голям интерес да използва лостовете си, за да се опита дори да склони и двете страни да седнат на масата за преговори. Онези от нас на Запад, които препоръчват подобно дипломатическо усилие, редовно биват смълчавани. Ако тази кървава, скъпа и рискова безизходица продължи още една година, може би това ще се промени.
* Автор: Бари Поузен. Професор по политически науки и международни отношения в Института "Дж. Форд" от Масачузетския технологичен институт (MIT)
Превод: Ганчо Каменарски
Снимки: Getty Images
