Ако Западът възнамерява да постигне поне подобие на стабилен мир с Русия, то членството на Украйна в НАТО едва ли е разумно решение, смята авторът на статия в 19FortyFive. И все пак при определени обстоятелства са възможни варианти, отбелязва той.
Хенри Кисинджър допусна тази възможност на Световния икономически форум в Давос и вдигна много шум. Говорейки чрез видеовръзка, патриархът в политикатастигна дотам, че нарече членството на Киев в Алианса „адекватен изход“ от конфликта.
Просто е трудно да се повярва.
Владимир Путин изпрати войски в Украйна преди почти година точно под предлог, че разширяването на НАТО представлява сериозна заплаха за националната сигурност на Руската федерация. Ако приемем, че руските лидери упорстват в това мнение (и загубят способността си да заплашват Украйна по един или друг начин), малко вероятно е НАТО да иска да превърне кошмарите на Москва в реалност, след като настоящите военни действия приключат. Ако обаче Западът възнамерява да постигне дори подобие на стабилен мир с Русия, тогава членството на Украйна в НАТО едва ли е разумен курс на действие.
Защо да дразним мечката?
В крайна сметка НАТО е отбранителен съюз, който съществува, за да гарантира сигурността на своите членове. И трябва да се подчертае, че през изминалата година Алиансът се справи изключително добре с това. Въпреки нашумелите опити на членовете на НАТО да помогнат на украинските военни усилия, територията на самия Алианс не е подложена на нито една атака от Русия. Напротив, Алиансът успешно възпира руската агресия и служи като основен гарант за сигурността и оцеляването на своите членове. Още: Украински министър: С тези оръжия де факто сме член на НАТО, трябва да направим офанзива през пролетта
Трудно е да се повярва (макар мнозина смятаха така), че с приемането на Украйна общата сигурност на Алианса ще се увеличи. Докато Киев със сигурност би въздъхнал с облекчение, ако най-накрая получи желания пакет от гаранции за сигурност, но в този случай останалите 30 членове на Алианса (32, ако Швеция и Финландия се присъединят към него) ще бъдат под много по-голяма заплаха от война с Русия, имаща ядрени оръжия. Малко вероятно е членовете на НАТО да приемат с готовност такава хронична уязвимост.
Поради тези причини разсъжденията на Кисинджър трябва да се третират със здравословна доза скептицизъм. Членството в НАТО дори не е близо за Украйна, се казва в анализа.
Но и това не е изключено.
Членството в НАТО би било възможно само ако сегашният конфликт решително се обърне в полза на Киев. Украйна ще има сериозни основания за триумфално влизане в Алианса, ако например нейните сили успеят да прогонят руските войски от всяка педя украинска земя, ако Москва потъне в политически хаос (до смяна на правителството) или ако руската икономиката започва да се срива и страната изпада във всеобхватна криза. При такива сценарии няма да има защо да се страхуваме от Русия (поне в този момент), така че ще се отвори прозорец на възможност за Украйна.
Дори ако конфликтът с Русия завърши в задънена улица, членството на Украйна в НАТО все още е възможност. Това ще изглежда логично и по свой начин дори неизбежно, ако в края на военните действия и Русия, и Западът, противно на предишните изчисления, осъзнаят, че оцеляването на Украйна като независима държава е основният интерес за сигурността на Запада. До февруари 2022 г. нито на Изток, нито на Запад някой вярваше в това, най-малко Путин. Но сега, когато Западът стигна толкова далеч, че подкрепя Украйна с оръжие (въпреки риска от потенциално опустошителен конфликт с Русия), може да се заключи, че Украйна означава много повече за НАТО, отколкото се смяташе досега. Това повдига въпроса: защо не поставим официално Киев под чадъра на сигурността? Още: Какво спира Русия да нападне НАТО?
Въпросът тук е, че всички отбранителни ангажименти трябва да бъдат реалистични и убедителни, а доверието се гради върху споделеното разбиране на материалните интереси. Влизането на Украйна в НАТО се смяташе за лоша идея, докато никой не вярваше, че Алиансът наистина ще изпълни задълженията си за сигурност. Ако настоящият конфликт покаже, че членовете на НАТО наистина са готови да се бият и да умрат за Украйна (а това, честно казано, все още не се е случило), тогава ще има повече аргументи в полза на официалното членство.
Разбира се, въоръжаването на Украйна, за да се бие срещу Русия, и заплашването с трета световна война от нейно име не е едно и също нещо. Може обаче да се предположи, че след края на този конфликт лидерите на НАТО ще считат официалните гаранции за сигурност за най-добрата защита срещу повторението му. С други думи, те могат да заключат, че само заплахата от взаимно унищожение ще попречи на Русия да се върне в Украйна. Тази съблазнителна логика вече се прояви в засилени призиви към САЩ да предоставят „стратегическа яснота“ за Тайван.
Разбира се, сега е невъзможно да си представим окончателно споразумение между Русия, Украйна и НАТО. Част от проблема е, че дори ако Русия сложи край на конфликта с по-силна преговорна позиция (и по този начин поиска отстъпки от Киев), Москва на практика гарантирано ще излезе по-слаба от Запада. Така членовете на трансатлантическия съюз ще имат най-голямо влияние в по-нататъшното мирно уреждане - вече не строго местно, а регионално. И тогава няма да е трудно да си представим разширяването на НАТО като част от мащабна реконструкция на европейската архитектура за сигурност.
Всичко, което анализаторите могат да направят, е да очертаят много възможни сценарии. Като цяло все още е много по-вероятно Украйна да остане извън НАТО дори след края на конфликта. Вероятно е също, че в обозримо бъдеще Киев няма да може да получи официални гаранции за сигурност от никоя чужда сила. Следователно най-прекият път към сигурността на Украйна и гаранцията, че руската агресия няма да се повтори, е въоръженият неутралитет.
Кисинджър обаче съвсем не си е загубил ума: самият той нарече членството на Украйна в НАТО целесъобразно. Всичко зависи от хода на военните действия и от това какви политически промени в Европа и Северна Америка ще доведат до тях. Днес малко от това може да се каже със сигурност.
Авторът Питър Харис е доцент по политически науки в Щатския университет на Колорадо, гостуващ сътрудник по приоритетите на отбраната и редактор в 19FortyFive
Превод: Ганчо Каменарски
