Откакто беше задържан на летището в Москва на 17 януари, Алексей Навални призовава привържениците си към масови протести. Не всички руснаци обаче го подкрепят. Защо? Отговор на този въпрос търси Роман Гончаренко в анализ за Deutsche Welle.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Колко души ще излязат следващия път? Това е въпросът, който си задават привържениците на Алексей Навални, които се готвят за нови демонстрации в неделя.
На 23 януари по улиците на Русия излязоха десетки хиляди хора, които настояваха за освобождаването на опозиционния политик. За някои този брой е впечатляващ, защото протестите са забранени и участниците ги грози затвор, а освен това заради пандемията мнозина предпочитат да си стоят вкъщи. В същото време официалните власти в лицето на кремълския говорител Дмитрий Песков всячески омаловажават протестите: "Малко излязоха. А за Путин гласуват много", каза той по телевизията.
Милиони са гледали последното разследване на Навални
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Навални се завърна от Берлин, където го лекуваха след отравянето - и веднага беше арестуван. Той обаче успява да наелектризира все повече руснаци. "След като го отровиха, аз ясно разбрах, че не бива да седя безучастен,“ каза пред репортерите на ДВ 26-годишният Адам по време на протестите миналата неделя. За 30-годишния юрист на име Павел пък най-възмутително е погазването на законите в Русия: "Навални не ме интересува. Но как го третират, произволът, който упражняват над него в полицейския участък - всичко това е неприемливо," казва Павел.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Навални беше осъден на 30 дни предварителен арест и сега чака официалната си присъда на 2 февруари. Органите по изпълнение на наказанията настояват предишната му условна присъда заради икономически деяния сега да се трансформира в ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Фондацията за борба срещу корупцията (ФБК), начело на която стои именно Навални, миналата седмица публикува едно видео-разследване за палатите край брега на Черно море близо до Геленджик, които според авторите били построени от олигарси и дарени на Путин. Президентът Путин лично заяви, че това не е вярно, но видеото вече е гледано над 100 милиона пъти в YouTube - рекорд за Русия. Чрез това видео Навални нажежи протестите. Но дали между кликовете и хората на улицата има причинно-следствена връзка? И какво подкрепа всъщност има Навални сред руснаците?
Как един блогър се превърна в опозиционер номер 1?
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
За да получим отговор на тези въпроси, трябва да се върнем 10 години назад. През зимата на 2011-2012 година десетки хиляди руснаци излязоха на протест (най-вече в Москва) срещу изборните манипулации и срещу завръщането на тогавашния премиер Владимир Путин отново на президентския пост. В челните редици тогава маршируваше именно Алексей Навални, по онова време 35-годишен блогър, който чрез своите разследвания се бореше срещу корупцията. Тъкмо тогава започна неговият възход до позицията на пръв опозиционен политик, която мнозина му приписват в момента.
През годините Навални демонстрира издръжливост и постепенно промени реториката си. В началото дори опозиционните кръгове не го приемаха радушно – най-вече заради неговите националистически и дясно-популистки възгледи. А днес Навални вече изобщо не говори срещу мигрантите или срещу малцинствата.
Единственият му успех в политиката досега дойде на кметските избори в Москва през 2013 година, когато Навални получи близо една трета от гласовете и остана на второ място. Но след тези избори властите му затвориха всякакъв достъп до политиката. Партията му не беше регистрирана, а той самият бе осъден заради икономически нарушения и вече няма право да се явява на избори. Тъкмо поради това през 2018 година Навални не можа да се кандидатира на президентските избори. В същото време той съумя да използва тези избори, за да изгради мрежа, която днес е активна из цялата страна.
Възрастните хора в провинцията вярват на Кремъл
Социолози като Лев Гудков гледат обаче скептично на прогнозата, че Навални би могъл да отприщи лавина от големи протести. "Нагласите към него са сложни и много зависят от възрастта и от достъпа до различни информационни канали," казва директорът на реномирания център за проучване на общественото мнение "Левада" в интервю за ДВ. "Младите хора, които се подвизават в социалните мрежи, реагират много по-остро и с много повече емпатия, когато има опит за политическо убийство," казва Гудков.
Близо 40% от младите руснаците смятат, че срещу Алексей Навални е имало покушение, докато сред по-възрастните хора, особено в провинцията, които гледат главно държавната телевизия, едва 3% мислят същото. Те са под влиянието на кремълската пропаганда, обяснява Гудков, а тя твърди, че никой не е тровил Навални и всичко това е провокация на западните тайни служби. Руските държавни медии често представят Алексей Навални като престъпник.
Със своите журналистически видео-разследвания, в които често се използва ироничен младежки жаргон, Навални се обръща главно към младите руснаци. И тези млади хора наистина гледат видеоклиповете, но си остават пасивни, обяснява Гудков. "Реагират най-вече хората във възрастовата група 25-40 години, които вече имат някакъв житейски опит," казва той и обяснява, че това са хора от средната класа, които живеят предимно в големите градове и обвиняват Путин и неговата политика за икономическата стагнация в Русия.
Гудков не вярва, че идната неделя на улицата ще излезе някакво огромно мнозинство. Той припомня, че руснаците икономически са горе-долу добре, особено в сравнение със съседи като Беларус, където вече от месеци продължават демонстрациите срещу президента. От друга страна, казва социологът, у хората няма жертвеготовност, за разлика от самия Навални, който се завърна в Русия въпреки заплахата от затвор. "Възхитата от Навални ще нараства, но тя всъщност има предвид, че той е нещо особено, а ние самите не сме. Тоест, ще му се възхищаваме, но няма да го последваме," горчиво констатира Гудков. И обяснява, че това е проява на конформизъм - наследството от съветските времена.
