Изхвърлянето на Русия от международния спорт за 4 години е правилна, но недостатъчно сурова мярка. Трябваше да я накажат така, че да я заболи истински. Това пише в коментара си за Deutsche Welle Тобиас Йолмайер по повод допинг скандала с Руската федерация.
"Реагирахме по възможно най-строгия начин", каза президентът на Световната антидопингова агенция WADA Крейг Рийди по повод решението за изключване на Русия от международни състезания за 4 години. И действително, за Русия това решение звучи наистина сурово: 4 години без участие в олимпиади и световни първенства, 4 години без право да организира големи международни спортни събития.
Да, решението е тежък удар за онези руски спортисти, които от години тренират усилено, за да осъществят мечтата си един ден да се изправят на стълбичката под петте преплетени олимпийски кръга. То е удар и за всички хора в Русия, които от сърце желаят да посрещат гости от цял свят за големи спортни събития в страната си – както спортисти, така и любители на спорта.
Москва вижда заговор
В същото време руските политически кръгове веднага заподозряха някакъв международен заговор, и дори заговориха за „война". Поне това подозрение обаче не би трябвало да тревожи WADA. „На Русия многократно беше предоставена възможността да сложи край на тази практика. Вместо това обаче тя реши и да продължи да мами и да отрича", констатира Рийди по повод фалшифицираните данни, предадени от Русия на Антидопинговата агенция в опит да замаже доказаната употреба на допинг с държавна благословия. Дори новият шеф на руската антидопингова агенция Юрий Ганус в едно интервю по радиото наскоро призна, че не вижда начин да обори аргументите на международната организация.
Наказанието можеше да ѝ се размине на Русия, ако отговорните лица в руския спорт, направлявани впрочем от Москва, просто си бяха признали манипулациите, извършени около Олимпиадата в Сочи през 2014 година. Може би щеше да има малко мъмрене, някой и друг наказан нарушител, а руските атлети отново щяха да бъдат приети с отворени обятия в световното спортно семейство.
Но нещата се развиха другояче. И Световната антидопингова агенция беше длъжна да реагира. Само дето тази реакция не е достатъчно убедителна и последователна. Според сегашното решение, отделни руски спортисти могат да участват в Олимпийски игри, стига преди това да се подложат на тестове за допинг и да не са имали допингови провинения в миналото. Това е правилно и хубаво, защото спортистите не бива да страдат заради прегрешенията на спортните функционери.
Опитът обаче показва, че руските спортисти и спортистки могат да застанат на старта в неутрални екипи и без национален флаг, но въпреки това от трибуните редовно и напук звучи националният химн. А в класирането по медали вместо „Русия" може да фигурира някакво неясно съкращение, но въпреки това всички знаят за какво става дума. И в крайна сметка руската политика винаги съумява да впрегне спортните успехи в пропагандната си каруца.
А другите големи международни състезания?
Истинска подигравка е фактът, че Русия все пак ще участва в Европейското първенство по футбол през 2020 година (и то като един от съорганизаторите!) и ще бъде домакин на финала на Шампионската лига по футбол в Санкт Петербург през 2021 година. Защото, според официалното обяснение, това били „регионални спортни събития". Същото се отнася и до отделни стартове за световна купа в различни спортове, например зимните, както и във Формула 1.
А тъкмо по този пункт руските измамници можеха да получат много горчив урок. Без Европейско по футбол, без световни купи, без Формула 1 – и никакви изключения. Ама никакви. Ето това вече наистина щеше да бъде „най-строгият начин". И навярно единственият плодоносен. Но вместо да се вземе такова решение, сега ще наблюдаваме просто поредния епизод от флирта на световния спорт с Русия, отбелязва още Тобиас Йолмайер в своя анализ.
