Критичният недостиг на боеприпаси може да доведе до колосални последици, както на бойното поле, така и извън него. По време на Първата световна война във Великобритания през 1915 г. има криза за снаряди, която води не само до катастрофалното поражение на британците в битката при Обер Ридж, но и до смяната на правителството на страната. НАТО изпита недостиг на боеприпаси през 2011 г. в Либия. През 2016 г. недостигът на боеприпаси с прецизно насочване във ВВС на САЩ накара някои коалиционни партньори в борбата срещу Ислямска държава да обърнат гръб на Америка.
Дали Вашингтон е направил себе си и вероятно своите съюзници по-уязвими с доставката за Украйна на хиляди противотанкови и противовъздушни боеприпаси? И ако е така, какво може да спаси от потенциален недостиг в случай на пълномащабен конфликт в някоя друга част на света? Тези въпроси са поставени в анализ, публикуван в Newsweek.
Според анализа, време е американската индустриална база да излезе от релсите на мира. Производството на боеприпаси трябва да бъде разширено - не във военновременен режим, но за да задоволи реалността на сегашните нужди. Бърз и ефективен начин е Министерството на отбраната на САЩ да стимулира частната индустрия да разшири своя производствен капацитет като ѝ осигури надеждни, дългосрочни договори. Пентагонът сключва дългосрочни договори за закупуване на кораби, самолети, бронирани превозни средства, както и по други големи отбранителни програми. Тази стратегия трябва да се разшири и към бъдещи боеприпаси.
Многогодишният блок за доставки е уникален механизъм, който ще позволи на Пентагона да поръчва боеприпаси и оръжия за много години напред по един договор. Използването му в производството на съвременни боеприпаси и особено на онези оръжия, от които Съединените щати ще се нуждаят в конфликт с равностоен враг, ще даде на частната индустрия ясен сигнал за търсене и ще позволи по-внимателно планиране при използването на трудови ресурси, търсенето на суровини и производство.
Унищожени танкове. Свалени ударни хеликоптери. Мъртви войници. Тези жестоки кадри от Украйна са ми познати – за петте месеца работа като репортер "на място" ги видях с очите си – и те само доказват ефективността на западните доставки в борбата срещу Русия, пише авторът на анализа Калеб Ларсон.
Съвременните оръжия - от американските противотанкови системи Javelin и HIMARS, до различни самоходни артилерийски установки от арсеналите на ЕС позволиха на Киев да излезе от отбранителните позиции и да премине в блестящо контранастъпление. Успехите на украинската армия на бойното поле обаче изчерпаха западните резерви от боеприпаси и оставиха САЩ и Русия в еднакво уязвима позиция: липса на ресурси за потенциални конфликти другаде. Но за разлика от Москва, Вашингтон може да се справи с тази слабост по-бързо, ако започне да инвестира във военнопромишлената си база точно сега.
Пример е боеприпасът MGM-140 ATACMS (армейска тактическа ракетна система). Този снаряд с голям обсег, изстрелян от добре известната платформа HIMARS, се е доказал добре в Украйна, но запасите от Студената война ще трябва да бъдат заменени не от същия модел, а от обещаващата високоточна PrSM (Precision Strike Missile) ракета - подобна, но по-модерна и с по-голям обсег. Тази ракета обаче все още не е достигнала етапа на масово производство и САЩ скоро ще се нуждаят от повече ракети, независимо дали в украинския конфликт или в някоя друга пълномащабна война, включваща САЩ навсякъде по света.
Значението на надеждна, добре снабдена отбранителна промишлена база не може да бъде подценена и рисковете от липсата на такава са ясни в Русия. Има новини, че Москва купува ракетни и артилерийски боеприпаси от Северна Корея. Това сочи, че Руската федерация вече е изразходвала огромно количество боеприпаси в Украйна, а капацитетът на руската военнопромишлена база не е достатъчен.
Съветската отбранителна промишленост, която Русия наследи, на хартия е колосална: голям производител и преработвател на суровини, Русия не изпитва липса на стомана, месинг, алуминий и други материали, използвани за производството на голямо разнообразие от оръжия. Но това, което очевидно на практика липсва на военната машина на Кремъл, са суровините и капацитетът за производство на взривни заряди за артилерия и ракети. Това не означава, че производството на снаряди в Русия е спаднало до нула. Но спадът в производството също принуди Москва да използва боеприпаси, които Кремъл иначе щеше да спести за други непредвидени случаи и да не ги изразходва за Украйна.
Украинският конфликт опустошава както американските, така и руските запаси от боеприпаси. Америка може да компенсира за тях, ако инвестира във военнопромишлена база, но трябва да го направи бързо. Това отнема време и кой знае къде и кога изведнъж ще са необходими допълнителни оръжия.
Превод: Ганчо Каменарски
