В Германия, както и в целия Европейски съюз, отново рязко се изостри старият проблем с излишъка на мляко. Заради него Брюксел още в далечната 1984 г. се наложи да въведе млечни квоти, и тези ограничения останаха в сила цели три десетилетия – до април миналата година, когато бяха отменени с надежди за нови експортни възможности. Но продукцията бързо се увеличи и отново се превърна в свръхпроизводство, което доведе до спад в цените.
За това колко сериозна е ситуацията показва динамиката на държавната намеса. В случай че изкупната цена за литър мляко падне под 20 евроцента, правителството в Берлин е предвидило средства за автоматично изкупуване на продукцията на млекозаводите във вид на сухо мляко. Брюксел одобри тази мярка, ограничавайки обема на покупките до 109 тона. „До този момент никой не се интересуваше от тази програма“, заяви Екард Хойзен, генерален директор на германския Съюз на млечните производители (MIV).
Въпреки това от началото на 2016 г. планът за държавна интервенция, замислена преди всичко като застраховка за фермерите, заработи с пълна сила, защото падането на изкупната цена на млякото под 20 евроцента стана не изключение, а правило. Проблемът се изостри, когато в началото на април годишният лимит беше изчерпан. Брюксел разреши удвояването му, но и това не помогна: към края на май Берлин вече е изкупил 218 тона сухо мляко, или повече от два милиарда литра мляко. А междувременно производството продължава и продължава.
Не само високата производителност в европейските, в частност в германските стопанства, е причина за създалата се ситуация. Много фермери, особено в Нидерландия, Ирландия и Великобритания, в последните години увеличиха стадата си с надежда за износ към Китай, Русия, азиатските и арабските държави.
„Те затънаха в свръхпроизводството с широко отворени очи“, коментира експерт от Селскостопанския статистически институт в Бон (AMI) Андреас Горн. Към настоящия момент на територията на ЕС има около 23,6 млн. крави, а всяка от тях дава средно около 10 хил. литра мляко годишно. Така Общността се превърна в най-големия производител на мляко в света, осигуряващ около една трета от световната търговия със сухо мляко и сирене.
Но търсенето на тези продукти се свива. Икономическият ръст в Китай се забави и курсът на националната валута пада, арабските държави са засегнати от ниските цени на петрола, а в отговор на западните санкции Русия въведе ембарго на аграрните доставки от ЕС.
В резултат и без това широките европейските млечни реки просто излязоха от коритата си, което доведе до рязък спад в цените на продукцията. При това ситуацията в Германия съвсем не е най-критичната. „В Ирландия или в балтийските държави плащат дори по-малко“, отбелязва Андреас Горн, подчертавайки същевременно, че това не е специфичен проблем на Европейския съюз – кризата има глобален характер.
Германският министър на земеделието Кристиан Шмидт отделя за млечните производители извънредна помощ в размер на 100 млн. евро и обеща да поиска от правителството в Берлин увеличение на тази сума. Въпреки това тя няма да бъде раздадена под формата на премии, както по-рано, а ще бъде използвана за облекчаване на финансовото положение на производителите чрез помощи за погасяване на кредити и застраховки, а също и данъчни облекчения. Но без структурни изменения ситуацията няма да се промени. Или казано по друг начин: част от млекопроизводителите в страната, а и в целия ЕС, трябва да се преориентират към друга продукция.
Deutsche Welle
