Украинската контраофанзива не успя да постигне докрай целите си. Планът на Киев беше да атакува силно на южния фронт, да пробие руската отбрана и в крайна сметка да превземе градовете Мелитопол и Бердянск. Намеренията бяха тук украинската армия да се прегрупира и да тръгне още по на юг, като в крайна сметка превземе Крим.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
От самото начало обаче украинските планове изглеждаха оптимистични. Тази война се характеризира и от двете страни с бавно движение, напомнящо повече на окопите от Първата световна война, отколкото на широките движения на Втората световна война. Планът изглежда предполагаше, че руската отбрана на юг е толкова разпръсната, колкото беше в Херсон и Харков, когато те бяха превзети към края на 2022 г. В действителност защитата се оказа изключително дълбока, обхващаща всичко от окопите до "убийствени полета", наситени с мини и под пълен руски огневи контрол. Още: Позиция: Запада не помага достатъчно на Украйна и я обрича
Междувременно глобалните сили, подкрепящи Украйна, до голяма степен са изчерпали мунициите си, което е обвинение за деиндустриализацията на Запада. За разлика от тях Русия, Китай и дори Северна Корея могат бързо да преоборудват индустриалните си бази, за да произвеждат огромни количества артилерийски снаряди, необходими за снабдяването на войната, подобно на това, което направиха европейските сили в двете световни войни. През 90-те години Западна Европа изнесе голяма част от производствения си капацитет в чужбина и това, което остава, е високотехнологично и специализирано.
Идва ли време за мир?
Следователно появата на призиви за мир не е изненадваща. Западът просто няма какво друго да направи, за да продължи да подкрепя Украйна. Но това повдига очевидния въпрос: заинтересовани ли са руснаците да обсъждат мир в този момент?
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Западните медии напоследък се съсредоточиха дори върху шумовете, идващи от Кремъл, които означават отвореност към мирни преговори, като особено внимание беше обърнато на видео, на което Владимир Путин нарича войната „трагедия“ и казва, че „Русия никога не е отказвала мирни преговори с Украйна.” Ключовата дума тук обаче е „никога“. Путин дава знак, че това винаги е била позицията на Русия от началото на войната.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
В украинската крепост Авдиевка, например, от седмици се водят тежки боеве. Въпреки че много западни медийни източници подчертават руските загуби, карта (от украински източник) показва ясно, че примката около града се затяга. Руснаците изглежда използват същата тактика, която са приложили при Бахмут: обкръжете града, прекъснете линиите за доставки, след това се придвижете и унищожете защитниците. Още: Рискува ли НАТО бъдещето си заради приемането на Украйна?
Това повдига въпроса защо руснаците ще дойдат на масата за преговори, ако напредват в ключови стратегически области. Ако украинската армия наистина е слаба и, както западните доклади признават, е малко вероятно да бъде попълнена, защо руснаците да настояват и да не завладеят колкото се може повече територия преди преговорите? Подобна перспектива дори не е започнала да се обсъжда на Запад, пише британският уебсайт UnHerd.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Освен това има и последици от самата война, която изглежда е направила европейските икономики трайно по-слаби. Вече беше обявено, че горната граница на цената на енергията във Великобритания ще бъде повишена още веднъж. В цяла Европа по същия начин нарастващите разходи обезкръвяват производствената база на континента, която не може да се конкурира на световната сцена с толкова високи цени.
Или да вземем продължаващата фискална криза във Великобритания. Съотношението държавен дълг към БВП вече е близо 1:1. Последните данни за октомври 2023 г. показват заеми от £14,9 милиарда, което е повече от миналогодишните £10,5 милиарда. Много от фискалните проблеми на Великобритания могат да бъдат проследени до гаранцията за цените на енергията (EPG), необходима след като санкциите и контрасанкциите доведоха цените на енергията до небето. EPG може да струва на правителството до £38 милиарда. Още: Оптимизмът в Украйна угасва с настъпването на поредната зима
Със своя изключителен фокус върху военните резултати, вместо да разглеждат по-широките геоикономически проблеми, западните лидери все още изглежда мислят за геополитиката така, сякаш е 1823 г. вместо 2023 г. и така тяхната сила на световната сцена изчезва пред очите ни. Сега, когато военната опция е изхабена, западните лидери желаят мир, но са се поставили в позиция на слабост, където може да е по-трудно, отколкото си мислят.
Превод: Ганчо Каменарски
