В последните години станахме свидетели на толкова необичайни неща, че човек би си помислил – какво още би могло да ни изненада? Тръмп в Белия дом, криптовалути, пандемия от смъртоносен вирус, пусти улици по време на карантина, затворени граници и хиляди самолети на земята, защото няма къде да летят. Но реалността продължава да ни държи в напрежение, показвайки ни все нови и нови апокалиптични картини. Този път това са мигрантите на границата между Беларус и Полша.
Хиляди мигранти от Ирак, Сирия, Афганистан и Конго са открили единствения начин да влязат в Европейския съюз като първо достигнат до Беларус и едва след това някак се доберат до желания по-добър живот. Показват ни страховити кадри: полосата пред гората е осеяна с палатки и горящи огньове. Хора, несвикнали на студ, спят в снега, в очакване на съдбата си. И никой не може да каже каква ще бъде тя.
Полските и германски власти съобщават, че през октомври 4900 нелегални мигранти от Близкия изток са влезли на територията на Полша от Беларус, като всеки от тях има отметка от беларуската гранична служба в паспорта си. Ситуация, която е не просто ужасна, а катастрофална – една предизвикана от човека криза, която не просто ще скъса нервите на някои правителства, но ще коства живота вероятно на стотици хора.
Кой носи вина за това?
Нека започнем от крайната брънка във веригата - самите мигранти. Виждаме кадри на възрастни брадати мъже с пухени якета, които крещят в камерата: „Не искаме да останем в Беларус, не искаме в Полша, искаме да отидем в Германия! Германия – това е живот!" Естествено, тези кадри се сменят с други, на които се виждат увити в парцали жени, държащи в ръцете си спящи тъмнокожи деца в ярки гащеризони. Сърцето да ти се скъса.
Но... момент. Ако не искате да сте в Беларус, защо отидохте там? Защо изобщо трябва да бъдете допуснати в тази или онази страна? Не ви харесва в родината ви? Тогава поемете отговорност за живота си, подредете го по различен начин. Звучи ви цинично? Донякъде е така. Но не е ли цинично и да се прехвърля вината за окаяното положение на тези нещастници върху хора, които нямат нищо общо с него?
Но да преминем към следващата брънка от веригата: как тези хора изобщо се озоваха в Беларус? Оказва се, че има цяла програма за имиграция към ЕС, минаваща през Беларус, в която участва държавната авиокомпания и граничната служба на тази страна.
Беларуските авиокомпании са увеличили броя на полетите си от Иракски Кюрдистан до 40 на седмица. Дали защото в тези три кюрдски градове - Ербил, Шиладзе и Сюлеймани – има толкова много желаещи да разгледат беларуските забележителности? И друго – защо мигрантите са снабдени с огромни ножици за рязане на метални огради и брадви за сеч на дърветата, за да палят огньове? Кой им каза, че ще имат нужда от този инвентар и как го вкараха в самолета?
А възможно ли е (само като предположение, макар за някои да е очевидно) мигрантите да си купуват билет от специални агенции за това трудно пътуване? След което агенциите да ги отвеждат в Беларус, да ги инструктират, снабдяват с входен печат в паспортите, с палатки и инструменти, и да ги ескортират до границата? Възможно ли е това да е изтънчено отмъщение от страна на Александър Лукашенко заради опита на Запада да се меси в работите на Беларус?
Сега да погледнем следващата, вече глобална, брънка от веригата. Как се случи така, че стотици хиляди хора категорично не желаят да живеят в своите страни и плащат огромни суми, за да рискуват живота си в съмнителен опит да се преместят някъде, където много вероятно ще са на най-ниското социално стъпало и ще живеят в лагери?
Животът в Ирак и Афганистан стана непоносим. Определени държави нахлуха в тези страни, опитаха се да установят там своите порядки, но в крайна сметка разрушиха дори съществуващия ред. След това напуснаха тези държави, оставяйки след себе си планини от пепел, трупове и отчаяние. Но, оказва се, не можеш просто да напуснеш една страна ей така, като изгасиш светлината зад себе си и окачиш на вратата табелка „Не се получи“. Това има последствия, които се изразяват в непредвидимите премествания на огромни човешки маси – бедни, чужди и враждебни.
Какво би станало, ако полските граничари открият огън по мигрантите, а беларуските граничари възприемат това като агресия и също натиснат спусъка? Това вече ще е въоръжен конфликт. И тъй като Беларус е съюзник на Русия, Москва също ще трябва да се намеси. А Полша е член на НАТО... Кой би си помислил, че този път всичко ще започне от едни кюрди на беларуската граница?
В крайна сметка тази история има и философски аспект. Според Женевската конвенция за статута на бежанците и Дъблинския регламент, щом едно лице е заявило желанието си да бъде бежанец в Германия, това ще бъде разгледано и такъв статут евентуално ще му бъде даден. След това ще може да живее в Германия, където ще получава социални помощи.
Получава се интересната ситуация в период, когато светът е разделен, пътуването дори до близките страни е вече истинско приключение, сравнимо с околосветско пътешествие, а получаването на обикновена шенгенска виза е цял подвиг. В този именно момент най-мобилната група се оказаха напълно маргинализирани хора, които нямат нищо и не са необходими буквално на никого. За обикновения европеец стана трудно да пътува. Но тези момчета от Иракски Кюрдистан искат да отидат в Германия, за да изгризат до кокал тази страна. И наистина ще стигнат дотам, ще видите.
Анализът е на Дмитрий Самойлов, Газета.ru