Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Меркел оцеля - дали е за последно?

04 март 2018, 15:30 часа • 2522 прочитания

Наричана отдавна "Кралица на Европа", германският канцлер ветеран Ангела Меркел излезе охлузена, но победител от най-дълбоката си криза, за да управлява по време на това, което според мнозина, ще е нейният последен мандат.

След 12 години начело на икономика №1 в Европа, дъщерята на пастор, определяна често като най-влиятелната жена в света, започва още един ден от живота след най-дълго проточилите се в Германия след войната пазарлъци за сформиране на коалиция. Ако тя действително завърши целия си мандат от четири години, 63-годишната Меркел ще задмине по управление на Германия своя покоен политически ментор, "канцлера на обединението" Хелмут Кол. Но все повече наблюдатели се съмняват, че тя ще остане на власт толкова дълго, след като все повече гласоподаватели са обезпокоени от "майчето" и разговорът се премества към "зоната на здрача" на нейното царуване.

Дълбоките страхове на Меркел са цената, която тя плати за нестандартно смело движение - отваряне на германските граници за масов приток на бежанци, който след 2015 година донесе на Германия повече от един милион търсещи убежище. Хуманитарният акт я превърна в либерален герой за мнозина, но също така предизвика и ксенофобска реакция, която стимулира възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АЗГ), чийто боен вик е "Меркел трябва да си ходи". Когато АЗГ влезе в парламента на Германия през септември миналата година, тя разби табуто крайнодесни да заседават в Бундестага, а победителят в изборите Меркел излезе напред с най-лошия резултат на партията си от 1949 година насам.

Макар че никой от християндемократите не се е осмелил открито да се противопостави на все още доста популярния лидер, ясно е, че "Ангела Меркел е минала отвъд зенита си", каза политическият анализатор Оскар Нидермайер.

Лидер на свободния свят

По време на дългото си управление Меркел, отраснала зад Желязната завеса, е преживяла множество кризи. Тя дълго беше наричана "кралицата на строгите икономики" в Европа, заради твърдата ѝ позиция по отношение на икономиките на еврозоната, засегнати от дълговете, където демонстрантите я подиграваха като нацист.

В бурните времена на американския президент Доналд Тръмп, Brexit и множество глобални кризи, тя е приветствана в чужбина като защитник на либералната демокрация. Германците отдавна я виждат като основа на стабилността и завидните темпове на растеж и заетост. Те ѝ се отблагодариха като я държат на власт, откакто стана най-младата и първата жена канцлер през 2005 година, съвременник на Тони Блеър и Джордж Буш-младши.

Меркел с нейния прагматичен, скромен и успокояващо скучен стил изглежда е усъвършенствала изкуството да остане на власт в богата, застаряваща нация, която има тенденция да благоприятства непрекъснатостта на промените. Лишена от суетност и безразлична към показността на властта, тя живее в апартамент в Берлин със съпруга си, срамежливия пред медиите Йоахим Зауер, пазарува в местния супермаркет и прекарва ваканцията си в Алпите.

Въпреки че често е критикувана, Меркел бележи управлението си със смели решения, включително зачертаването на ядрената енергетика след катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима" през януари 2011 година.

Меркелвиализъм

Меркел се ражда с името Ангела Доротея Каснер на 17 юли 1954 година в пристанищния град Хамбург. Скоро след това баща ѝ, лутерански свещеник, премества семейството си в малка енория в комунистическия изток, по времето, когато повечето хора поемат по пътя в обратна посока. Биографите казват, че животът в полицейска държава научава Меркел да крие истинските си мисли зад лице на покерджия.

Блестящ студент, тя владее превъзходно руски, което по-късно ще ѝ помогне да води труден диалог с президента Владимир Путин, който е бил офицер от КГБ в Дрезден преди падането на Берлинската стена през 1989 година. Една от конспиративните теории, свързани точно с този факт, е, че Меркел е роднина на Путин.

При падането на Берлинската стена Меркел се присъединява към група, която скоро ще се слее с християндемократите на Кол, който нежно, покровителствено нарича Меркел "момиче". Менторът на Меркел не е последният политик, който я е подценил и след това е платил цената за това.

Когато Кол беше замесен във финансов скандал покрай кампания през 1999 година, Меркел открито призова нейната партия да изостави наричащия себе си "стар боен кон“. Крачката, която беше описана като "меркелвиализъм", доведе до нейния светкавичен възход. На тазгодишния карнавал, където веселбарите обичат да осмиват политиците, идеята беше визуализирана. Меркел беше показана като черен паяк-вдовица, стояща върху костите на своите противници, с надписа "Следващият, моля".

Много наблюдатели се питат дали Меркел, ако не бъде изтласкана, ще знае кога е дошло времето да предаде короната. Когато наскоро тя посочи регионалния политик Анегрет Крамп-Каренбауер за генерален секретар на нейната партия, повечето наблюдатели видяха в това миропомазването на наследника на Меркел.

Големите партии се провалиха

Пътят до четвъртия мандат на Меркел беше мъчителен. Така главният редактор на Deutsche Welle Инес Пол започва коментара си за съгласието на социалдемократите да влязат в нова голяма коалиция с християндемократите.

Мина се през провалени преговори за коалиция, залезе и звездата на Мартин Шулц, който за кратко беше носител на големи надежди за своята партия. Имиджът на Меркел също пострада, тъй като тя не успя да събере мнозинство за управление в една Германия, където в парламента за пръв път влязоха толкова много партии.

За цялата страна това е нова ситуация. От създаването на Федералната република през 1949 година насам практиката бе неизменно една и съща: една от двете големи, масови партии си избираше партньор за управление, в случай, че не успееше да състави самостоятелно правителство. През последните 12 години пък ситуацията беше още по-лесно предвидима: Ангела Меркел беше и си оставаше неизменно канцлер. Всички останали подробности бяха незначителни за останалия свят.

С влизането на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АЗГ) в германския парламент обаче стана доста по-трудно да се управлява. Големите партии постоянно се топят, а малките – растат. С това намирането на правителствени мнозинства става все по-сложно. Тази нова ситуация отразява случващото се в Германия. Двете големи партии толкова сериозно разочароваха твърдите си избиратели, че те все по-често гласуват за радикални политически сили от левия или десния спектър.

Видя се, че някогашните масови партии просто нямат политически концепции, с които да дадат отговор на страховете на онези германци, които се чувстват несигурни и застрашени, които усещат, че познатата им жизнена среда просто изчезва. Тези партии нямат отговор на въпросите, свързани с глобализацията, интеграцията на чужденците и идентичността на германските граждани. Външнополитически също остава неясно каква роля смята да играе Германия в света на Тръмп, Си Дзинпин, Путин и сие и какви последици за страната ще има поемането на по-голяма отговорност в европейската външна и отбранителна политика.

Последните месеци на мъчителни усилия за съставяне на правителство може би ще изиграят ролята на пробуждащ сигнал, от какъвто Германия спешно се нуждае. Политиците трябва да убедят избирателите си, че ги чуват. Политиката трябва да докаже, че е разбрала едно важно нещо: има дневен ред, поставен от хората, с който политиците са длъжни да се съобразяват, без да залитат към стари, опасни национализми.

При това партньорите в бъдещата широка коалиция на всичкото отгоре са принудени и да се разграничават един от друг, независимо от общото си управление, защото само ясните и разпознаваеми профили на отделните партии ще им помогнат да спрат отлива на избиратели. Не успеят ли да го сторят, и двете големи партии заедно ще се сринат – най-късно на следващите избори през 2021 година.

Сега Ангела Меркел е в състояние да състави ново правителство. Дългият път, който беше изминат дотук, показа, че намирането на бъдещия курс на управление също ще бъде съпроводено с битки. С влизането на АЗГ в парламента се роди и една нова дискусионна култура, а това е обнадеждаващо. С една блестяща реч политикът от партията на "Зелените" Джем Йоздемир показа как трябва да се отнасяме към проявите на омраза и отхвърляне в обществото. Той, който е дете на турски преселници, показа, че гордостта и любовта към родината Германия не са категории от времето на "кафявото минало". Те са извор на сила, която помага да се защитава плуралистичния, свободен обществен договор, който е същностен за Германия. Подобни речи отдавна не беше имало.

Ето, че сега настъпва времето, в което битката за по-добрите аргументи ще играе решаваща роля. Времето, в което приключва наложената ни "безалтернативност на решенията". Това е добро начало след фазата на политическата парализа, която продължи доста по-дълго от четирите месеца опити за съставяне на правителство.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес