Защо подкрепата за Украйна не е толкова значителна, колкото за Палестина? От няколко седмици Макрон говори за вероятността от използване на сухопътни сили и пряко им участие във войната с Русия на страната на Киев, но той е практически сам в окопите на тази война.
В изказванията си той опростява аргументите, но те пак не се приемат от мнозинството. Те звучат така:
- Украйна няма да е достатъчна за Путин
- войната се води на европейска земя
- ако Украйна бъде победена, това ще има ефект на доминото с катастрофални последици за Европа
Всичко това е пропито от дух на пораженчество като едно време преди идването на нацизма. Твърденията обаче не са много полезни за тези, които трябва да се бият. Още: Украйна е в надпревара с времето, наближава ли руска офанзива?
От друга страна е Палестина, тоест Ивицата Газа – там също гори трагична война със заложници, цивилни жертви и противопоставящи се екстремисти. Точно такъв е случаят, когато войната е свещена: тя не оставя безразлични нито радикалите, нито хуманистите. Такава не се помни поне от хилядолетие, а раздорът във възгледите около нея е също толкова вечен. Може дори да засегне електорално президента на САЩ Джо Байдън, бъдещето на арабските държави и да "човърка" съвестта на обикновените хора. Притегателната сила върху радикалите, въображаемите освободители и истинските активисти остава мощна, базирана на въздействие и манипулация. В този окоп можете да намерите всякакви хора и най-често такива, които са антисемити или най-малко информирани.
Селективна подкрепа
Каква е разликата между Украйна (или Армения, Иран и т.н.) и Палестина? Ето на какво се осланят тези предполагаеми спасители на Палестина в арабския свят, които, поставяйки въпроса по този начин, накратко очертават какво очакват от Запада и какво не дават от себе си, но в същото време "плюят" същия този Запад. Така примерът с Украйна и Палестина разкрива двойни стандарти и подхранва различни конспиративни теории в очите на "онлайн обвинителите".
Тази позиция може да издържи известно време, но преди всичко ви позволява да избегнете собственото си лицемерие, което е удобно да проектирате върху другите. В крайна сметка е очевидно, че в картината на света на въображаемите освободители на Палестина няма място за други процеси и други жертви. Може лесно да им се възрази: защо Палестина, а не Йемен, не уйгурите или териториите на Боко Харам, иранските жени или Афганистан, където жените са живи зазиждани? Защо тази избирателна универсалност от страна на онези, които с право критикуват това качество на Запада? Разбира се, грешно е едното да се смесва с другото, но е грешно и да се изолират, пише френското издание Le Point. Още: F-16 ще трябва да ударят най-ефективното руско оръжие в Украйна (ВИДЕО)
Остава открит въпросът: защо подкрепяме всеотдайно Палестина, а не Украйна? Има ли справедлива и безсмислена война? Смъртта на едни струва ли повече от смъртта на други? Пристрастието на този въпрос е опасно и следователно увеличава спекулациите. Въпреки това, този въпрос има драматично въздействие върху нас и не може да излезе от съзнанието ни.
„Интересът към палестинския въпрос произтича от интереса към еврейския", казва Махмуд Даруиш в интервю. Трагедията на Ивицата Газа днес, въпреки цялото си непоносимо нещастие, отново предизвиква "страха от евреите" (буквалният превод на термина „юдеофобия“ - judéophobia, възникнал в края на 19 век). Това е, което Украйна, между другото, ще пропусне - хилядолетния видим ефект от борбата за права, както на палестинците, така и на евреите. Същевременно Украйна, Армения, Афганистан или други страни са оставени на произвола на съдбата, включително поради слепота и отчуждение.
Самотна армия
Днес Украйна се бори да стане "европейска Палестина", афиширайки светостта на целите си. От друга страна, Палестина остава арена за тези, които искат да се освободят от омразата, да оправдаят своето безсилие, да възобновят епопеята на деколонизацията, да универсализират утопията на ислямизма или да искат справедливост и мир, съжителство на една и съща територия, правото на живот за палестинците и израелците. От една страна, юдеофобията и своеобразният римейк на деколонизацията предизвикват мечтателни фантазии сред воюващите. Още: Дроновете променят войната: Танковете "Ейбрамс" също трябва да се променят (ВИДЕО)
От друга страна, Украйна все още не предлага "големи преимущества": нито по-добро качество на живот след смъртта, нито чисто име, нито ентусиазиран триумф. Макрон все още е сам. Не знаем кой ще отиде да умре за Украйна. А кой ще отиде да умре за Палестина? Палестинците, разбира се. Защото тук отново избираме да делегираме смъртни пълномощия на други и избираме живота пред празната реторика и използването на човешки щитове.
Превод: Ганчо Каменарски