Държавите от Европейския съюз (EС) в понеделник изпаднаха в откровено несъгласие относно започването на преговори с Албания и Северна Македония за влизането им в Блока. В същото време Кипър заплаши да наложи вето на всяко споразумение за бъдещо разширяване, ако ЕС не затегне линията си във връзка със сондирането от страна на Турция за газ в Източното Средиземноморие. Това пише авторитетното гръцко издание Kathimerini в свой материал, цитиран от агенция БГНЕС.
Министрите от 28-те държави членки на ЕС се срещат днес в Люксембург, за да обсъдят започването на официални преговори за членство с двете балкански страни една година след като Франция и Холандия ги блокираха. Те настояват за повече реформи в различни сфери, както и апелират към политическа стабилност.
От този момент насетне Северна Македония прави различни стъпки. Скопие подписа споразумение с Атина, което сложи край на десетилетия спор за името и накара десетина държави членки на ЕС да призоват публично балканската държава да бъде поощрена.
Залогът е също и в собствения авторитет на ЕС и готовността на Блока да действа срещу това, което той вижда като нарастващо влияние на Русия и други чуждестранни сили в региона - все още белязан от войни, водени по религиозни и етнически линии през 90-те години.
Но първите дипломати, които подготвят срещата във вторник, не успяха да постигнат споразумение за съвместна правна декларация, която се нуждае от единодушна подкрепа от всички държави членки на ЕС, за да бъде одобрена. "Налице е огромно несъгласие и не е сигурно, че министрите ще успеят да постигнат споразумение", заяви пред журналисти дипломат от ЕС.
Различията продължават да се отнасят до последния проект на текст, включително в случаите, в които ще се каже, че разширяването ще зависи и от способността на ЕС да се реформира и ефективно да интегрира нови членове.
Последният, но все още спорен, проект на документа, който бил видян от агенция Reuters, ще отпрати всяко решение за Северна Македония и Албания до октомври - след като и германският парламент трябва да разгледа въпроса.
Утежнявайки допълнително въпросите, Кипър заплаши да блокира целия текст относно бъдещите перспективи на страните, желаещи да се присъединят към ЕС - група, която включва също Косово, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Дипломати казаха, че Никозия настоява за по-строга линия на ЕС към Турция по отношение на офшорните сондажи в Източното Средиземноморие, което според правителството на кипърските гърци нарушава неговата изключителна търговска зона. Кипър и Гърция заявиха, че биха могли да поискат санкции на ЕС срещу Турция, въпреки че за момента не се забелязва Блокът да действа по този въпрос.
Заседанията на министрите на ЕС във вторник, както и националните лидери на ЕС, които трябва да се срещнат в Брюксел в четвъртък и петък, обаче, ще отправят предупреждение към Анкара. Настоящият език на проекта на министерско изявление казва, че Турция "продължава да се отдалечава от Европейския съюз" и призовава Анкара да спре "незаконното" сондиране. Турция пък е категорична, че районът е на нейният собствен континентален шелф.
Дипломати отбелязаха, че Кипър търси по-ясна заплаха, че ако Анкара не се промени, ЕС може официално да прекрати преговорите за усъвършенстване на митническия си съюз с Турция и за правото на безвизово пътуване за турските граждани, които пътуват до ЕС, както и за намаляване средства за ключовия съюзник на НАТО.
ЕС не дава дългосрочна перспектива на Турция за членство заради борбата на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу критиците след неуспешен преврат през 2016 г. Въпреки че отношенията са напрегнати, ЕС все още зависи от Турция по въпросите на сигурността, както и от миграцията.
