Китай беше първата държава, сериозно засегната от новия коронавирус. Страната предприе извънредни мерки за изолация и няколко седмици по-късно започва да се връща към нормалния си начин на живот, а новите случаи на заболяването COVID-19 се регистрират от идващите си от чужбина граждани, бягащи от икономическата рецесия, превземаща останалия свят.
Кризата е възможност, гласи стара поговорка, идваща именно от Поднебесната империя. Сега, когато Европа, САЩ и като цяло "Западната цивилизация" е под строга карантина, това може би важи в пълна сила за китайските инвеститори. От години те се опитват да си купят присъствието в Европа - справка пристанището в Пирея и други ключови инвестиции, както и програмата "One belt, one road", известна като "Новият път на коприната".
Данните показват, че сега, когато основните индекси на борсите на Запада продължават своето свободно падане, азиатските индекси не просто забавят спада си, а лека-полека започват да чистят загубите. Сесията на 25 март например завърши с ръст на основния индекс на борсата в Шанхай с над 2%, а NIKKEI (водещият индекс на японския пазар) отчита ръст с над 8%. Все пак инвеститорите са все още внимателни, но дори и по-бавно, факт е, че Китай върви по пътя на възстановяването на обществения и най-вече на своя икономически живот. А на фона на сриващите се европейски пазари това е безпрецедентна възможност.
Може би ще се запитате какво от това, че китайски инвеститори ще купят европейски компании (на безценица), ако това е начин да се спаси икономиката на Стария континент? Трудно е да се каже, че това ще бъде точно така.
Да вземем за пример Италия - единствената държава от клуба на големите (Г-7), която подписа споразумението за Новия път на коприната. Това стана през март 2019 година на фона на критики от "другарите ѝ: в клуба. Италианското правителство заяви, че прави това по "икономически причини" - Рим отдавна търси алтернативен път за възстановяване. Данните на статистиката, цитирани от Bloomberg преди дни, обаче показват нещо различно. За година износът на италианските компании към Китай намалява с 1%, а вносът расте. Търговският дефицит се разширява до 18,7 млрд. евро.
Очакванията на анализаторите от Deutsche Bank (DB) са кризата в Европа да продължи най-малко до втората половина на 2020 година. Една от причините е липсата на вътрешните локомотиви за икономиките - социалната дистанция ограничава търсенето, което след края на повсевместната карантина ще бъде голям проблем. А сред най-застрашените са държавите с голяма задлъжнялост - като Италия.
В същото време Китай, а и като цяло Азия, започват икономически подем и това вече се усеща от хората - световни медии съобщават за завръщането на китайските граждани у дома, подгонени от зараждащата се рецесия на Запада.
От аналитичното звено на DB, а и много други икономически анализатори, призовават за нов План "Маршал" за Европа. Откъде ще дойдат средствата за възстановяване, след като и "големият брат" САЩ е в същото положение? Отговорът сигурно няма да е много приятен за мнозина. Вероятно изходът за Европа е описан от барон Мюнхаузен и минава през впрягането на собствените сили за възстановяване на икономиката. Обаче веднага изскачат още няколко проблема - например със социалните придобивки и екологичните ангажименти себестойността на европейските продукти би била по-висока от китайските. Пекин държи и още няколко коза - редките метали, които се използват при новите технологии.
Тук не слагаме в сметките и други държави, които в своето нежелание да спазват европейските правила могат да използват момента и да превземат компаниите, изкупувайки акциите им на борсата.
Нещата никак не са прости и още първите месеци на 2020 година показват, че действително китайската година на мишката ще се окаже преломна за хората, в очакване на новия световен ред.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 25 март"
