Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е човек, който слуша другите. Той прави това, което смята за правилно, било защото това му диктуват сърцето и умът, или защото това служи на политическите му интереси.
В случая със "Света София" и двете са верни. Превръщайки в джамия музея, обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, Ердоган печели благосклонност сред консервативната мюсюлманска общност у дома, обслужва визиите си за величие и му е осигурен още един обект на обществено внимание, който може да използва в усилията си да отклони вниманието от проблеми като корупция, икономическа криза и дори пандемията от коронавирус.
Ходът на турския президент всъщност не беше изненада. През последните 20 години той следва курс, в който ислямът очевидно играе водеща роля, като в същото време цели все повече да дразни християнския Запад.
Имаше ли начин да бъде убеден да не превръща този важен символ на християнството в джамия? Сигналите, призивите и дори острите реакции от много страни и организации бяха важни сами по себе си, но простият факт е, че единственият лидер, който можеше да повлияе на решението на Ердоган, е президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Американският държавен секретар Майк Помпео, който, бидейки женен за православна християнка е по-чувствителен по въпроса, зае позиция, заявявайки, че всяка промяна в статута на "Света София" ще намали способността ѝ "да служи на човечеството като толкова необходим мост между различните традиции и култури на вярата". Мнението му беше игнорирано, също както много други, които се опитаха да се намесят и призоваха турския президент да не продължава напред с решението си.
Тръмп можеше да промени това решение, ако се беше намесил навреме - предвид неговите връзки с Турция и приятелството му с Ердоган. Той направи това преди две години по случая с Андрю Брънсън - американски пастор, който беше арестуван и затворен по обвинение, че е член на движението на Гюлен и за предполагаемо му участие в опита за преврат през 2016 година. Тогава Тръмп обясни колко сериозно се е заел с проблема, заради важна част от електората му – евангелистите, и директно заплаши да "унищожи" турската икономика. Ердоган не можеше да си позволи да го игнорира. Тогава той отстъпи и освободи пастора.
Ако Тръмп беше проявил подобен, личен интерес и ангажимент към статута на "Света София", той може да повлияе на турския президент. Тръмп, обаче, избра да остане безразличен.
Автор: Том Елис, в. "Катимерини"; Превод: БГНЕС
