Към 2018 г. в Съединените щати работят 98 ядрени реактора с общ номинален капацитет от 99 680 мегавата. По този показател САЩ продължава бъде държавата с най-голям ядрен капацитет в света. Това пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев. Коментарът е посветен на възможните перспективи пред ядрената енергетика и политиката на Вашингтон в това отношение.
Атомните централи произвеждат около 20% от енергията в страната. Този дял прави ядрената енергетика изключително важна за баланса в енергийната система. Това е така, защото атомните централи по принцип са енергийния източник с най-висок процент на използваемост на производствените мощности (capacity factor), което ги прави истински базов източник на енергия. Наличието на базов елемент в енергийния микс все още е незаобиколим фактор, предопределящ стабилността, надеждността и предвидимостта на енергийната система. Сигурността на енергийните доставки е изключително важна за стабилността на икономиката, а устойчивият растеж, който се наблюдава през последните години, не би бил възможен без наличието на стабилна енергетика.
Много важно е да се спомене, че ядрената енергетика понастоящем е енергоизточникът с най-голям принос за спестяването на въглеродните емисии в енергетиката. Практически атомните централи не изхвърлят никакви количества въглероден диоксид, азотни оксиди и серни диоксиди, а това тяхно екологично предимство пред останалите енергийни източници не трябва да бъде пренебрегвано.
Предизвикателствата пред ядрената енергетика в САЩ
Последните няколко десетилетия изправиха ядрената индустрия пред редица предизвикателства. Техният генезис е доста разнообразен, като причините за стагнацията в развитието на ядрената енергетика могат да се търсят както в политиката на различните администрации, така и в работата на самата индустрия. В този смисъл, предизвикателствата пред ядрената енергетика в САЩ могат да бъдат както с политически, така и с икономически характер.
Политическата среда, в която функционира ядрената енергетика в САЩ, е комплексна, защото включва съчетаването на политики и регулации както на федерално, така и на щатско ниво. От това взаимодействие между институциите в немалка степен обаче зависи и насоката, по която ще поеме ядрената енергетика в следващите няколко години. Политическите предизвикателства са свързани най-вече с общата политика на федерално ниво, бюрократичната тежест, регулаторната рамка и особеностите на регулациите в отделните щати. През последните 15 години проблемите на САЩ в ядрената енергетика в значителна степен се дължат на недалновидната държавна политика на предните администрации, които увеличиха регулаторната тежест върху сектора, пресякоха научно-изследователската и развойна дейност и по този начин влошиха състоянието на водещите компании в сектора.
Към политическите проблеми може да добавим и липсата на консенсус по преработката и дългосрочното депониране на радиоактивните отпадъци. Важно е да се отбележи, че този казус е преди всичко политически, защото изисква съгласувани действия от федералните и щатските власти. Все пак, с идването на Доналд Тръмп през 2016 г., може да се каже че наблюдава умерен оптимизъм в поведението на американското правителство по отношение на ядрената енергетика. положителните неща при администрацията на Тръмп са, че тя декларира принципна политическа подкрепа за развитието на ядрената енергетика. Това намери проявление в два важни законодателни акта - Nuclear Energy Innovation Capabilities Act (NEICA) и Nuclear Energy Innovation and Modernisation Act (NEIMA). Тези закони са важни от гледна точна развитието на ядрения капацитет на собствена територия и разработката на конкурентни технологии от ново поколение.
Икономическите предизвикателства
Икономическата ефективност на ядрената енергетика до голяма степен предопределя нейната конкурентоспособност и пазарната ѝ реализация. Шистовата революция в САЩ през последните години направи така, че природния газ се превърна в най-евтината енергийна суровина. Това съвсем естествено предопредели водещото място на природния газ в енергийния микс на страната. Не трябва да пропускаме и експанзията на ВЕИ-сектора, която бе подкрепена и със значителни данъчни и административни облекчения. Всички тези процеси направиха така, че в ценово отношение, на местна почва, ядрените централи (особено новите мощности) трудно биха конкурирали природния газ. Изграждането на нови газови централи е много по-лесно както от техническа, така и от икономическа гледна точка. При тях капиталовата интензивност във фазата на строителство е много по-малка, отколкото тази на ядрените централи.
Все пак трябва да се отбележи, че едно от конкурентните предимства на ядрената енергия пък са оперативните разходи. В периода на експлоатация, който чисто технически може да надхвърли 60 г., тези разходи в голяма степен са предвидими и постоянни, за разлика от централите на фосилни горива, където цените на суровините са много по-чувствителни на пазарни сътресения и изкривявания. Ясно е, че всяка една технология има своите предимства и недостатъци. В момента икономическите реалности в САЩ са такива, че природния газ е предпочитаната енергийна суровина. Това обаче далеч не означава, че ядрената енергетика не може да намери своята пазарна ниша. Процесът по оптимизация на индустрията през последните няколко години дава положително отражение върху финансово-икономическите резултати. Така средната цена за производство на електроенергия от ядрени централи е намаляла от 42 долара за мегаватчас през 2012 г. до 32 долара за мегаватчас през 2018 г.
Тази положителна тенденция може да се запази, ако на микрониво операторите продължат да експлоатират централите успешно, но това трябва да бъде съчетано с благоприятна външна среда. Едно от най-големите предизвикателства за икономиката на ядрените централи в момента е дали те ще получат лицензии за удължаване сроковете на експлоатация. А този процес е силно политизиран и се влияе не само от политиката на федерално, но и от тази на щатско ниво.
Възможностите за американската ядрена индустрия
Разработването и експанзията на собствените находища на природен газ и нефт значително измениха енергийния профил на САЩ през последните десетилетия. В края на 2019 г. Съединените щати вече се превърнаха в нетен износител на енергия, което им дава по-голямо спокойствие при евентуални пазарни шокове в световната енергетика. Вносът на енергийни ресурси не е прекратен напълно, но е намалял, което води до формирането на нови приоритети в американската енергийна стратегия. В рамките на тези енергийни реалности сектора на ядрената енергетика трябва да търси своята ниша.
На местна почва пред ядрената енергетика стоят два въпроса – дали остаряващите ядрени централи ще могат да бъдат модернизирани, така че сравнително бързо да получат лицензии за удължаване срока на експлоатация, и дали в това време ще бъдат стартирани проекти за нови ядрени мощности. Към момента в САЩ се изграждат само два нови реактора – 3 и 4 енергоблок на АЕЦ „Вогъл“. На фона на газовата революция и експанзията на ВЕИ сектора, присъединяването на 2000 мегаватова ядрена мощност е незначително от системна гледна точка, но би изпратило силно послание за индустрията както на местно, така и на световно ниво.
Важността на ядрената енергетика не се изчерпва само с баланса в енергийната система на САЩ. Атомните централи имат най-голям дял сред нискоемисионните енергийни източници в страната – 55%. По време на тяхната работа биват спестявани около 528 млн. тона въглероден диоксид (CO2) годишно. Освен това атомната енергия практически не отделя далеч по-вредните и опасни за човешкото здраве газове като серни оксиди и азотни окиси. Тези благоприятни емисионни характеристики отреждат важно място на ядрената енергия при прехода към чиста енергетика.
Важно е да се отбележи и значението на ядрената индустрия за трудовите пазари, тъй като тя е източник на висококвалифицирани работни места, които са добре заплатени. В момента атомните централи в САЩ дават директна работа на 100 000 души, а вторичните работни места са над 475 000. Поддържането и развитието на ядрения капацитет на страната е важно и от гледна точка на възстановяването на американския индустриален потенциал.
Поддържането и развитието на ядрената енергетика е важно и от гледна точка на енергийния баланс в страната, защото ще помогне за оптималното разходване на ресурси с по-ниска калоричност и плътност, каквито са природния газ, нефта и въглищата.
В международен план очите на американската ядрена индустрия трябва да се ориентират към развиващите се енергийни пазари, а те са предимно в Азия и Африка. Един от основните производители на ядрено оборудване - Westinghouse, пусна именно в Китай първия си реактор от трето поколение AP1000. Това се случи през 2018 г. на площадката на АЕЦ „Санмен“. Другата голяма компания в сектора - General Electric също трябва да търси начини за участие в проекти чрез доставка на турбинно оборудване. Възможностите пред GE изобщо не са малко, защото съчетаването на американско турбинно оборудване с неамерикански ядрени реактори не е невъзможна задача. Всъщност GE произвежда турбинно оборудване в съвместната компания AAEM (заедно с руската „Атоменергомаш“), а това представлява възможност САЩ да се завърне на международните ядрени пазари. Успоредно с това трябва да се отбележи и пробива на компании като NuScale в разработката на малки модулни реактори (ММР), които могат да бъдат привлекателна опция за пазарите с по-ниска енергийна интензивност, както и за големите индустриални потребители.
В обобщение може да твърдим, че ядрената енергетика ще продължава да има своето място в енергийния микс на САЩ, въпреки конкуренцията от централите на природен газ. Развитието на нови ядрени технологии е важно не само за пазарните позиции на Щатите като основен фактор в световната енергетика, но и от чисто имиджова гледна точка. Наличието на принципна политическа подкрепа в лицето на про-индустриален президент, какъвто несъмнено е Доналд Тръмп, също ще играе важна роля за възстановяването на американската ядрена индустрия.
