Авторитетното британско издание The Times разглежда някои от най-спорните въпроси около гласуването на окончателната сделка за Brexit, което трябва да бъде проведено в парламента на Обединеното кралство, преди да бъде подписано официално споразумение с ЕС, както обяви в понеделник министърът за Brexit на Великобритания Дейвид Дейвис. Новината, която той поднесе, стана повод за ожесточени дискусии и спорове в британското общество и медии. Ето кои въпроси извежда авторитетното издание, като най-спорни, включително вътре в самото правителство.
Гласуването за Brexit
Правителството обеща да даде на депутатите „гласуване със значение“ относно окончателната сделка, която то постигне в преговорите – но само на законодателно ниво. Някои народни представители казват, че това не е достатъчно, като искат да им бъде предоставена възможност за нанасяне на поправки по споразумението. Според изданието, министрите са готови да направят концесии по този въпрос, стига да не се поставят в неизгодна позиция.
Привържениците на Brexit имат притеснения именно по този въпрос, тъй като се опасяват, че ако позволят предлагането на поправки по финалното споразумение, то може да стане жертва на процедурни хватки и протакания, пише още агенция "Фокус".
Хартата на ЕС за фундаменталните човешки права
Хартата, която влезе в сила през 2009 година, събира на страниците на един единствен документ всички права на европейските граждани, които се гарантират от европейския закон. Правителството има намерение да отмени хартата, като част от Brexit, твърдейки че тя просто кодифицира права, които така или иначе ще бъдат гарантирани и от законите на Великобритания. В Консервативната партия има вътрешна опозиция по този въпрос, която сочи, че на същия принцип няма причина тя да бъде отменяна, а просто може да бъде вмъкната в законодателството в британски контекст.
Вторични законодателни права (В изданието: Правомощия на Хенри VIII):
По начина, по който е написан в момента законът, той дава на министрите огромни правомощия за правене на промени в него, чрез т.нар. „вторично законодателство“ – което е извън контрола на парламента.
Правителството твърди, че тези права му трябват, за да може да прави бързи промени в текстовете, спрямо това как се развиват преговорите за Brexit и че ако има промени, то те ще бъдат по-скоро технократски, а не политически. Разбира се, има доста народни представители, които не приемат това спокойно и предполагат, че е възможна злоупотреба с дадените правомощия. Те настояват за отнемането на подобни права. В Камарата на общините (долната камара на британския парламент) организираха комисия, която препоръча да се създаде институция, която да контролира предложените „вторични законодателни актове“ и да определя по кои от тях трябва да се водят дебати и да се гласува.
Датата на напускане
Това е поправка по собствения закон на правителството – уточнението, че Великобритания ще напусне ЕС в 23:00 часа на 29 март 2019 година. Всъщност, към момента в закона не се уточнява точната дата на напускане на общността и някои експерти твърдят, че законът позволява на правителството да обяви различни дати за отделните аспекти на излизането от Общността.
Тази поправка, за която се разбра чак миналата седмица, вече беше подложена на остри критики от про-европейски консерватори, като например Доминик Грейв, който заяви, че законът „ще намали гъвкавостта на правителството в преговорите“ и добави загадъчно: „Мисля, че това е непоследователно действие и всъщност е доста глупаво“.
Отнемане на правомощия
„Шотландската национална партия“(СНП) и Лейбъристите искат всички права, които в момента обладава ЕС, да бъдат прехвърлени към парламентите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс след Brexit. Те твърдят, че ако това не се случи, Уестминстър ще ги заграби и ще се опита да наложи централизация.
От правителството настояват, че имат намерение да отнемат толкова права, колкото е нужно, за да осигурят възможността на министрите да действат в интереса и от името на цяла Великобритания.
