На пръв поглед военният конфликт в Украйна изглежда като катастрофа за Русия. Тя трябваше да прехвърли в Европа част от оръжията и военните системи, които беше разположила в Азия и Близкия изток. Военният износ на Москва, който вече намалява, сега е в още по-голяма опасност.
Тези трудности и проблеми са реални. Но ако западните служители считат, че войната в Украйна „значително намалява силата и влиянието на Русия“, те трябва да помислят отново. Русия все още има значително международно влияние. Москва поддържа отбранителни договори с повечето от традиционните си клиенти, като Индия и Виетнам.
Всъщност има сребърна подплата за Русия в нейната новооткрита изолация: по-тясно и по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната с много страни, които са враждебни към САЩ и Европа. Тази група от държави, простираща се от Венецуела до Северна Корея, може да няма много общо помежду си освен общите врагове, но поотделно никоя от тях не е особено силна. Но заедно те могат да помогнат на Кремъл да продължи конфликта в Украйна. Още: Украйна: Русия и Беларус готвят операция под фалшив флаг близо до Полша
Като се имат предвид тези опасности, САЩ вече не могат да си позволят да игнорират която и да е от тези страни като свои вторични антагонисти или второстепенни глобални играчи. Вашингтон също не може да разчита единствено на санкции, колкото и всеобхватни да са те, за да подкопае влиянието на тези държави. Вместо това САЩ ще трябва да направят допълнителни инвестиции в собствените си партньорства и съюзи, за да постигнат баланс срещу руската ос. В противен случай Вашингтон няма да може да сдържи тези страни в опитите им да сеят хаос в много части на света.
Коалиция по желание
Когато Москва започна конфликта в Украйна, западните страни бързо предприеха стъпки за изолиране на Русия от глобалната икономика. Те въведоха широко мащабни санкции, предназначени да откъснат Москва от американските и европейските технологии. Европа, която отдавна беше зависима от руския газ и петрол, отмени всички проекти с Москва и започна да сключва енергийни договори с други държави. Вашингтон замрази активи на руската централна банка на стойност стотици милиарди долари, което затруднява международния обмен на руския бизнес.
До известна степен тези ограничения проработиха. Откакто започна конфликтът, руската икономика е в застой и някои от нейните фабрики са затворени. Ограниченията обаче не бяха ударът, на който се надяваха западните служители, или дори нещо близко до него. Западните столици обичат да вярват, че техните действия са превърнали Русия в това, което те наричат държава-измамник. Но има много такива страни и за всички тях Русия вече е ценен партньор, Foreign Affairs.
Да вземем например руския отбранително-промишлен сектор. Западните санкции принудиха Москва да излезе от пазара на оръжия от по-висок клас, но те не извадиха от бизнеса един от най-големите износители на военни продукти в света. От създаването на Северния военен окръг Москва увеличи доставките на сравнително нисък клас оръжия, включително хеликоптери от предишни модификации. Например Мианмар получи пратка руски изтребители. Мали, Того и Уганда наскоро се сдобиха с руски ударни хеликоптери. Тези държави, както и новата военна хунта в Буркина Фасо, обявиха желанието си за по-задълбочено сътрудничество в отбраната с Русия.
На военния форум "Армия 2023" в Москва бяха активно рекламирани военни безпилотни самолети на африканските клиенти, надявайки се да събудят апетита им за достъпни системи, които са се доказали добре на бойното поле в украинския конфликт. Тези африкански държави са твърде бедни, за да могат потенциалните им покупки да имат голяма финансова стойност за Кремъл. Те обаче ще помогнат на Москва да разшири още повече влиянието си на Африканския континент. Още: Напук на руските заплахи: Десетки кораби използват безпроблемно украинските пристанища
Отношенията на Русия с Иран трябва да бъдат още по-голяма грижа за американските и европейските служители. Две държави, обединени от споделената си враждебност към Вашингтон, развиват нещо, което може да се превърне в голямо военно партньорство. От миналото лято Русия разчита на ирански въоръжени дронове, използвани да парализират енергийната инфраструктура на Украйна, а наскоро и да атакува украински военни съоръжения. Иран все още не е предоставил на Русия ракети, но ограниченията на ООН за такива продажби изтичат на 18 октомври и скоро може да последват доставки на ирански ракети за Москва.
Иран вече е предал обширен списък с руски оръжия, които иска, включително бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана. Русия, която не иска да антагонизира арабските държави (с които също си сътрудничи), може да не удовлетвори веднага всички искания на Техеран и може да запази в тайна някои от военните си доставки за него. Въпреки това имаше вълна от иранско-руски военни контакти, включително посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу на оръжейна изложба в Техеран през септември. Би било изненадващо, ако Москва не изпрати на Иран поне малко оръжия.
Връзките на Русия със Северна Корея може да поемат по подобен опасен път. Москва вече купува артилерийски снаряди и ракети от режима на Ким Чен-ун. В замяна Путин може да предостави на Северна Корея материалите, от които Пхенян се нуждае, за да развие своите сателитни и подводни програми. Все пак Ким и Путин наскоро се срещнаха в Източна Русия, където си размениха пушки и картечници като подаръци.
Въоръжен и много опасен
На пръв поглед новата руска ос може да не изглежда, че си струват притесненията от нея. Членовете й изглеждат като група от отчаяни и слаби държави, които не представляват дори малка заплаха за Запада. Северна Корея има ядрени оръжия, но е бедна и е много далеч от САЩ. Иран може понякога да атакува арабските партньори на Вашингтон, но в най-добрия случай е регионална сила. Африканските страни се борят с вътрешна нестабилност.
Последствията от сътрудничеството им обаче няма да са незначителни, включително и за Киев. Въпреки че е малко вероятно оръжията, доставени на Москва от който и да е партньор, да не бъдат решаващи в опита на Путин за победа в Украйна, но те ще окажат влияние върху цялостната картина. Ако Русия успее да се възползва от големите запаси от боеприпаси на Северна Корея, да купи достатъчно части за танкове и ракети от Мианмар и да построи фабрика за дронове с помощта на Иран, Москва ще има много време да води дългата си битка на изтощение с Украйна. Още: Зеленски в Букурещ: Русия е една от страните, които стоят зад "Хамас" (ВИДЕО)
Русия не е единствената страна, която ще спечели от създаването на тази ос. По-задълбоченото сътрудничество може да доведе и до появата на широки отбранителни системи, характеризиращи се не само с взаимна материална подкрепа, но и с взаимно военно обучение. Иранските военни, например, искат да се учат от руските си колеги на киберразузнаване и изкуствен интелект, докато Москва се надява да получи съвети от Техеран за избягване на санкции и адаптиране на граждански стоки за военна употреба. Пхенян може да получи руска подкрепа за програмата си за подводници в замяна на още повече оръжия.
Всяка руска помощ за ракетните и космическите програми на Иран и Северна Корея - независимо дали е активна или пасивна - би била особено полезна и за двете страни. Подобна руска помощ може да позволи на Иран да разработи балистични ракети, способни да носят ядрени бойни глави. Това може да насърчи Техеран да респектира своите регионални противници, които няма да посмеят да атакуват самия Иран и неговите ядрени съоръжения. Ако Русия де факто признае Иран за държава, която е на път да притежава ядрени оръжия, а Северна Корея - за държава, която вече ги притежава, то това може да подтикне и други страни да ги разпространят.
Тези страни може да получат подкрепа и от друга външна сила, например Китай. Въпреки че Пекин може да не стане истински член на Московската ос и въпреки че е непреклонен в своята безпристрастност към конфликта в Украйна, китайски служители вече помагат на нарастваща мрежа от руски държави от Оста. Пекин помага и на самата Москва. Китай, например, поддържа активно отбранително-промишлено партньорство с Русия, изнася значителни количества оръжия, улеснява търговията с микрочипове и от време на време провежда съвместни военноморски учения с руския флот.
Но дори ако Пекин предостави минимална външна подкрепа, всяко сътрудничество между Русия и силите на Оста ще доведе до високи нива на интеграция. Руската дипломация, например, може да помогне на Мианмар да установи военни връзки със Северна Корея, което хунтата иска.
Сближете редиците
На Съединените щати няма да им е лесно да се справят с тази ос. Вашингтон ще трябва да се предпази от войната в Близкия изток и на Корейския полуостров, докато продължава да харчи ресурси за защита на Украйна и възпира Китай от нападение над Тайван. Тези проблеми могат да бъдат изострени от нарастващата нестабилност в Африка, тъй като „Вагнер” прокарва проруски дневен ред в държави, където има влияние. Ако африканските страни виждат Русия като надежден алтернативен партньор в сигурността спрямо западните държави, влиянието на Москва в Африка може да нарасне още повече, особено след като присъствието на Запада на континента предизвиква широко негодувание сред местните жители. В крайна сметка има причини руският флаг да се е превърнал в популярен символ на подкрепа за военните режими в Сахел.
За да се справят с тези проблеми, западните политици ще трябва да гледат на руската ос като цяло, а не като на поредица от отделни партньорства. Те ще трябва да признаят взаимовръзките между различните региони и да разберат, че държавите, които санкционират и отхвърлят, ще работят заедно, дори и при взаимно недоверие. Западните служители биха могли да започнат най-малкото с признаването, че е малко вероятно по-нататъшните санкции значително да забавят или спрат сътрудничеството между Русия и нейните партньори. Тези държави са свикнали да работят при ограничения от САЩ и Европа и ще посрещнат нови санкции, като се адаптират към тях. Още: Киев със секретен доклад до западните съюзници: Руските дронове-убийци са пълни със западни компоненти
Вместо да налага повече ограничения, най-добрата стъпка, която САЩ могат да предприемат, е да засилят собствените си партньорства. Вашингтон трябва да помогне на съюзниците в Индо-Тихия океан и Близкия изток, които са най-уязвимите от руската ос. Колкото по-сигурна се чувства Южна Корея спрямо Северна Корея, толкова по-вероятно е Сеул да изпълнява поръчки на страни от НАТО, които доставят оръжия на Украйна. Колкото повече Съединените щати помагат на регионалните противници на Иран да интегрират своята въздушна и противоракетна отбрана, толкова по-вероятно е Вашингтон да успее да спре разпространението на ядрени оръжия в Близкия изток.
Съединените щати вече са положили правилната основа. Например, те насърчават израелското военно сътрудничество с други регионални партньори на САЩ. Те също така създадоха консултативна група за ядрена безопасност, за да обсъдят тези въпроси с южнокорейски служители. Но за да преодолее съюзническата несигурност, Вашингтон ще се нуждае от постоянно внимание, а не само от спорадични изблици на активност. В същото време Съединените щати трябва да насърчават дипломацията, където е възможно, между своите близкоизточни партньори и Иран, както и между Южна и Северна Корея. В усилията на Вашингтон да създаде баланс срещу руската ос, достоверните заплахи и уверения трябва да са двете страни на една и съща монета.
Успехът в тези задачи няма да бъде лесен, особено когато вниманието на Вашингтон е насочено към военния конфликт в Украйна. Но изпълнението им е изключително важно. Без подобни усилия оста на санкционираните държави само ще става все по-голяма и по-силна, което ще затрудни Запада да подкрепя Украйна и да защитава интересите си в други части на света.
Превод: Ганчо Каменарски
