Мерките за борба с корупцията често се възприемат с недоверие от страна на гражданите на Казахстан. Според експертите това се дължи на дейността на влиятелни в страната кланове, пише изданието „Дойче веле”.
Съобщения за задържани служители по подозрения в корупция и за инициативи на държавните структури за борба с корупцията в Казахстан се появяват относително често. Само за последните две седмици в новинарските емисии беше съобщено за три случая на задържане по подозрение за получаване на подкуп от страна на чиновници, за започнал съдебен процес за „кражба на средства в особено големи размери”, отчет за дейността на службата за борба с корупцията за последните 9 месеца, както и за подписания от президента на страната закон, забраняващ на държавните служители да получават подаръци.
Независимо от това съобщенията не получиха особен резонанс сред казахстанската общественост. От малобройните коментари към тях във форумите става ясно, че гражданите на Казахстан не вярват особено в успеха на борбата срещу корупцията в страната.
Преобладават мненията от типа: „Кръговрат на откатите в природата. Уж са го хванали, но не са го уволнили. Защо?”, „Не е споделил (подкупа), сега вече знае”. Приблизително това е стандартното мнение на средностатистическите граждани, коментирали новината за получена от служител порицание заради „лоялност към една от икономическите структури”.
„Борбата с корупцията в Казахстан е фейк”, твърди ръководителят на фондация „Либерти” Галим Агелеулов. Според него в условията, когато от първите години на независимостта управляващата номенклатура е създадена на принципа на клановата обвъзраност, за успех в борбата с корупцията не може да става дума.
В Казахстан има стройно изградена вертикална властова структура. На върха ѝ се намира „шапаршти” – родът на първия президент. След това идва така нареченият „южен клан”, който води началото си от областите Туркестан и Джамбул, след това идва редът на регионалните и областните групи. На практика е създадена властова пирамида със смесен феодален и номадско-племенен характер. В нейните рамки важно значение имат архаичните брачни принципи. Там се изисква кръвно родство с боса, което позволява, наред с кредита на доверие, да се получи съответна част от икономиката на страната и възможността човек да остане ненаказан, твърди Галим Агелеулов.
Родовата принадлежност се споменава дори в официалните биографии на служителите, които вписват в тях принадлежността си към един или друг клан.
Ако човек разгледа внимателно списъка с имената на началниците на отдели в различни министерства и ведомства, ще забележи познати фамилии. Там са деца на действащи депутати от парламента, хора на власт или вече пенсионирани министри и ръководители на национални компании. „Външни лица не се допускат там!”, твърди Айдар Алибаев, зам.-председател на Обединената социалдемократическа партия. Най-високата длъжност, до която може да достигне човек, който не е свързан с политическите кланове в Казахстан, е началник на някакъв второстепенен отдел.
На практика борбата с корупцията там е борба между различните политически кланове за „по-изгодни места на властовия Олимп”.
Дори хора, открито подкрепящи управляващия елит в Казахстан, не отричат влиянието на политическите кланове. „Да се твърди, че няма такова нещо, би било глупаво. Това може да се забележи, например, при преместването на екипите. Въпреки забраната, практиката показва, че тя е формална, че не всеки се придържа към принципа на меритокрацията”, споделя Ерлан Куанъш, член на специалната група за наблюдение в службата за борба с корупцията.
Засега няма рецепта за изкореняването на действащият при назначаване на чиновници в страната принцип „география – биография”, а назначаването на служители на кланов принцип е обществена тайна в Казахстан.
