Развитието на световната енергетика е пряко свързано с политическите решения. Когато стане дума за енергийна политика, непременно трябва да анализираме какво се случва в Китай. Китайската икономика е една от най-енергийно интензивните в целия свят. И няма как да е по друг начин след като в продължение на няколко десетилетия страната регистрира устойчив икономически растеж, съчетан със сериозен ръст на индустриалния капацитет и демографските характеристики. Това пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев.
Всичко това се отразява пряко върху емисионния профил на Китай. Нормално е емисиите въглероден диоксид да вървят нагоре. Покрай разразилата се истерия около световното ниво на CO2 обаче пропускаме да обърнем внимание на другите, далеч по-опасни за човешкото здраве газове като серните диоксиди и азотните окиси. Проблемите със замърсяването могат да се задълбочат, защото Китай разчита все повече на въглищата като основен енергоизточник. Причината за това е чисто икономическа, а проблемите не са нерешими.
Китайската енергетика в цифри
Към 2018 г. Китай има дял от 24% в общото световно енергийно потребление. Консумацията на природен газ се е увеличила само с 18% за 2018 г., а въглеродните емисии са нараснали с 2,2% за същата година. (BP Statistical Review 2019).
През 2018 г. брутното производство на енергия е имало следната структура:
• 70% Централи на фосилни горива;
• 4% Ядрена енергия;
• 26% Възобновяеми източници, от които:
18% ВЕЦ;
5% Вятърни централи;
3% Соларни паркове.
През 2019 г. стана ясно, че Китай няма да се откаже от въглищната енергетика така, както го правят редица държави предимно в Западния свят. Едва ли е имало някакви съмнения за друго. Причините за това са много прости и също толкова логични – в една постоянно експанзираща икономика (с уговорката, че напоследък ръста на Китай значително се забавя, главно заради търговските спорове със САЩ), енергийното обезпечаване и подсигуряването на доставките са от първостепенно значение. Енергийната сигурност е незаобиколимо условие за поддържането на устойчив икономически растеж. Към момента единственият начин това да бъде постигнато е да се използват конвенционални енергийни източници като въглища, нефт и природен газ.
Въпреки забавянето на китайската икономика през 2019 г., консумацията на енергия продължава да расте. През 2018 г. Китай регистрира увеличение от 4,2% в енергийното потребление, което е най-високия ръст в за последните 6 години.
Централите, използващи фосилни горива, са най-важния стълб в китайската енергетика. Потреблението на въглища в Китай продължава да се увеличава със стабилни темпове. През 2019 г. вносът на въглища е нараснал с цели 10%, като не се очаква да има съществена промяна в този тренд. Другата важна енергийна суровина – природния газ, също отбелязва солиден растеж от 18%. Търсенето на петрол пък се е увеличило със 6%. Когато една икономика се крепи изключително на потребяването на фосилни горива, няма как да очакваме емисиите да вървят надолу. И тук не става въпрос само за въглеродния диоксид. Има далеч по-опасни газове, които пряко влияят върху човешкото здраве. Проблемите със замърсяването на градовете с фини прахови частици (ФПЧ), серни диоксиди и азотни окиси са нещо, което китайските власти трябва да адресират. По отношение на SO2, Китай се нарежда на едно от челните места в света по емитирани количества в атмосферата.
Чистата енергия – шанс за китайската икономика?
Покрай ръста в използването на фосилни горива, трябва да се признае и друго – Китай регистрира най-голямата експанзия в ядрената енергетика. Ядрената енергия притежава най-ниския емисионен профил – тя практически не отделя въглероден диоксид, серни оксиди, азотни диоксиди при производството на топлинна и електрическа енергия. Това я прави адекватен инструмент в борбата със замърсяването на въздуха и прехода към чиста енергетика. През 2018 г. производственият капацитет на Китай в сектора на ядрената енергетика се е увеличил с 19%, като страната е световен лидер в изграждането на нови ядрени централи. Само чрез увеличаване дела на ядрената енергия в микса Китай може да подобри емисионните си характеристики и да направи преход към една по-чиста енергетика. Често Китайската държава бива критикувана, че разкрива нови въглищни мини и централи, а емисиите вървят нагоре. Въпреки този факт, трябва да се отбележат и добрите практики в китайската енергетика. Такъв пример е първият град в Китай, който ще бъде изцяло топлофициран от ядрена централа. Това е Хаянг. Благодарение на двата ядрени реактора AP1000 в едноименната централа, ще бъдат спестени:
• 222 тона ФПЧ;
• 382 тона серни диоксиди;
• 362 тона азотни окиси;
• 60 000 тона CO2.
През последните две години в Китай в областта на ядрената енергетика се случиха важни събития, които изпратиха ясен знак към световните енергийни пазари. Американската компания Westinghouse пусна първите си реактори от трето поколение AP1000 тъкмо в Китай – на площадката на АЕЦ „Хаянг“. Друг важен играч в ядрената енергетика – Русия също планира изграждане на нови реактори. Засега проектите са за инсталиране на реактори ВВЕР-1200 като 7 и 8 блок на АЕЦ „Тайшан“ и 3 и 4 блок на АЕЦ „Сюдайпу“.
Разширяването дела на ядрената енергия е може би най-важното условие, за намаляването на вредните емисии в атмосферата. В момента Китай експлоатира общо 45 ядрени реактора, а 15 са планирани за строителство. Но експанзията в този сектор основната подбуда на китайските власти е по-скоро продиктувана от икономическите процеси и желанието за осигуряване на по-голяма сигурност на енергийните доставки.
Емисиите ще продължават да растат. Да помислим и за икономиката. Примерът на ЕС.
Въпреки експанзията на ядрената енергия, не трябва да се заблуждаваме – в краткосрочен план въглеродните емисии в Китай ще продължават да растат. Правителствената политика на страната е такава, че икономическия растеж е от първостепенно значение. Всички следващи решения за бъдещето на китайската енергетика неминуемо ще отчитат икономическите реалности и ще се подчиняват на тях. За Западния свят обаче е време за равносметка. Наистина ли Западните държави си мислят, че ще спасят Планетата, отказвайки се от собствения си икономически просперитет? Европейския съюз например си е поставил амбициозната цел да бъде световен климатичен лидер, но концепцията му за чиста енергия е сбъркана изначално, защото не отчита ролята, мястото и значението на ядрената енергия в стратегическите си документи. Парадоксално, но именно в ЕС се наблюдава затягане на регулациите и възникване на идеи за нови екологични данъци. Въобще не е случайно, че редица европейски енергийни гиганти като EDF избраха Китай за пилотните си проекти. Така първият френски ядрен реактор от трето поколение EPR дебютира не в Европа, а в централата Тайшан. Редно е да се замислим защо се случва това.
В Китай потребяването на фосилни горива е подчинено на една простичка цел – запазването на икономическия потенциал. Разбира се, че място за подобрение има и китайското правителство трябва да мисли в тази насока, защото проблемите с истинското замърсяване на околната среда имат реални измерения. Ако ЕС иска да запази някакъв икономически просперитет и енергийна сигурност, при това съчетани с подобряване на емисионния профил, трябва да използва повече ядрена енергия.
Време е да си дадем сметка за това кои са истинските предизвикателства в енергетиката и да работим в посока разрешаването им. Когато ЕС пренасочва огромен публичен ресурс само в определена и „избрана“ посока, незачитайки обективни технологични и икономически фактори, това съвсем естествено ще доведе до проблеми както с енергийната сигурност в самия съюз, така и със загуба на икономически потенциал. Освен това сегашната енергийна политика на ЕС не предоставя абсолютно никакви конкурентни предимства както за икономиката на съюза, така и за стъпването на нови енергийни пазари. Последното е нещо, към което Пекин открито се стреми.
