Водещите автократични държави нямат официални съюзи за сигурност по начина, по който ги прави Вашингтон, но в някои отношения те са по-опасни, пише Хал Брандс за Bloomberg.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Накъдето и да погледне Америка, навсякъде нейните геополитически опоненти се обединяват и действат съгласувано. Русия и Китай провъзгласиха "безгранично" стратегическо партньорство точно преди началото на руската инвазия в Украйна. Иран помага на президента Владимир Путин да се бие там, като предоставя военна помощ на Москва. Пекин и Техеран имат собствени стратегически отношения, които се развиват от няколко десетилетия.
Вашингтон все още не е изправен пред пълномащабен съюз на враждебни сили. Но би било погрешно да се мисли в този дух за сближаването на трите страни, които все повече се обединяват във враждебното си отношение към САЩ.
За американците официалните военни съюзи са златен стандарт за международно сътрудничество. Това не е изненадващо, като се има предвид, че Вашингтон има десетки съюзници по света, които са сключили договори с него. Такива взаимоотношения играят критична роля в стратегията на Съединените щати и дават на много американци представа какво означава и включва един съюз.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Връзките между Иран, Китай и Русия са слаби в сравнение с това, което САЩ имат. Тези страни не поемат официални и публични задължения за взаимна защита. В отношенията им често има недоверие.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Путин, разбира се, е възмутен, че китайският президент Си Дзинпин го е изоставил на произвола на съдбата в Украйна, докато Техеран и Москва се борят за влияние в Близкия изток. Почти невъзможно е да си представим бъдеще, в което Америка и, да речем, Великобритания стават врагове. В същото време е доста лесно да си представим как авторитарните и експанзионистични Китай, Русия и Иран ще се обърнат един срещу друг в бъдеще.
Пекин, Москва и Техеран не са съюзници в смисъла, в който Вашингтон използва термина. Но това може би не им трябва.
Американските съюзи са необичайни от историческа гледна точка. До средата на 20 век европейската дипломация най-често формира тесни и много самоцелни партньорства. Ключови съюзи, като Тройния съюз на Англия, Франция и Русия преди Първата световна война, нямаха официални ангажименти за отбрана и се основаваха на набор от неясни споразумения. Дори най-омразният и разрушителен съюз в съвременната история, като Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония по време на Втората световна война, беше напълно пропит от цинизъм и взаимна антипатия.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Когато разглеждаме отношенията между противниците на Америка, въпросът не е дали те отговарят на определението на Вашингтон за съюз или дали страните се наричат съюзници. Друго е по-важно: дали такива отношения водят до реално сътрудничество, което е в състояние да промени стратегическата картина на света.
Днес отговорът на този въпрос определено е „да. ”В рамките на руско-китайските отношения има активна търговия с оръжия, провеждат се военни учения, осъществява се техническо сътрудничество. Москва и Пекин съвместно подкрепят авторитарни режими в Централна Азия, отслабват международното право, подкопават човешките права и се опитват да контролират диктаторски интернет. Но най-важното е, че двете страни са разрешили проблемите, които някога са измъчвали отношенията им, и сега са в състояние да обърнат враждебността си към общ враг, Съединените американски щати.
И двете страни се опитват да заздравят връзките си с Иран. Техеран и Москва бяха военни съюзници в Сирия през 2015 г. Те обединиха сили, за да спасят правителството на Башар Асад и да подкопаят политиката на САЩ, насочена към свалянето му от власт. Русия и Китай отдавна доставят оръжия на Иран, укрепвайки неговата армия, а икономическите и дипломатически връзки с тях помогнаха на Техеран да облекчи въздействието на международните санкции.
Иран и Китай формализираха дългосрочните си отношения, като подписаха споразумение за стратегическо партньорство през 2021 г. за период от 25 години. Но руско-иранските връзки са още по-важни. Техеран доставя на Москва дронове и дава съвети как да избегне санкциите, което е от голяма полза за Кремъл на фона на военните действия в Украйна.
Руснаците помагат на Иран да изстрелва сателити и му дават приоритет при зърното. Както отбеляза съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан, „целият свят трябва да наблюдава сближаването между Русия и Иран, виждайки го като най-сериозната заплаха“.
Лесно е да се разбере логиката на такова сътрудничество. Това трио от авторитарни държави се стреми да запази и защити една антилиберална политическа система, да изгони САЩ от географската им среда и да разруши доминирания от Америка световен ред след Студената война.
Москва, Техеран и Пекин нямат желание да се присъединят към войните си, но са наясно, че когато става въпрос за противодействие на суперсила, силата винаги е в числата. Заедно те могат да окажат мощен натиск върху Америка, действайки едновременно на няколко фронта.
От друга страна, руският, китайският и иранският режими разбират, че ако Вашингтон или някой от съюзниците му нанесе решително поражение на един от тях, останалите ще станат по-уязвими и самотни. Това е достатъчно добра причина за обединяването на водещите авторитарни държави в света. Няма значение дали те (или ние) го наричаме съюз или не.
Превод: Ганчо Каменарски
