Служба "Военно разузнаване" предупреждава, че Русия е възможно да предприеме военни действия срещу Молдова, Грузия и дори Армения. Това се посочва в годишния ѝ доклад, публикуван на сайта на Министерски съвет. Според анализа, дори и да няма незабавна заплаха към други държави в региона, агресивната външна политика на Кремъл ще продължи, независимо от развоя на войната в Украйна. Ако Москва не промени курса си, вероятността от нови въоръжени конфликти в средносрочен план остава висока. Най-уязвими според службата са Молдова, Грузия и евентуално Армения.
Докладът посочва, че двете страни във войната – Русия и Украйна – се стремят предимно да издържат по-дълго от противника, като вече се наблюдават признаци на изчерпване на военния им капацитет и първи опити за мирни преговори. При евентуални преговори приоритет за Путин ще бъде налагането на руска сфера на влияние, а не пряко решаване на конфликта в Украйна. Там целта остава страната да бъде подчинена, зависима и без реален суверенитет. Още: Русия официално изяви претенции за Одеса, където живеят десетки хиляди българи
Русия и Путин - основни агресори
Военното разузнаване определя Русия като основния дестабилизиращ фактор в международната сигурност. Преизбирането на диктатора Владимир Путин според тях само е затвърдило силовия подход на Кремъл. Външнополитически Москва разчита все повече на хибридни методи – пропаганда, кибератаки и дестабилизация на евроатлантическия политически ред чрез влияние върху обществените нагласи в Европа.
Службата отчита също, че Русия продължава да блокира морски и въздушни коридори в Черно море, като обявява „опасни зони“ за продължителни периоди. Макар и с ограничен капацитет на военноморските си сили, Москва създава трайни рискове – от морски мини и невзривени боеприпаси до използване на дронове и дистанционно управляеми системи. Още: Царят дава, конят му – не: Русия разиграва всички за мира в Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
Докладът обръща внимание и на нарастващото напрежение на Западните Балкани, въпреки декларираните усилия за европейска интеграция в региона.
Относно миграцията се прогнозира, че през настоящата година натискът към България ще продължи, макар и с по-нисък интензитет от 2024 г. Сериозен риск според разузнаването остава възможността за проникване на членове или симпатизанти на терористични организации, включително свързани с проирански милиции като "Хизбула" и иракски шиитски формирования. Още: Путин си намери "пушечно месо" за войната и от България
Глобалната среда на сигурност през 2024 г. се е характеризирала с нарастваща милитаризация, разширяване на кризисните огнища и отслабване на международноправните механизми. Киберпространството и информационната среда са използвани все по-активно за пропагандни цели и постигане на стратегически предимства, отбелязва документът.
В заключение службата настоява за увеличаване на числения си състав, тъй като през последните 12 години съкращенията са довели до спад в оперативните ѝ възможности. Тази оценка е била представена от директора на СВР пред Съвета по отбрана в края на 2024 г., като се подчертава необходимостта от разширяване на капацитета за справяне с все по-сложни и многопластови заплахи.
