Съветът по национално разузнаване на САЩ публикува наскоро своя доклад за глобалните насоки, които ще определят света до 2040 година, съобщи Le Temps.
Коронавирусът ще окаже дългосрочно влияние на човешкото развитие, международните организации, вътрешната политика на държавите и ролята на неправителствените организации. Това ще е най-голямото сътресение от времето на Втората световна война и последиците му ще се развиват в продължение на няколко години. Устойчивостта и адаптивността, с които така се хвалихме се оказаха неефективни и отстъпиха място на дълбока неопределеност, се казва в доклада, представен от Le Temps.
Коронавирусът ускори признанието на ролята на системата на здравеопазването, подчертавайки неравенството в достъпа към медицинска помощ и инфраструктурата в различните страни и региони. Той мобилизира човешките, материалните и финансовите ресурси за борба с вируса, което се случва в ущърб на целите за изкореняване на маларията, морбили и полиомиелит, които преди международното общество си поставяше.
Слабостта на международното сътрудничество, ограниченията, възраждането на национализма и засилването на поляризацията в отворените общества - такива са реалностите, които освети Covid-19. в същото време авторитарните държави засилиха проследяването и репресиите срещу "своите" дисиденти под предлог борба с пандемията.
В по-общ план докладът посочва, че демографията ще остане основен фактор за промените в света: застаряването на обществото в Китай, Япония, Западна Европа и Южна Азия може да забави икономическия ръст. И обратно - в Латинска Америка, Южна Азия и в Близкия Изток има млади хора, които могат да развият икономиката, ако инфраструктурата и образованието се управляват по-добре. Върху света въздействие ще оказват и явленията, свързани с изменението на климата - бури и урагани, наводнения, аномална горещина, което ще доведе до увеличаване на миграцията, която трудно ще бъде интегрирана.
Откритията в областта на новите технологии, изкуствения интелект и интернет ще създадат нови възможности - икономиките на промишлено развитите страни ще могат да компенсират по-добре последиците от застаряването, ако разберат как да ги използват и ще увеличат неравенството в обществата. Ще се увеличат работните места, изискващи нови навици, повече адаптивност, заменяйки стари видове дейност, при това без преходен процес. Но правителствата и международните организации ще се окажат зле подготвени към предотвратяването или неутрализирането на последиците от подобни преобразувания: населението все повече и повече ще губи доверие в правителствата, а недоволството ще създава протести, подривайки функционирането на демокрацията.
Информацията ще се интерпретира по различен начин и всеки ще има своята истина. Съперничеството между Китай и западните страни ще се превърне в постоянна структура на международния живот, изпълнен с потенциални заплахи, докато в същото време неефективността на международните организации ще стане системна, предоставяйки голяма роля на неправителствените субекти и държавно-частните партньорства.
