Сред доброволците да отидат да джихад в Сирия особено се открояват две групи (техният процент е 25-40%) - момичетата и новопостъпилите.
Момичетата от своя страна също се делят на две групи: едните са от по-бедните слоеве на обществото и цял живот са живели в предградията, а другите (мнозинството) са представителки на средната класа, пише френското издание Le Huffington Post.
Сред момичетата от предградията някои тръгват след мъжете си, докато другите се стремят към независимост и имат своите собствени ислямистки планове.
Друга характерна черта е, че много от тях са приели исляма, изоставяйки християнството, юдаизма или будизма или са се отказали от атеистични възгледи в семейството.
Но какви са причините, които ги подтикват към тази стъпка?
Идеализираният образ на мъжа играе ключова роля при тези момичетата, които не изпитват особен ентусиазъм относно феминизма на своите майки и баби. Те идеализират мъжествеността на този, който отива на смърт и проявяват сериозност и искреност в тази борба. Тези фактори формират представата за "идеалния мъж". Той е в състояние да възстанови образа на мъжествеността, който загуби сериозни позиции в обществото през последните години. Той е "сериозен", защото в сражението с врага проявява отговорност за разлика от повечето млади хора, които момичетата смятат за незрели и вятърничави създания. Другият решаващ момент е това, че те са готови да се жертват заради идеала си, т.е. предполага се, че ще бъдат "искрени" с жена си.
Въплъщаващият у себе си всички тези добродетели млад човек трябва да се превърне в идеалния кандидат за мъж и да защити момичето си от растящата нестабилност и неустойчивост. Тези момичета вече са се убедили в крехкостта на съпружеските връзки от примера на родителите си. Затова те категорично не приемат независимият и индивидуален образ на мъжа и жената, който цари в днешното общество. Те търсят една антропологична утопия, в която чувството за доверие и абсолютна искреност ще съседства с "правилното неравенство" между мъжа и жената.
Екстремистките сайтове на "Ислямска държава" прекрасно умеят да манипулират чувствата на момичетата и да използват настроението им, за да обрисуват благородния образ на жената, която може да намери убежище от съвременния неустроен свят и да живее в абсолютно доверие под крилото на мъжа, защитника и "героя".
Наивното романтично възприятие на любовта се наслагва върху тягата към войната и насилието. Често, възпитаните в "унисекс" стил момичета, буквално са хипнотизирани от военната агресия. Насилието може да се стори привлекателно не само на мъжете, но и на жените, а в екстремна ситуация придобива смисъл и интензивност, които ги карат за забравят за известно време, принизеното положение на жената.
Първите вълни от отишлите в Сирия млади хора станаха онези, които вербуват новите. Те пращат писма, поддържат блогове, разказват за живота в Сирия. Отивайки там, момичетата понякога се омъжват за европейци, които вече са се влели в редиците на сирийските радикали.
Културното сближаване на жените и мъжете в западното общество води до това, че насилието вече не се смята типично за мъжете, както е било в миналото. Жените също могат да имат своята роля, макар и непряка.
Така, например, е при надзора на "еретички" (станалите робини на ИД йезидки, които са използвани за задоволяването на сексуалните нужди на бойците). Надзорът над тях обикновено е доверен на приели исляма жени от Запада.
Понякога за Сирия заминават цели семейства. Властите в ИД подтикват момичетата към брак с бойци от европейско потекло. Момичетата се считат за готови за брак от 9-годишна възраст. Те трябва да създадат семейство, чиито деца да преминат обработката на ИД.
Формирането на това толкова благородно "ислямско" семейство с идеализирана роля на майката на територията на халифата крие принизеното положение на жената, което повечето не искат да забележат.
Нестабилността на съвременния брак, на която са станали свидетели тези момичета, означава, че "вечният" съюз с бореца за вяра обединява в себе си стремежа към романтична неразрушима връзка и одобрена от религията любов.
Тя им позволява да се избавят от нездравите приятелски отношения на момчетата и момичета в монотонния свят на Запада, който е лишен от мащабно насилие. Военната обстановка, митът за ислямската чистота на ИД, представата за героизма на мъжете, изпълнената с достойнство роля на майка - целият този свят, който така не прилича на родния им край, където насилието се превръща в развлечение, става истински магнит за тях. Или поне засега.
